Ох, не мога да кажа, че става дума точно за любов, но все пак... нещо от този род. И така... Много здраво съм хлътнала по едно момче... Разликата ни е 5 години... От различни градове сме, и той учи в трети, тъй като е студент... Аз от доста време (близо 4 год) съм доста луда по него и общо взето от както сме се запознали не ми е излизал от главата. Виждаме се доста рядко, като преди време ми отдели 2 дни.Държи се много добре с мен, но аз се опитах да не му показвам колко го харесвам.Не съм предполагала, че някога ще сметна някой за идеален, но ето че се случи. Стоейки до него се чувствам като Бела до Едуарт(прословутия Здрач) ....сещате се... Много искам да знае, че го харесвам, но не искам да знае че просто го харесвам, а да му обясня ( доколкото е възможно да стане с думи) колко МНОГО го харесвам, как го сънувам,как постоянно мисля за него,как всяка вечер преди да заспя гледам снимките му... И мисля, че почти съм се престрашила да го направя, но не искам по скайп или по телефона, а когато се видим лично, въпреки че това може да е след месеци. Не знам и аз какво искам от вас просто трябваше да си излея мъките някъде, адски съм объркана иии не знам простооо кажете ми какво бихте направили вие на мое място... във смисъл аз ще преглътна срама и ще му кажа, но за момента сме изградили едни що годе (не много близки) приятелски отношения и ме е страх да не загубя и малкото което имам.Момчето има самочувствие, има си и покритие иии доколкото знам е голям женкар... вие сте моля ви кажете нещо... каквото и да е