Това го помня от един случаен хумористичен разказ от едни сборници на Стършел (който знае и помни този вестник се сеща, за какво става въпрос) от 197х година.
Та там в един разказ, в който ставаше въпрос за един модернистичен автор, чест гост на клиниките за алкохолици. Въпросният субект четеше разказа пред 70-я еквивалент на днешните кифли, които го намираха за ПОТРЕСАВАЩО!
Общо взето цели да иронизира едновременно критиците, които търсят смисъл във всяка глупост и прехласващите се по всяка глупост с претенцията за "арт".
П.П. Да се отбележи, че съм го запомнил само от 2 прочитания преди 5+ години!