Не ме жалете от към критики.. Това го писах за 2 минути в час по история..
Не е добро, но въпреки това го посвещавам на човека за когото се отнася..
Гледаш ме с мръсен поглед..
Не чувстваш това, което мислиш.
Ходиш прегърбен, мразиш всички..
Не говориш, но все пак си човек,
общуваш трудно, а дори не се опитваш.
Знам, че се притесняваш, не можеш да го скриеш.
Знаеш, че не си половин човек, но не искаш да го докажеш..
Кръвта бушува във вените, мускулите треперят..
Ето те тук...
Погледа ти усвирепя, кръвта ти замръзна,
спуска се завесата..
Какво ?
Не чувстваш ликуване ?
Хората не те познават, не те искат..
Наивен си, различен..
Фен съм на твоето светско шоу..
Ти не обичаш феновете, но пак си човечен.. и сам сценарист..
... различни за теб неща.
Не излизаш на сцената, не си такъв..
Сцената ходи до (след) теб.. Открива твоето истинско АЗ !
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009
И аз мислех за това в началото, но отношението ми към този човек за когото писах това е малко по-различно и не отива да пиша сякаш от негово име.
Прехвърлях и идеите за "Кой е Аз", "Кой си Ти" или "Кой е Ти" .. всякакви такива глупости.
Но в крайна сметка се отказах, защото човека е прекалено интересен и различен за да може да се опише с няколко думи като цяло.. За това и написаното за него няма да има заглавие..
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009