-Това е последната ни нощ заедно-прошепна тя-последната в,която виждам лицето ти,вдишвам парфюмът ти... Утре всичко ще е мираж,но аз обещавам пред теб и пред нощта,че винаги когато погледна луната ще виждам твоите очи,ще чувствам твоите ръце,ще помня първият ни танц,на най-прекрасната песен.И знаеш ли защо ще помня ? – И знаеш ли защо няма да забравя,винаги когато чуя тази песен,моля се да се усмихна не с тъга,че теб те няма,а с мечта,че отново ще те имам... Не мислех,че мога да изпитвам сладострастие... ще ми се да кажа любов,но не искам да е истина,не искам да бдиш в сънищата ми,ще носиш болка,ще ме караш да се връщам в спомени,които за жалост няма да мога да преодолея...Благодаря,че ме накара да повярвам в себе си,че ме вдигна на крака и,че сега съм онази нова личност,чието сърце ще понесе удари,на които ти ме научи да отвръщам,но не ме научи да преодолея теб и това,че сега те няма и,че си на хиляди километри от душата ми.