Филм.

[BornTohatee]

Сякаш не под слънце, а под прожектори.
сякаш не под ясното небе, а под филмови декори,
някакви си там нарекли се directors,
казват кой да бъде пръв и какво да прави.

И ето, сценаристът нервно тряска,
време е актьорите да сложат маски.
Да потънат във филмова забрава,
да слушат и да изпълняват.

Камерата пускат, лента черно-бяла тръгва
и почват да играят..
в миг обаче някой вижда нещо странно,
да, един не помръдва.
Та сценария не е такъв, питат се защо го прави ?
Проговаря.. : " Искам да съм истински,
по листа живейте вие щом желаете,
задушени да спазвате чужд сценарий, ще умрете млади,
освен нечий друг филм друго не знаете. "

Сценаристът му нарежда да не спори,
ала актьорът се усмихва и продължава да говори :
"Свалям маската, тръгвам и няма да се върна тук..
и да, и това написано е на баналните бели листа,
но с разлика една...
сценария е писан с моята ръка.. "

[oasis]

Имам нещо подобно, със същата идея. Даже май съм го пускала.
Хубаво е! : ))))

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

like.

[mArMaLaDkA]

Последните 4 стиха наистина са един хубав край на стихотворението. Но на моменти сякаш се губеше римата, някак си не бе развита идеята докрай..