- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Игра на чувства..
материалното не е интересно ... истинските чувства било то хубави или не носят тръпка желание.. страст материалното е прекалено глупаво ако си с някого заради парите му и т.н ще се чувстваш зависим от него .. а поне за мен тва е прекалено ограничен начин на живот така че предпочитам чувствата
"Стилът никога не излиза от мода !!!"
Сперед мен,ти си страдала много и за това казваш ,че предпочиташ матерялното...
Но рано или късно,всички намираме подходящия човек за нас!![]()
Чувствата естествено...Просто щастието , с любимия човек , е неуписуемо, поне за мен![]()
--------------------------------------------------------
Страдала.. не страдала.. винаги се водя по чувствата.. Ама смятам, ако ми се отдаде пак възможност, да избера материалното.. ;]Първоначално написано от radybt
Добре бе, мамка му. Как се избира материалното? Как ще отидеш и ще целунеш някого, към когото нямаш грам привличане? Колкото и добре да лъжеш, как ще изфабрикуваш влюбен поглед? Няма ли да те е гнус да правиш секс за пари и изобщо тези, които избират материалното, осъзнават ли, че минават в графата "проститутка"?
Моля, отговорете ми на тези въпроси, защото явно аз съм тъпа и не разбирам.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Аз не мога да бъда с някой, който не харесвам![]()
На 1000% избирам чувствата![]()
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Принципно, ако не си бил нараняван, няма да оценяваш, когато някой се старае да не го прави. Това е като смъртта. Защо я има? Ами за да можем да оценяваме и малките неща в живота.
Избирам чувствата.
Ако си прагматична, провинциална парантия, дошла у големия град с мечтата да забърше млад ерген с лъскава кола (Голф2 ...) то е напълно нормално да избираш материалното пред чувствата.
Ако си мъдър, тибетски монах, отдал се в служба на духовното и търсещ спокойствието и уединението на самотата, хармонията и любовта, която тя ти носи, тогава може би си човек на чувствата.
И тъй като идеала за тибетския монах сигурно ще звучи непонятно, като нелинейни парабулични уравнения, в ушите на мнозина, предполагам, че статистически мнозинството от вас са ш*бани прагматици, които ще горят в ада.
Приятен ден.