Тази толкова стара любов...

Беше детска и толкова чиста,

и наивна, и пълна с мечти,

незабравяна никога, никога...



Тази сутрин пак ги видях,

във очите ти блеснаха спомени,
после влага... и мъничко смях...

И баналната скучничка Истина...



Тези наши прозрачни мечти,

толкоз мънички, толкова детски
и наивни, и смешни дори,

но такива до днес ги обичаме!



И си спомнихме топлите дни

и разходките тайни и явни,
онзи бяг под дъжда и дори

онзи трепет и първа целувка...