Здравейте! Попринцип нямам навика да пиша във форуми ,но имам нужда от мнението на повече хора.
Влюбена съм в едно момче.Той не е от типа момчета,които хващат женското око - типичен сдухан младеж от американска комедия е. Проблемът ми е ,че не съм свикнала да правя първата крачка.Винаги съм излизала с плейбои ,които ме ухажват и се борят за вниманието ми. Въпреки това реших да преглътна гордостта си и да направя нещо ,което не съм правила никога- признах му чувствата си.Той седеше 5 минути и ме гледаше странно. Не каза нищо-само ,че трябвало да поговорим на 4 очи (имаше хора около нас,но никой не ни слушаше ...). Дойде деня за разговора на 4 очи . Унизих се още веднъж и пак му го казах.Той от своя страна пак не каза нищо съществено. Реших,че не изпитва нищо към мен и му казах ,че щом е така по-добре да не се виждаме ,за да мога да го забравя по- бързо.Младежа ме погледна със глупавия си поглед и ме попита от къде съм сигурна ,че не изпитва нищо... и после НИЩО... мълчание , дори не помръдна.
От тогава ме заговаря често(говорим си за общи работи ,но не и за нас),но само когато сме сами , в момента в който някой се появи той изчезва...
Аз от своя страна вече не знам какво да правя , държа се супер противоречиво с него , понякога съм гадна , понякога не.Когато реша ,че ще го забрявям се държа като к**ка и забелязвам ,че не му е приятно , дори се разстройва.Когато съм по-мила е в добро настроение (нз може на мен така да ми се струва , нямам обективен поглед в/у нещата) За първи път изпадам в ситуация ,която не е по силите ми. Всички ми казват да го зарежа и да тръгна с друг (имам много голям избор ), но просто не мога. Това момче ме влудява , постоянно мисля за него.Как не осъзнава какво съм готова да направя с него и за него ?
Благодаря на всички ,които прочетоха темата ми . Ще се радвам да прочета повече мнения по въпроса.