Разсъждение: Съпоставяне на мислите на индианци и бели

[tuzaro]

Ако някой има желание да прочете текста и да съпостави мислите на индианците и белите, много ще съм благодарен да чуя мнения.

[woshata]

ако го беше и обрънал

[EroSennin]

[Canis_Dirus]

По това може много да се напише и да се донесе от 100 кладенеца вода.
След малко ще взема да напиша нещо.

По какъв предмет е?

[tuzaro]

По това може много да се напише и да се донесе от 100 кладенеца вода.
След малко ще взема да напиша нещо.

По какъв предмет е?

етика

[Canis_Dirus]

За нас, като вече част от Западната цивилизация е трудно да разберем мислите и светогледа на индианеца. Това са два различни свята, оформили свои култури под влиянието на редица външни фактори.

Да започнем от начало. Белият човек смята себе си за господар на света. Бог е създал света за него и всички същества са му подчинени.
Индианецът вижда себе си като част от света. За него съществуването му е симбиоза - извличане на взаимни ползи. Белият човек е като паразит - той само взима.

Колкото и странно да звучи, подобно сравнение е направил още Аристотел, без да познава индианците, християнството, или каквото и да било друго, изхождайки само от морала. Аристотел доразвива идеята на един от учителите си Ксенофон (автор на книгата Oikonomikos) за отношението на човека към природата.
За Аристотел е морално правилно и важно за човека да осигури съществуването си. Да си осигури добър живот, а щом осигури всички ресурси, които са му нужни за това, да спре. Това Аристотел нарича икономика. Това е мирогледа на индианеца - да си осигури толкова бизони, колкото са му нужни да преживее зимата.

На това Аристотел противопоставя акумилирането (събиране, натрупване) на богатства. Придобиването, заради желанието да владееш, колкото повече, толкова по-добре. За Аристотел това е неморално (за по-интелигентните аморално), защото ограбва природата. нарича го Хрематистика. Това е мирогледа на белия човек - да притежава възможно най-много, да събира, да избие милиони бизони за забавление и след сто години да осъзнае, че популацията им е вече нищожна и да ги впише в "червената книга" и да ги оцени като богатство.

Тук идва и още една огромна разлика. Белия човек въвежда само едно единствено средство, с което оценява всичко - ПАРИ! Всичко се купува и има цена.
Индианеца не вижда това така. За него е немислимо, че може да се купи природата, че някакъв жълт метал може да замени въздуха, земята, или водата.

С мисленето си индианците са изпреварили с векове западната цивилизация, която едва стотина година по-късно осъзна, че ресурсите в света не са безкрайни и с паразитното си поведение ще я унищожи.

може и още да се пише, но общо взето е това:

Индианци - симбиоза, многослойна оценка на природата, добито от природата спрямо отденето на природата = 1

Бели - паразитизам, всичко се оценява с пари, да се извлече възможно най-много от възможно най-малко.

[Goebbels]

За нас, като вече част от Западната цивилизация е трудно да разберем мислите и светогледа на индианеца. Това са два различни свята, оформили свои култури под влиянието на редица външни фактори.

Да започнем от начало. Белият човек смята себе си за господар на света. Бог е създал света за него и всички същества са му подчинени.
Индианецът вижда себе си като част от света. За него съществуването му е симбиоза - извличане на взаимни ползи. Белият човек е като паразит - той само взима.

Колкото и странно да звучи, подобно сравнение е направил още Аристотел, без да познава индианците, християнството, или каквото и да било друго, изхождайки само от морала. Аристотел доразвива идеята на един от учителите си Ксенофон (автор на книгата Oikonomikos) за отношението на човека към природата.
За Аристотел е морално правилно и важно за човека да осигури съществуването си. Да си осигури добър живот, а щом осигури всички ресурси, които са му нужни за това, да спре. Това Аристотел нарича икономика. Това е мирогледа на индианеца - да си осигури толкова бизони, колкото са му нужни да преживее зимата.

На това Аристотел противопоставя акумилирането (събиране, натрупване) на богатства. Придобиването, заради желанието да владееш, колкото повече, толкова по-добре. За Аристотел това е неморално (за по-интелигентните аморално), защото ограбва природата. нарича го Хрематистика. Това е мирогледа на белия човек - да притежава възможно най-много, да събира, да избие милиони бизони за забавление и след сто години да осъзнае, че популацията им е вече нищожна и да ги впише в "червената книга" и да ги оцени като богатство.

Тук идва и още една огромна разлика. Белия човек въвежда само едно единствено средство, с което оценява всичко - ПАРИ! Всичко се купува и има цена.
Индианеца не вижда това така. За него е немислимо, че може да се купи природата, че някакъв жълт метал може да замени въздуха, земята, или водата.

С мисленето си индианците са изпреварили с векове западната цивилизация, която едва стотина година по-късно осъзна, че ресурсите в света не са безкрайни и с паразитното си поведение ще я унищожи.

може и още да се пише, но общо взето е това:

Индианци - симбиоза, многослойна оценка на природата, добито от природата спрямо отденето на природата = 1

Бели - паразитизам, всичко се оценява с пари, да се извлече възможно най-много от възможно най-малко.

Белите са за да властват над нисшите и по този начин да спомагат за по-добрия живот както на едните, така и на другите.

[Canis_Dirus]

Белите са за да властват над нисшите и по този начин да спомагат за по-добрия живот както на едните, така и на другите.

Тук не става въпрос за отношението между расите, а за отношението човек-природа. Я се опитвай да слатваш над ураганите и земетресенията.
Или гледай филмчето
http://www.youtube.com/watch?v=eScDfYzMEEw

Става дума за баланса в природата и че не бива да бъде нарушаван.

[EarthShaker]

както на едните, така и на другите ли...?

хм