На вярно на всеки му се е случвало да се чувства самотен. Ето, че този момент при мен дойде отново. Трудно ми е без нея, признавам си, но като че ли от една страна съм по спокоен. Гледам и обмислям всичко, не реагирвам импулсивно. На това се научих от тази връзка - че не трябва да реагирам прибързано. Научих, че колкото и да показваш, че обичаш някого, ако той не чувства същото ще изглежда, че го задушаваш. Интересно ми е защо когато човек обича, истински, то бива нараняван от хората, които най-малко очаква? Защо повярвах ? Защо повярвах на нейните думи, че няма да ме нарани ? Защо така се получиха нещата ? Та аз исках да бъда само с нея и тя само с мен, а то какво стана.. Чувствам се много объркан, искам време за всичко. Искам да се откъсна от този шибан град, от тези шибани интриги в които ме замесват. Да отида на морето ако трябва за 3 месеца на почивка, но просто да не виждам хората, които ме нараниха. Които ме накараха да се затворя дълбоко в себе си и да страдам от несподелена любов. Повярвах, че я открих. Тя ми го доказа по такъв начин, че да повярвам..но вярвах като малко дете ?
В момента в мен се крият чувства на любов, омраза, яд и отвращение така да го кажа. Знам, че я обичам и то много при това. Мразя я затова, че се подигра с мен и ме остави без обяснение. Яд ме е, че толкова време пропилях, но поне не съжалявам, защото научих много работи за живота. Едно от които е да не вярваш на 100%, да се отдадеш, да живееш за нея..Отвращението получих към нея, когато разбрах какви неща е правила.. Съжалението ми към нея е, че казах думи, които не заслужаваше тогава, но от ярост ги казах.. Направих неща, за които ще съжалявам може би близките 2-3 години докато я виждам... Дано един ден ми даде шанса..