Андрофобия

[TheNewReligion]

...

[bgroma]

Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.

[Neznachitelen]

До сега не бях чувал за такъв вид страх

[Faces]

Да наистина отиди на психиатър нито е смешно нито има от какво да се притесняваш.Ти имаш проблем и те са за това да го разрешат успех ти желая

[TheBeliever]

Не психиатър, а психолог.

[radybt]

Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.

+1

[PlamenMEN]

Не психиатър, а психолог.

А аз на това казвам +1.
Няма нищо лошо, можеш да се консултираш и с педагожката в училището ти. И тя е един вид психоложка, може да ти помогне

[TheNewReligion]

[djuki]

не може в училище да нямате някоя психоложка отиди при нея , тя ще ти помогне !

[Neznachitelen]

Те пък са едни психоложки .. тия в училище ..

[TheNewReligion]

Утре свършвам училище, така че и това отпада. Не искам да си остана стара мома...

[TheBeliever]

Утре свършвам училище, така че и това отпада. Не искам да си остана стара мома...

Колкото повече се притесняваш, толкова по-зле ще става. Помисли от какво точно се притесняваш? Какви са страховете ти? Кое точно те кара да се чувстваш така? Имаш ли някакви минали преживявания, които те възпират да водиш нормален разговор с момче? Не може да нямаш някои по-близък приятел, с когото да нямаш притеснения. Замисли се кое ти пречи да общуваш с момчетата и когато намериш къде е проблемът се опитай с малки крачки да го разрешиш. Примерно следващия път като някое момче те поздрави не се прави, че не чуваш, а го поздрави и ти. От едно "Здравей" нищо не може да ти се случи.

[got2Bthe1]

Ами потърси някой психолог в града ти би трябвало да има.Като му станеш пациентка няма да може да разкрие тайните ти на никого.Майка ти няма как да научи ако отидеш тайно.Успех!

[YouKnowImBetterThanYou]

Надвий страховете си като се изправиш срещу тях лице в лице! Не съм психолог, но поне мисля, че няма нищо неестествено в поведението ти. Просто си трудно доверчива, а може би си такава и по отношение не само към момчетата, но и към момичетата, въобще към връзките ти с хората като цяло. Разликата е там, че не гледаш на момчетата като на приятели, ами като на потенциални гаджета (сигурно и за това пишеш в раздел "Любов"). Просто почни да гледаш на тях както като към обикновени приятели и ще видиш, че няма нищо страшно в общуването между вас. Нито ще те охапят, нито има от какво да се срамуваш. Всеки ще те възприеме нормално, такава каквато си, стига да им позволиш да се сприятелите. Сближаването е трудно нещо, наистина, но все пак първата крачка е да преодолееш бариерата, която прекалената ти предпазливост и предразсъдъци ти поставя. Спри да си слагаш високи очаквания и критерии. И също така ако все при всяко твое запознанство си със стереотипната нагласа да си имаш едно на с при момчетата, то нищичко няма и да постигнеш. Отпускаш се и не оставяш високите претенции, които предполагам имаш към отсрещния пол да ти поставят ограничения в комуникацията. Или накратко казано, бъди такава каквато искаш да бъдеш - свободна! И все пак с освободено поведение, но в граници, но не толкова строги, каквито си имала до момента! Успех!

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Води се психотерапевт ^.^

[Ilikeliljon]

Психологът е добра идея, но при това положение ще се наложи и майка ми да научи, а не искам. Искам да си имам тайна и сама да преодолея страха си. Наистина се чувствам неловко, когато някое момче ме заговори. Имало е и случаи, в които съм се правела, че не чувам само за да отложа разговора.

Принципно има етични принципи и психолога не може да издава на никой друг това, което си казвате, дори и на майка ти. Аз съм психолог и ако искаш ми пиши на лично, ще измислим нещо.

[mArMaLaDkA]

Как да не изпитваш страх, като те само идиоти.. че и се клонират, гадините!

[Aicken]

вярно ако той ти направи нещо (подаде ти го в простата зурла) ти също можеш да направиш нещо (да го поемеш)

[NeZaPoznat]

Добър вечер. Пиша това, защото имам странен проблем. Изпитвам страх от момчетата. Избягвам да говоря с тях, защото все си мисля, че ще ми направят нещо. Иска ми се да не се държа дръпнато, когато общувам с момчище. Все си повтарям "Спокойно, спокойно...Ако ми направи нещо и аз ще му направя....". Може би правя впечатление на параноичка в някои случаи, но не мога да преодолея страха си и това е. До скоро имах един приятел, но се скарахме и така...От него не ме беше страх. Надявам се да ми дадете съвет, защото наистина се чувствам тъпо, като не мога да общувам с всеки нормално.

Това е нещо с което би трябвало да се занимават специалисти. Тук няма да намериш адекватна помощ. Псобвай в сайт за терапевтична помощ или директно говори с психотерапефт.

[Hilary_]

... И аз чувам за такова нещо за пръв път...
Ами явно още се притесняваш твърде много и го удряш на параноя ...
До колкото знам хората дето ядат други хора им се вика "канибали" , а не "момчета" ... Спокойно няма от какво да се страхуваш ... понякога могат да бъдат много милички и сладки ...

[sivoPERO]

Едва ли някой може да ти помогне тук, отиди при професионалист

[LizZz]

Едва ли някой може да ти помогне тук, отиди при професионалист

Аз мога!

П.П.Сериозен съм!

[Take_That]

Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.

+1

+2 В това няма нищо срамно

[TheNewReligion]

[bgroma]

Води се психотерапевт ^.^

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5849

Това е малко да си обогатиш знанията кой как се води

Не случайно казах психиатър. Поискай от личния си лекар направление за консултация с такъв специалист. И от там вече и по-професионално мнение. Ако в ранна пубертетска възраст ти се отключи такъв проблем, не трябва да му позволяваш да ти съсипе най-хубавите години. Стискам палци всичко да мине добре и да можеш вече по-спокйно да контактуваш с всички.