Цитирай Първоначално написано от sexy_baby_originale
Всеки ден, човек е изправен пред различни дилеми. Някои хора ги преодоляват с лека ръка, други не се замислят, а трети се задълбочават във всяки един детайл и задълбават все повече и повече.
На фона на скучното ежедневие се появява човек, който те измъква от делника. Въвлича те в приказен свят, обагрен в хиляди различни нюанси. Когато си с него, чувстваш, че летиш. Времето започва да върви все по-бързо и все по-бързо и не усещаш кога е изтекло. С всеки изминал миг, с всяка изтекла минута, в секи кръгъл час, с всеки търкулил се ден, ти усещаш как се влюбваш в този човек. Той се превръща в най-святото, в най-милото и най-обичаното нещо, което си притежавал.

Всеки човек се влюбва рано или късно. Всеки намира своята приказка. Всеки намира човек, за когото да си заслужава, да даде и последното късче от себе си.
С риск да прозвуча грубо ... (всъщност няма риск, сигурно е):

И к'во?

Хайде да пуснем и тема: "Всеки ден слънцето изгравя от изток. В северното полукълбо то прави своето дневно пътуване из небесата от южната страна на небето. С всеки изтекъл час след изгрева, напича все по-силно, докато следобед вече припадаш от жажда и се криеш по градинките с бутилка бира. Всеки намира своята градинка рано или късно. Всеки намира бира, която си заслужава да даде последното левче от джоба си ..."

Очаквам отговори ...