моята объркана история

[smile92]

Здравейте, аз съм момиче на 16 от Велико Търново.
Миналото лято се запознах с едно момче. Всичко си беше супер, на първите няколко срещи излизахме на разходки на кафета, запозна се с едни мои приятели. Аз тогава страшно много се притеснявах от него ии вече на 2рата седмица толкова бях адски хлътнала по него.После след едно кафе се целунахме седяхме си в 1 градинка говорихме си, всичко точно, беше супер и той беше мн миличък такъв. След това бяха някви забивки в тях и само тва. След тва тръгнахме... тъпото беше че можехме да се виждаме само Събота и Неделя.Дори несе опитвах да говоря с него за каквото и да било и срещите ни се превърнаха само в серийно забиване и чат пат някакви общи приказки. След това го скъсах, защото нещо не ми се струваше както трябва. Минаха 2-3 седмици,но понеже бях започнала да го харесвам още повече,много ми липсваше, непрекъснато си мислех за него и вски път ми ставаше супер гадно.Ии след това отново "тръгнахме" по моя инициантива.(тогава той беше казал,че е сериозен и много ме бил харесвал) Тогава пак съшата работа, спряхме даже да излизаме от тях ии само си се натискахме... тогава всичко си беше екстра.. и изведнъж спря да ми отговаря на всякакви обаждания... и се събрахме този път заради него Обаче вече не беше същия. Не се виждахме толкова често, не се чувахме през седмицата, връзваше ми тенекии и аз му казах, че немога така, но искам да си останем фр. След което си писахме няколко пъти и когато се видяхме правихме секс ей така от ништото, изобщо не се усещах какво правя. Знаех само, че след това повече няма да се видим, за да му бъде гадно.... и 2 масеца изобщо не ми оговарях, не се виждахме... и преди месец и нещо се видяхме. Седяхме и си говорихме, и нищо повече. Казах му, че съм се държала различно ии няма да е така вече. Не изглеждше разочарован. Знам, че с него немога да имам връзка, просто зашото с е такъв, обаче съм влюбена в него... сигурна съм. И незнам какво да правя... трябва да си го върна такъв какъвто беше първия път.... непрекъснато си мисля за него... не искам да оставя всичко...
Благодаря на всички, които прочетоха историята ми

[NeZaPoznat]

Здравейте, аз съм момиче на 16 от Велико Търново.
Миналото лято се запознах с едно момче. Всичко си беше супер, на първите няколко срещи излизахме на разходки на кафета, запозна се с едни мои приятели. Аз тогава страшно много се притеснявах от него ии вече на 2рата седмица толкова бях адски хлътнала по него.После след едно кафе се целунахме седяхме си в 1 градинка говорихме си, всичко точно, беше супер и той беше мн миличък такъв. След това бяха някви забивки в тях и само тва. След тва тръгнахме... тъпото беше че можехме да се виждаме само Събота и Неделя.Дори несе опитвах да говоря с него за каквото и да било и срещите ни се превърнаха само в серийно забиване и чат пат някакви общи приказки. След това го скъсах, защото нещо не ми се струваше както трябва. Минаха 2-3 седмици,но понеже бях започнала да го харесвам още повече,много ми липсваше, непрекъснато си мислех за него и вски път ми ставаше супер гадно.Ии след това отново "тръгнахме" по моя инициантива.(тогава той беше казал,че е сериозен и много ме бил харесвал) Тогава пак съшата работа, спряхме даже да излизаме от тях ии само си се натискахме... тогава всичко си беше екстра.. и изведнъж спря да ми отговаря на всякакви обаждания... и се събрахме този път заради него Обаче вече не беше същия. Не се виждахме толкова често, не се чувахме през седмицата, връзваше ми тенекии и аз му казах, че немога така, но искам да си останем фр. След което си писахме няколко пъти и когато се видяхме правихме секс ей така от ништото, изобщо не се усещах какво правя. Знаех само, че след това повече няма да се видим, за да му бъде гадно.... и 2 масеца изобщо не ми оговарях, не се виждахме... и преди месец и нещо се видяхме. Седяхме и си говорихме, и нищо повече. Казах му, че съм се държала различно ии няма да е така вече. Не изглеждше разочарован. Знам, че с него немога да имам връзка, просто зашото с е такъв, обаче съм влюбена в него... сигурна съм. И незнам какво да правя... трябва да си го върна такъв какъвто беше първия път.... непрекъснато си мисля за него... не искам да оставя всичко...
Благодаря на всички, които прочетоха историята ми

Не мога да те разбера Ако е миличък - го резваш. Като стане непукист - пак не те кефи .. амиии

[TheBeliever]

Ти не знаеш какво искаш.

[smile92]

Не е вярно, тогава незнаех... искам да си е същия както беше .. с който можех да си говоря... ама нз как да си го върна

[TheBeliever]

Той се е променил и ти не можеш да направиш абсолютно нищо по въпроса. Или го приеми такъв какъвто е или си търси друг. Когато си го имала не си го оценила, а сега искаш да връщаш времето назад. Не става така.

[Hilary_]

Не мога да те разбера Ако е миличък - го резваш. Като стане непукист - пак не те кефи .. амиии

... +1

[Take_That]

Не е вярно, тогава незнаех... искам да си е същия както беше .. с който можех да си говоря... ама нз как да си го върна

Човек се променя, не може вечно да си остане с един и същ светоглед А мислила ли си, че мжое би ти си причината той така да си промени отношението към теб? От нищото си го зарязала 1-я път. Трябваше да седнеш и да поговорите, щом нещо в отношенията ви не ти харесваше, сега ти предлагам да направиш същото, седни и говори с него, сподели му всичко, което и на нас, как се чувстваш и какво искаш

[happy_cute]

Дай някви подробности...от негови приятели:страда ли за тебе,търси ли те още,ако не след колко време спря?Как се държа посл.път като се видяхте?Говорите ли си по скайп?

[smile92]

Дай някви подробности...от негови приятели:страда ли за тебе,търси ли те още,ако не след колко време спря?Как се държа посл.път като се видяхте?Говорите ли си по скайп?

амии аз не познавам негви приятели освен тези, с които от малки не се обичаме в кварртала... звъни, когато може да излезе и така е от...2рия път когато скъсахме... имам чувството, че някакси го сдухвам без да искам.. и не го разбирам... нз