?

[oasis]

Подминах спирката и пейката
и себе си подминах, забравих да отброявам
и пак вали, а после пак не спя
и пак пътувам и пак разказвам на стените
и вратата си държа отворена, ако държиш?!
Есенно през пролетта и зимно ми е цяло лято
след четвърти следва седми, после пак дванайсти,
а буквите сами се сливат и образуват
теб, описват цялото и после го изтриват,
зад черен фон със цвете.
Отивам, връщам се, решавам
скитам и пак откривам се
за малко.
Да знам, говоря ти не зряло
прозорците отварям,
през твойта призма виждам наобратно,
а ти? Добре тогава.
На границата много ме боли,
а ако не премина?
Ако си остана тук, и те повикам наобратно,
ако вместо да те целуна те залюлям до небето,
ако летя с вятъра
и слушам птичките.
Ако разтварям се във всяка строфа и
простирам карта вместо с хиксчета
с чартички.
Ако искам малко стоп игра, зад всичко
и чета по пейките посланията на листата
и обичам да се взирам в луничките
и искам да мълчим, без поводи да ходим,
ще бъда ли, тогава?

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Хареса ми.