Призраци.

[BornTohatee]

В ъгъла в мрака,
студено, много преди зората,
достигат глухи звуци причудливи,
появяват се всяка нощ призраците уродливи..

Зловещо бесни
на себи си и на никой друг,
жадуват да се блъскат в стените тесни,
но минават, най-лошо е,
че те пак ще продължат.

Молят се за смърт,
искат отново да умрат,
да забравят, да не знаят, да не може,
че след края пак ще има път.

Обречени да бъдат тук,
да витаят в света на живите им е отредено,
в ада да отидат е умишлено спестено,
стига му на Този горе
да чува призрачния им кошмарен вой.
Казва той: хора никога наистина не са били,
не заслужават мир, ни миг покой.

[UnaBletoLoVeU]

Като искаш да пишеш поезия, го прави по-нежно. Дори и да пишеш за зловещи неща не насищай стиховете с негативизъм. Адски тежки са. На втората строфа спрях да чета. Чете се трудно, едно такова насечено, губиш римата, чак се измаряш.