И аз имах подобен случай. Не ми се сърдеше за най-малкото, но пък винаги искаше аз да вървя подире му и да се извинявам дори и затова, за което не съм виновна. Сега от позицията на времето разбирам, че това е адски нправилно, защото правиш компромис с теб самата, променяш се заради него заради това на него да му е удобно..... , а това да изгубиш истинската си същност заради някой е напълно погрешно....
Съветът ми е да поговориш с него и да му обясниш, че така не може да продължава и, че ако не се разберете накрая всичко ще завърши зле, защото на теб ще ти писне ТОТАЛНО от детинщините му..... Успех