Жената не е собственост на мъжа,защото не е вещ..а собствеността може да бъде само върху някакво благо,но

равноправието на жената с мъжа винаги е било от социална и правна гледна точка и с цел да се избегне половата дискриминация и злоупотребата с нея,когато стане въпрос за обществени отношения.

Но в междуличностните отношения,поне за мен,нещата не стоят така.Аз не искам да съм равноправна с моята половинка,не искам да ме унижава и да не ме уважава,но..за мен той няма да е достатъчно мъж,ако аз не го приемам за малко по-висш,за човека,който трябва да командва парада.
Просто мъжествеността е И това,да можеш да бъдеш отговорен за някого,да му даваш насока,да го закриляш,да се грижиш за него?
Ако бяхме равноправни как така някой щеше да ме закриля,нали щях да мога и сама?