"Незнам ... имам чувството, че не ме обичаш вече" - Всеки ден го чувам. Обяснете ми как да се държа така, че да разбере че я обичам без да й досаждам ? Трудно ми е да се сдържам да не и се развикам на моменти ... Има един учител ... тя ще ходи на зелено училище с него. Когато аз заминах на море реве и е тъжна а когато тя си отива за цяла седмица се радва, че ще отиде. Седи гледа ме и вика : Стискам палци да дойде (на всичките си приятелки казала, че той е мн як и печен) И кфо очаква да и кажем БРАВО АКО ИСКАШ СЕ ИЗЕ*И С НЕГО ?! Обичам я, но не я разбирам. В кафето ние сме групичка нарочно зяпам през прозореца, за да видя дали ще ме забележи, че не съм щастлив. Всички други ми разпитват, тя мълчи и ми гледа. Омръзна ми само да я разочаровам и всяка вечер да я обеждавам, че тя е единствената да мен! Но наранява чувствата ми като не си мери думите ... разбирам от базици но просто ми става адски гадно като каже : Еи тва на колелото виждаш ли го ... тва е мъжа ми. На базик щото оня е като пригурбен кон, но все пак пак се чувствам наранен. Един ден не спира да ме целува ... на другия целивката е само за здрасти и за чао. Дори и всичко тва което казах, не е всичко но се побърквамм ... дори когато си казвами лека нощ тя все едно ме изчаква аз да и кажа "Обичам те" за да ми каже "И аз теб". Първа ми го казва, само когато съм разсърден или тъжен. Боли ме като ми каже : Ти не си мърдаш пръста за да го направиш или такива. Няма друго момче в живота и, но не разбирам по дяволите как така аз не съм показвам обичтта ми към нея а тя точно обратното ? Ако това не спре незнам колко още ще издържа! Правя се на безразличен на моменти защото вътрешно ревнурам - признавам си го. Моля кажете какво да си оправя в поведението ???