Една красива и тъжна,първа любов.....

[Kristiana5]

Здравейте ... Нова съм тук, регистрирах се днес..Прочетох доста полезни неща,доста историй.Бих искала да споделя и моята..просто се нуждая да споделя с някой.. ;(

Тогава бях на 16..Възраст в която всичко ни изглежда розово...красиво..и сме адски любопитни и наивни...Красива съм, красива бях и на 16,добре развита, с хубав бюст,стегнато тяло..Не се оплаквам от това че мъжете не ме забелязват ...
Направих странна постъпка тогава..Преценете вие дали е грешка или не...
Историята започна така:
Прибирам се аз от училище един ден...замечтана и усмихната...Вървя си на тротоара и спирам на един светофар за да чакам зеленият цвят..По едно време чувам адско викане и някой се блъсква с сила отзад , в мене...Обърнах се и видях двама мъже да се бият.Уплашена се развиках но беше малко късно мисля...Единият избяга а другият лежеше до мене , буквално до краката ми, целият в кръв!Разтреперана звъннах в една болница(няма да споменавам имена) и повиках линейка. Незнам какво ме накара да го направя, но клекнах до този мъж...Хванах ръката му и му казах с треперещ глас: Спокойно линейката идва!А той отговори с много болка в очите: Благодаря ти !! и стисна ръката ми.
Линейката дойде...взеха го и лекарите ме попитаха, какво как е станало, и дали искам да го придружа до болницата.Аз без много да мисля, незнам ПАК защо..се качих в линейката с него!През цялото време до болницата той държеше ръката ми!Влязохме в болницата ,прегледаха го лекарите и го настаниха в една стая на 7ми етаж, казаха че е с леки охлузвания , натъртвания и няколко рани на главата.В следващите 2 дни трябвало да остане при тях в болницата...
След като го оставиха в стаята,и си тръгнаха , аз останах насаме с него и реших да си тръгна...Тъкмо отворих вратата с думите: Чао.. и той каза: виж чакай...знам че направи добре като се обади на линейката за мене...но моля те обади се на майка ми и и кажи къде съм защото ми откраднаха моя телефон..Нямаше как да му откажа..Звъннах на майка му, тя дойде в болницата и аз си тръгнах...През цялото време до нас, и цяла вечер мислих за него...Незнам какво ме беше накарало да мисля така за него.. На следващия ден в училище, споделих случката с приятелка..тя ми каза:Иди пак при него!
Аз доста се замислих но си казах: е какво толкова,ще ида да го видя как е!
Купих плодове и отидох при него..Когато влезнах в стаята той беше сам..Спеше. Седнах до него,чувствах го много близък незнам защо , и се загледах в лицето му.Нямаше ги вече тези съсиреци кръв...поддутините бяха леко спаднали...
захласнах се и продължавах да го гледам как сладко спи..
По едно време той отвори очи и аз леко изплашена се одръпнах назад. Той каза с съвсем различен глас от предния ден:Не съм толкова страшен миличка..нали?
Само се усмихнах и не казах нищо.Оставих му плодовете и пак си тръгнах...беше ми кофти че не се познавахме а аз му ходих на свиждане!!Той стана бавно от леглото и тръгна да ме изпраща..Запознахме се и ме попита за какво съм дошла...Аз се направих че не съм чула и си мълчах...Точно преди да се кача в асансьора,той ми каза:Може ли да ми дадеш телефона си?Запиши ми го на този лист моля те!-и ми подаде лист с химикал.Аз учудена отвърнах:Но защо ти е?А той:Ами благодарен съм ти за всичко което правиш,ще се радвам да излезнем на кафе или ресторант някой ден.
Записах номера си и се качих в асансьора...
На следващия ден телефона ми звънна..Беше той..Уговорихме се да излезнем на ресторант...Нямаше проблеми за мене,майка ми с баща ми също бяха на вечеря и аз реших и аз да излезна... Срещнахме се...Дори се прегърнахме като се видяхме...Влезнахме в един ресторант..поръчахме си..и се втренчихме еди в друг...Не усетих даже кога устните ни се допират в нежна целувка.....Беше страхотно...Вече се бях влюбила..Харесвах го...
След ресторанта решихме да отидеме в един парк в центъра на града ни който е много голям и много добре поддържан...Седнахме на една пейка там и се загледахме в звездите...Беше ми хубаво...обзе ме някакво странно чувство даже незнам как да го нарека..Обърнах се към него и започнах да го целувам бавно и нежно...Той правеше същото...Беше ми така хубаво... не след дълго усетих че съм мокра...исках го!(Тука е момента да отбележа,че бях девствена)! Имала съм много моменти но до секс не се е стигало..все се чувствах неподготвена...
Целувахме се ние..и по едно време седнах варху него...Бях готова за него!Знаех че ще бъде той!Той ме погледна и каза:Миличка сигурна ли си че го искаш?Да не съжаляваш после за нещо?Помисли си моля те.Аз отвърнах: Да ..искам те..тук.. Бях с мини поличка , той галеше бедрата ми бавно...адски ме подлудяваше...Разкопчах дънките му и напипах през боксерките му, неговия член...Той ме целуваше по шията,разкопча ризката ми и започна да ми целува гърдите...Направо летях от удоволствие...Прокара си ръката по бедрото ми а аз му я взех и я сложих между краката си...Той леко ми дръпна прашките настрани..и свали боксерките си по надоло...Каза ми да се навдигна лекичко ...Направих го да...И той допря члена си в мене...Тук беше момента да му кажа че съм девствена...Казах му..А той отвърна: Само искам да съм сигурен че го искаш...Аз се усмихнах и му казах да продължи...Напътстваше ме..Каза ми да седна леко варху него и ако ме заболи да спра...Гледала съм по филми,по списания съм чела, че първия път имало болка и имало кървене доста...
Не,,,с мене не беше така...Бяха адски възбудена и болката беше минимална...Той проникна в мене,аз леко стенех...правехме го много нежно...имах чувството че той е моят мъж, и не искам да го пускам никога!Вечерта завърши прекрасно...Изпрати си ме до в къщи, целуна ме и ми каза: Обичам те! Прибрах се в нас и бях на 7мото небе...Провървя ми в училище...не се карах вече с родителите си...
Връзката ни беше доста добра,емоционална,продължа ваше 2 години, ..до преди 1 месец,когато се случи нещо фатално...
Бяхме в нас, пиехме кафе и гледахме филми,когато реших да го попитам дали е имал сериозни връзки до сега и дали е обичал някога преди?(все пак беше на 26)..
Той леко наведе глава и каза:Ще ти кажа нещо лошо..Наистина лошо...Знаех че ще ме съсипе,виждах го в погледа му и в тона на гласа му..
Той започна:Надявам се да не е много късно но не мога да го крия повече..Имам връзка с друга жена от 6 години...!!!!!Обишам те наистина,свикнах с тебе,искам си те само за мене.....Аз го прекъснах:СПРИ! Разплаках се не исках да слушам повече, казах: Как не те е срам да ми го казваш след 2 години?На глупачка ме правиш ли?Мислиш си че съм малка не разбирам нищо...Знаеш ли колко те обичам и какво значи това за мене?Знаеш ли че съм имала безброй възможности да бъда с други мъже,но съм отказвала защото исках тебе?Ти ми беше първата истинска любов!Исках те!Искам те и сега!Но явно лъжите са били доста..Незнам как съм била такава глупачка и не съм усетила..Как си прикривал всичко??МАХАЙ СЕ!Не искам да те виждам!Не искам нищо свързано с тебе!Плаках плаках силно и виках...Той също се разплака и посегна да ме целуне по челото...Аз го блъснах и казах пак: МАХАЙ СЕ!НЕ искам да те виждам повече!Наведох се и залаках още по силно...само чух как вратата се затваря...Цял ден и цяла вечер плаках...Смених си картата на телефона,смених си даже телефона,не исках нищо да ме свързва с него...! Преди 2 седмици ми звъни непознат номер...
Беше той..Говореше ми как съм му липсвала..как се е разделил с другата и как ме иска пак при него...Наведох се и с сълзи на очите натиснах червената слушалка на телефона си...Интересно беше едно...Това стана точно когато бях на същия светофар в който преди го бях видяла целият в кръв,и от където беше тръгнало всичко...Сега 1 месец след раздялата ни се чудя..."Дали не беше по добре да го оставя сам с лекарите и да си живея скапания безразличен живот с грозните мъжки подмятания за секс и прочие?"
Някой от вас ще ме критикуват за постъпката ми..но чесно да ви кажа...Не съжалявам...Имах нужда просто да споделя...Прекарах си страхотно тези 2 години въпреки че сега ми е кофти... но така е..това е жъвотът...Времето лекува....да се надявам че наистина лекува. Кристиана,София

[Frozen_Flame]

Направила си това, което ти казва сърцето...то няма как да е грешно. Постъпката ти е достойна, много малко хора биха сторили това, което ти си сторила. Връзката ви е била едва ли не идеална, но пък прошката е хубава добродетел И все пак си послушала сърцето си не бива да съжеляваш за това, както и за всяка своя постъпка описана от теб в тази история. Както каза ти самата...Това е животът.

Поклон!

[SunSmile]

много красива и много тъжна история.... Разплаках се... нямам сили д ате упреквам за първия път... личен избор... а замисляла ли си, че може да е съдба... и.. да му дадеш възможност да е отново с теб, сле дкато е прекъснал 6-годишната си връзка... Все пак ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ Е ЕДНА В ЖИВОТА... може да опитате пак... но ти избираш какво да правиш и как да продължиш живота си...

[Kristiana5]

Mного съм объркана милички..сериозно..

[d0m1nuS]

Направила си много добре като си викнала линейка .. Не бива да съжеляваш за това .. Но не се притеснявай ще ти мине колкото и да ти е гадну .. " Никога не се предавай " !

[Frozen_Flame]

Ами ако искаш съвет от мен аз бих ти казал да продължиш напред, но наистина една 6 годишна връзка не се прекратява току така, така че ти си направи извода какви чувства има той към теб и колко са истински и колко са силни. Ако искаш по-подробно мнение ми пиши на лично.

[SuperBadSuperFresh]

незнам как не си усетила,съчуствам ти но все пак тези две години ти е било хубаво с него,запомни го.....или поднови всичко твой избор,но аз също съм влюбена,така че ако бях аз би си го върнала

[zaraaa]

Решила си добре - давай напред, колкото и да ти е трудно, запомни и се сещай за хубавите моменти, живота продължава, а с него и ти!

[Kristiana5]

да, така е... ще преосмисля нещата и ще реша... благодаря на всички за съветите,надявам се да има и още

[kuklabessarce]

!sTor!qTa t! 3 Un!kaLnA.. 3d!nStf3n!qt sAv3t k0!t0 m0gA dA t! dAm 3 dA sLuShaSh Sarc3t0 s! .. kAkt0 s! pRav3La d0 s3gA...zAsht0t0 qVn0 t0 n3 t3 Laj3...

[vanessa69]

ei mila istoriqta ti e naprao cql film... ami to e qsno 4e o6te si go obi4a6 ... za6to ne poslu6a6 sarceto si ,koeto sam sigurna 4e iska da mu prosti6... za tova sme hora da si pro6tavame ... puk i toi kakto opisva6.. li4i si 4e te obi4a ,naistina gadno e postapil,predstavqm si kak si se po4ystvala, no mila spored men vseki ima pravo na 2-ri 6ans v jivota ) nzm ti si pomisli nai dobre... moje puk toi da ti e lubovta i zanapred.. uspex

[Frozen_Flame]

!sTor!qTa t! 3 Un!kaLnA.. 3d!nStf3n!qt sAv3t k0!t0 m0gA dA t! dAm 3 dA sLuShaSh Sarc3t0 s! .. kAkt0 s! pRav3La d0 s3gA...zAsht0t0 qVn0 t0 n3 t3 Laj3...

Пиши като хората бе...!

[vanessa69]

!sTor!qTa t! 3 Un!kaLnA.. 3d!nStf3n!qt sAv3t k0!t0 m0gA dA t! dAm 3 dA sLuShaSh Sarc3t0 s! .. kAkt0 s! pRav3La d0 s3gA...zAsht0t0 qVn0 t0 n3 t3 Laj3...

Пиши като хората бе...!

da naistina ne mislq 4e tuka e mqstoto da pi6e6 taka

[Schneeflocke]

Не виждам нищо красиво в историята. Или трябваше да се впечатля от секса на пейката и описанието като от еротичен разказ? Вроденият ми скептицизъм и придобитата ми мизантропия ме карат да се съмнявам в достоверността на историята ти.

И как точно очакваш някой напълно непознат да ти каже формулата за личното ти щастие? Това си е твоето решение. Или отиваш при него, или си строиш мост и продължаваш напред.

[Kristiana5]

Никъде не съм казала че ми трябва формула за щастие, просто исках някакво мнение защото съм объркана в момента.
А по въпроса с достоверността, всеки си има мнение, живеем в Свободна страна

[Frozen_Flame]

Не виждам нищо красиво в историята. Или трябваше да се впечатля от секса на пейката и описанието като от еротичен разказ? Вроденият ми скептицизъм и придобитата ми мизантропия ме карат да се съмнявам в достоверността на историята ти.

И как точно очакваш някой напълно непознат да ти каже формулата за личното ти щастие? Това си е твоето решение. Или отиваш при него, или си строиш мост и продължаваш напред.

Понякога човек има нужда от помощ и съвет...невероятно нали?

[slun4ice_90]

Наистина няма за какво да съжаляваш...Направила си това,което си искала и чувствала...Красива двегодишна любов,жалкото е,че те е излъгал... Ако той наистина се е разделил с онази жена,защо не се опитате,ако и двамата го искате силно да сте заедно?Може и да греша с този съвет..Ако,пък не стане така просто бъди щастлива и си спомняй хубавите ви моменти...Успех! Страшно много ми хареса историята ви.

[Lysit0]

Ако наистина се е разделил с предишната жена,защо не му дадеш втори шанс?Още повече,че го обичаш

[MoHuTo]

Ако наистина се е разделил с предишната жена,защо не му дадеш втори шанс?Още повече,че го обичаш

И аз съм на същото мнение, ти го обичаш, вижда се че и при него е така, защо не му дадеш втори шанс? Всеки греши - хора сме все пак..

[SunShinePearl]

щом е прекратил 6 годишна връзка значи иска да е с теб дай му шанс...но виж от др страна може пак да те лъже все пак те е лъгал 2 години

[.. DeViL mAy CrY ..]

историята ти е невероятна.Възхищавам ти се за това което си направила за човека.много гадное постъпил като не ти е казал 2 години за връзката си,сега сигърно си съсипана.Мила направи това което ти казва сърцето-ако го искаш върни се при него.Успех ако има продължение пиши че ми стана интересно

[jghgh]

!sTor!qTa t! 3 Un!kaLnA.. 3d!nStf3n!qt sAv3t k0!t0 m0gA dA t! dAm 3 dA sLuShaSh Sarc3t0 s! .. kAkt0 s! pRav3La d0 s3gA...zAsht0t0 qVn0 t0 n3 t3 Laj3...

ТИ СИ ДЕБИЛ ВЕ, МОМИЧЕ!!!

Към авторката:
Грешките са няколко.
1во - не е трябвало да му идваш на свиждане.
2ро - да му вярваш на прибързаното "Обичам те"
3то - нито да му пускаш



На колко години бяхте ти и той като тръгнахте?


Бтв и аз не намирам историята за красива, а за ужасно наивна. Но станалото-станало.
И струва ми се, ти си имала някакви предположения че не ти е верен, но не на време си реагирала и си карала да върви. Малко ми прилича на "играя си на щастие, а знам много добре какво става" и после "драматизация". Прости, ако греша. Права ли съм?

[LadySunshine]

тва съм го чела в izpoved.com
беше отдавна..

[beb4yy]

гати тъжното и не ми звучи като разказ а кат приказка с мн нещастен край СЪЖАЛЯВАМ ПРАВИЛНО СИ ПОСТЪПИЛА А И Е СЪДБА НЕМОЖЕШ ДА Я ПРЕСКОЧИШ НЗ ИЗОБЩО КЪВ СЪВЕТ ДА ТИ ДАМ ОСВЕН ДА СЕ СЪБЕРЕТЕ ПРИКАЗКАТА ТРАА ДА ИМА ХУБАВ КраЙ доста гадно обаче че те е лъгал 2 години направо нз объркана съм

[Kristiana5]

!sTor!qTa t! 3 Un!kaLnA.. 3d!nStf3n!qt sAv3t k0!t0 m0gA dA t! dAm 3 dA sLuShaSh Sarc3t0 s! .. kAkt0 s! pRav3La d0 s3gA...zAsht0t0 qVn0 t0 n3 t3 Laj3...

ТИ СИ ДЕБИЛ ВЕ, МОМИЧЕ!!!

Към авторката:
Грешките са няколко.
1во - не е трябвало да му идваш на свиждане.
2ро - да му вярваш на прибързаното "Обичам те"
3то - нито да му пускаш



На колко години бяхте ти и той като тръгнахте?


Бтв и аз не намирам историята за красива, а за ужасно наивна. Но станалото-станало.
И струва ми се, ти си имала някакви предположения че не ти е верен, но не на време си реагирала и си карала да върви. Малко ми прилича на "играя си на щастие, а знам много добре какво става" и после "драматизация". Прости, ако греша. Права ли съм?

Напълно права си и си си в правото да ме критикуваш
Аз бях на 16,той на 25 навършени...
Незнам какво е станало,и защо така реагирах точно в онзи момент..но не съжалявам честно казано. Благодаря на всички за съветите.