Чувството е УЖАСНО.Мислиш за нея постоянно,задаваш си въпроса какво можеше да се случи между вас,виждаш я всеки ден,тя се прави,че нищо не се е случило,неудобно ти е до нея,но някак си замазваш положението,изглеждаш непукист.Казваш,че не ти пука за нея,че си я забравил,но всъщност не е така.Всичко ти напомня за нея,вината те изяжда отвътре,отчайваш се.Залъгваш се,че не я обичаш вече,казваш си,че я мразиш,но я обичаш и мразиш едновременно.Мразиш я не заради това,което е,а заради това,което си ти.Знаеш,че нямаш шанс,това те убива бавно,а невъзможността за забрава се усилва от това,че я виждаш всеки божи ден,от това,че имате и общи приятели.Много е гадно,когато толкова много надежди биват убити за толкова кратък период от време.Жалко,че не са всички надежди.Винаги има някаква заблуда (надежда),че има още шанс.Но НЯМА.
Преминах през това,но се справих сравнително бързо.Трябва да събереш мислите си и емоциите си и да ги концентрираш в нещо друго,в някаква амбиция за нещо.Искам тя да се почувства както се чувствах аз.Вече не мисля толкова за нея.Тя беше болна известно време,това ми помогна.Не съм я забравил,не мисля,че това ще се случи скоро,но няма болка,съвсем лека тъга,която избледнява постепенно.Пък и като спреш да я виждаш,всичко ще се оправи.