Ще ти мине.Рано или късно,но ще ти мине ;]
Три години харесвах....хахах Том Каулиц Мислех,че ще умра,ако не го видя в най-скоро време и бла-бла-бла...Ревях,крещях и какво ли не още.
Слушах ги още когато не бяха Токио Хотел,а Devilish и фенките им се брояха на едната ръка.Никой не ги слушаше,както сега.

После дойде в време в което си казах "Омфг!Какво,по дяволите,намирам в това същество?Какво намирам в музиката им?!Защо изобщо се занимавам с това,когато има и много по-истински неща!?"
Сега - години след това се обръщам назад и мога да се засмея на това което съм била и честно казано, не съжелявам за нищо.Така е трябвало да стане.Това е било част от емоционалното ми развитие ;D . Било е част от порастването ми.
/карате ме тука да си разголвам душата xD/

Ще ти мине.Със сигурност ;] . Представи си как на 30 години,стоиш сама и се самосъжеляваш,че никога не си го имала.Не става нали?