Дойде и моя ред да пиша тема...Не вярвах-но факт...
Имах много дълга ( 2 години и 3 месеца) връзка,но от доста време насам нещата не вървяха...
Е разделихме се...
Приемам го очудващо добре....но усещам една празнина в себе си...Пред мен виждам път,а не искам да поема по него...
Не виждам смисъла...
Приятеля ми (вече бившия) ми липсва ужасно много...искам да му звънна...знам,че нямаме шанс,че така е по-добре и т.н.т... Но наистина ми липсва....
Мисля си,че не бих искала да преживявам всичко това отново... И без друго май вече няма шанс да се съберем...
Но тази празнота ме убива...
По принцип съм от хората,които "много-много не се юркат"... И отстрани така изглежда... Това е и причината да пиша във форума,а не просто да поговоря с някого... Страх ме е да изрека на глас толкова много неща...
Истината е,че до смърт съм уплашена от бъдещето... Искам да поживея в миналото,да нямам тия грижи,да имам подкрепата на моя човек...
И някак си знам,че е невъзможно...Или пък не...сигурно никога няма да съм сигурна в отговора..
Е не знам какво искам точно от вас-мнение,някоя и друга ободряваща дума,съвет...
Или просто разкажете за своята такава история-ако сте преживели...
ПП:Ние няколко пъти късахме тези месеци,непрекъснато плаках.. А вчера беше окончателния край... и още не съм плакала...Някво нереално ми е....и супер празно...умирам от страх...Изненадана съм от собствената си реакция,или по-точно от липсата на такава...Обичам го,но....Вечното многоточие...
Просто исках да споделя,да ми поолекне...да се поуспокоя...Предварително се извинявам,ако съм ви отнела от времето...или пък темата е безсмислена...Просто така се чувствам...