След раздялата...

[KimBerLy1912]

Дойде и моя ред да пиша тема...Не вярвах-но факт...
Имах много дълга ( 2 години и 3 месеца) връзка,но от доста време насам нещата не вървяха...
Е разделихме се...
Приемам го очудващо добре....но усещам една празнина в себе си...Пред мен виждам път,а не искам да поема по него...
Не виждам смисъла...
Приятеля ми (вече бившия) ми липсва ужасно много...искам да му звънна...знам,че нямаме шанс,че така е по-добре и т.н.т... Но наистина ми липсва....
Мисля си,че не бих искала да преживявам всичко това отново... И без друго май вече няма шанс да се съберем...
Но тази празнота ме убива...
По принцип съм от хората,които "много-много не се юркат"... И отстрани така изглежда... Това е и причината да пиша във форума,а не просто да поговоря с някого... Страх ме е да изрека на глас толкова много неща...
Истината е,че до смърт съм уплашена от бъдещето... Искам да поживея в миналото,да нямам тия грижи,да имам подкрепата на моя човек...
И някак си знам,че е невъзможно...Или пък не...сигурно никога няма да съм сигурна в отговора..
Е не знам какво искам точно от вас-мнение,някоя и друга ободряваща дума,съвет...
Или просто разкажете за своята такава история-ако сте преживели...
ПП:Ние няколко пъти късахме тези месеци,непрекъснато плаках.. А вчера беше окончателния край... и още не съм плакала...Някво нереално ми е....и супер празно...умирам от страх...Изненадана съм от собствената си реакция,или по-точно от липсата на такава...Обичам го,но....Вечното многоточие...
Просто исках да споделя,да ми поолекне...да се поуспокоя...Предварително се извинявам,ако съм ви отнела от времето...или пък темата е безсмислена...Просто така се чувствам...

[NeZaPoznat]

Случвало ми се е на 2 пъти. Почти същото е, но ... минава ден, два , три .. все си сдухан. После си намираш друга и .... ти минава.

Не е толкова страшно !

[KimBerLy1912]

Случвало ми се е на 2 пъти. Почти същото е, но ... минава ден, два , три .. все си сдухан. После си намираш друга и .... ти минава.

Не е толкова страшно !

Ами не е така...естествено,че се е случвало на всеки..Но всеки го преживява по различен начин...затова е и тая тема тук...Имах нужда да споделя,да попиша и да се разсея... И най-вече от някоя положителна дума...
Твойте не влизат в тая графа...Опитай се да бъдеш малко по-нереален ...
Знам,че това което каза е истина и е факт и трябва да го приема...Но на този етап не съм готова...
Някоя мила и добрескроена лъжа щеше да свърши работа...
Все пак оценявам мнението ти,благодаря,че писа в темата ми... : )

[NeZaPoznat]

Как да ти кажа мило .... Мушмулите стават по-вкусни, като изгният. Чушките стават по-вкусни като се попарят.
В този ред на мисли новата любов е толкова по-силна колкото по-гадна е била раздялата.

Личен опит

[KimBerLy1912]

Как да ти кажа мило .... Мушмулите стават по-вкусни, като изгният. Чушките стават по-вкусни като се попарят.
В този ред на мисли новата любов е толкова по-силна колкото по-гадна е била раздялата.

Личен опит

Така е... Добър съвет... : )

[valdesbg]

Кимбърли, не си падам по добре скроените лъжи, даже и по зле скроените не си падам. Затова май не е добре да пиша в темата ти за момента.

Нооо може би ще ти помогне ако ти кажа че мойта връзка беше 2 години и половина. И приключи точно за един ден, дойде ми като гръм от ясно небе.Ясно е че девойката си го е мислила доста преди това, обаче аз не съм забелязал малките знаци, които да ми подскажат този изход.

Това което мога да направя е да ти дам едно рамо, макар и виртуално. Ще подам ръката ми, и мисля че ще мога да помогна някак.

[RaZzer]

Ммм... щом сама виждаш, че така нещата са по-добре, не му се обаждай, след време ще се справиш с болката и ще продължиш напред!
Относно реакцията ти... сещам се за едно интервю със Стоянка Мутафова, която казваше, че на погребението на мъжа си не е плакала, защото когато ти се случи нещо, което наистина те наранява си неспособен дори да изакраш сълзите си... Мисля, че и при теб е нещо такова - колкото и гадно да звучи, осъзнаваш, че това е краят, докато предишните пъти си вярвала, че все пак има шанс да се съберете! Keep walkin'

[Zaharinka]

Времето лекува.Ще ти мине на мен ми мина за 2 дена.И пак съм щастлива усмихната

[KimBerLy1912]

RaZzer, благодаря ти за милите думи и за съвета... : )

[FiRe_LaDy]

В момента съм в същото положение,но го приех доста по-трудно от теб.Не само физически,че отслабнах,н и псхически ме нямаше никаква.Не можех да мисля,нямах желание за нищо.Само стоях и ревях...докато не видях,че така няма да стане и нищо няма да постигна.Дигнах се на крака и ... сега ми е гадно,но по-рядко и ако видя,че се сдухвам - търся някоя приятелка и излизам.Направи го и ти.Знам,че е трудно и това с пътя пред теб,който виждах,но не искаш да поемеш .. гадно е,но е по-добре,ако поемеш по него.Няма да ти лесно като начало,но после с времето нещата ще станат по-лесни и няма да усещаш празнотата толкова много.Ако имаш желание да поговорим,защото наистина те разбирам - пиши ми лично и ще ти дам скайп.Успех!

[KimBerLy1912]

Благодаря на всички за съветите,страхотни сте...

[Hilary_]

ами моето мнение е, че ще потъжиш, но ще мине ... смисъл времето лекува ... Ще намериш друго човек и така... това е горе главата и не се предавай ..

[Zaharinka]

Нека тука да питам,че да не правя нова тема.
Нормално ли е 2 дена след раздялата да не чувствам нищо,само радост и свобода.Цял ден си танцувам хиля се и като се сещам за моментите в които сме били заедно се умихвам просто и ми става хубаво,че се е случило.Попринцип съм по-емоционална и докато бяхме заедно доста си поплаквах,но не изживявам раздялата така както очаквах.Аз надминах себе си просто .Вярно като ми каза,че иска да си останем приятели си изплаках очите и на следващия ден ми беше тъпичко ама днеска направо се събудих като нова.

[Faces]

Стискаш зъбите и с главата напред и аз изгубих "моето момиче" след 2 години и при мене стана както при valdesbg за един всичко се срути и като за капак на всичко трябва да я гледам всеки божи ден и тя да ме гледа като теле в железница.Този твой страх всеки го е имал и преживял сега ще ти е трудно факт е но с времето минава ето ме 2 месеца по късно въпреки че всеки ден я виждам все по рядко и по малко ми става гадно заради нея.Грешката ти е че не искаш да приемеш фактите знам че е страшно но приеми ги изречи ги и да се свършва от чакане в такива ситуации файда няма само може на себе си да направиш гадно.Знам че искаше някоя друга захаросана лъжа но винаги съм си бил реалист надявам се поне малко да съм помогнал

[KimBerLy1912]

Стискаш зъбите и с главата напред и аз изгубих "моето момиче" след 2 години и при мене стана както при valdesbg за един всичко се срути и като за капак на всичко трябва да я гледам всеки божи ден и тя да ме гледа като теле в железница.Този твой страх всеки го е имал и преживял сега ще ти е трудно факт е но с времето минава ето ме 2 месеца по късно въпреки че всеки ден я виждам все по рядко и по малко ми става гадно заради нея.Грешката ти е че не искаш да приемеш фактите знам че е страшно но приеми ги изречи ги и да се свършва от чакане в такива ситуации файда няма само може на себе си да направиш гадно.Знам че искаше някоя друга захаросана лъжа но винаги съм си бил реалист надявам се поне малко да съм помогнал

Благодаря за съвета..Знам,че си прав....
Естествено,че си ми помогнал-дори само 1 изречение да беше написал,пак щеше да помогнеш...Целта на темата ми беше да си поговоря с някой,да избягам малко от гадната действителност...Така да се каже,да намеря малко мир...Преди утрешния ден....
Благодаря ти за съвета още един път....Надявам се и при теб скоро да се подредят нещата...

[NaNa_SladuRana]

Наречете ме наивно момиченце,което вярва във феи и тролове,но аз съм убедена,че човек може да бъде какъвто си поиска,,че може да постигне всичко с малко вяра и упоритост чувствата са част от нас (или по скоро ние сме част от тях),следователно можем да се преборим с тях с помоща на малко повече воля и добри приятели.Погледни от друг ъгъл преди това си била моделирана от любовта си към него,а сега имаш възможност да преодкриеш себе си,да си построиш нова вятърна кула И мен са ме зарязвали след двугодишна връзка,която означаваше доста за мен,и моя съвет към теб е гледай положително,не губи надежда,не гледай назад,а поеми на ново пътешествие в търсене на красиви преживявания Вярвам,че всички ние сме с теб!Усмихвай се!

[sladkotykate]

Колкото и да ти бъде тъжно за своя любим ако той държи на теб остави го да те потърси..ако не го направи ... помисли за предстоящият ти живот

[Faces]

Стискаш зъбите и с главата напред и аз изгубих "моето момиче" след 2 години и при мене стана както при valdesbg за един всичко се срути и като за капак на всичко трябва да я гледам всеки божи ден и тя да ме гледа като теле в железница.Този твой страх всеки го е имал и преживял сега ще ти е трудно факт е но с времето минава ето ме 2 месеца по късно въпреки че всеки ден я виждам все по рядко и по малко ми става гадно заради нея.Грешката ти е че не искаш да приемеш фактите знам че е страшно но приеми ги изречи ги и да се свършва от чакане в такива ситуации файда няма само може на себе си да направиш гадно.Знам че искаше някоя друга захаросана лъжа но винаги съм си бил реалист надявам се поне малко да съм помогнал

Благодаря за съвета..Знам,че си прав....
Естествено,че си ми помогнал-дори само 1 изречение да беше написал,пак щеше да помогнеш...Целта на темата ми беше да си поговоря с някой,да избягам малко от гадната действителност...Така да се каже,да намеря малко мир...Преди утрешния ден....
Благодаря ти за съвета още един път....Надявам се и при теб скоро да се подредят нещата...

Радвам се че съм ти помогнал защото тук намерих много точни хора които ми помогнаха изключително много.Ако искаш пиши на лична или дай скайп да поговорим мога да ти помогна в начинанието от което се страхуваш

[Rayzak]

Kimberly ... незнам за теб,но аз научих доста уроци в твойта тема ... мен лично ме е страх да напиша такава тема и да се разкрия,но ето ще го направя... знам че не е кой знае колко дълга връзката ни с бившето ми гадже(5 месеца)и на мен ми дойде като гръм от ясно небе ... и след това бях съкрушен ... смачкан...разбит...депресира н...незнаех каде съм,незнаех дори кой съм ... ... след време се събрахме,но невървеше =>скъсахме ... дадохме си 1 месец почивка не се бяхме виждали,чували и никви вести... реших да кажа на общите ни фр.та да се видим да идем на кафе и се обадих и на нея ... тя се съгласи дойде видяхме се и пак сърцето ми почна да бие в момента в който я видях... на следващия ден се видяхме на саме и всичко се върна по старо му... ПАК се събрахме ... тя каза че иска ново начало иска отново да сме заедно че и липсвам ... и на мен ми липсваше ... ноо не се получиха нещата измъчвам се че я чакам,но какво да направя че я обичам толко много и истински ... ще чакам да видя какво ще стане и с удоволствие ще ви кажа стига да искате ...

[lilTIPSY]

ммм аз ходех с една мацка година и половина ноо накрая яко се карахме ии аз реших че трябва да се разделим ... мислех че така ще е по-добре. На нея и беше мн гадно и мн тежко го прие. След няколко дена аз трагнах с една друга обаче не беше същото и след няма и месец се разделихме ... Аз исках да се върна при бившата с която ходих година и половина ноо тя вече ме беше преодоляла и от 2 седмици ходеше с някав друг... и вапреки че опитах всичко тя не се върна при мен (предполагам просто искаше да опита нещо ново) а аз си останах с разбито сърце ... ноо това което исках да ти кажа е че може би и ти като нея бързо ще забравиш бившия си.

[KimBerLy1912]

Разбира се, Rayzak ... споделяй всяко развитие при теб...Радвам се че темата е в помощ не само на мен,но и на всички с подобен проблем .. (а те като гледам никак не са малко) ....
lilTIPSY,забравянето на бившия никак не е закономерно...Няма правилно и грешно време...Аз също смятам,че трябва да мине малко повече време...Но то е до хора и усещания...Единственото,кое то си мисля за твоя случай е,че твоята бивша си е хванала ново момче,защото ти си си хванал ново момиче преди нея....Пък и изобщо заради твойто ново момиче...
Не смятам,че бившите се забравят...От всеки,с когото съм била има нещо у мен...Някой възглед,черта,мнение...есте� �твено и негативните емоции...
Но може би след време хубавите спомени няма да са толкова болезнени колкото сега..
Времето му е майката...то лекува...
Успех на всички в любовните (и не само) начинания...както и на мен...
За милионен път благодаря на всички,които си изгубиха от времето за да ми драснат някой и друг ред...за успокоение...

[Rayzak]

Извинявам се за Латиницата не съм обърнал внимание... тааа пишеше,че за това сме тук ... да си помагаме със съвети... макар и да сме виртуални приятели

[sh3_1s_7h3_0n3]

Трябва ти малко време да свикнеш със ситуацията, с това, че си сама... да си поплачеш, да си потъжиш... и след това, като се появи 'новото мочме' ще бъдеш готова да поемеш пак по същия път, но този път ще си много по-силна.

[valdesbg]

Кате, дай една усмивка на макс и покажи колко ти е яко. Всичко е готино щом си го направиш такова.

[keep_smiling]

Здравей и от мене!
Тъй като и аз нямам смелостта да напиша подобна тема, ще разкажа част от моята историйка. Много наивна, детска, но и очарователна Усмихвам се всеки път като се сетя на колко неща се научих, колко неща видях и с колко хора се запознах. Това беше последното момче, с което съм очаквала, че ще тръгна и с когото ще имам толкова дълга връзка. Появи се неочаквано в живота ми, сякаш в най-подходящия момент, нито секунда по-късно нито секунда по-рано, но и също толкова неочаквано си отиде. Всъщност аз го скъсах, но защото виждах, че той нямаше смелостт да го направи. Деня, в който всичко свърши казах за първи път през живота ми "Обичам те". Виждахме се около месец след това, но колкото и нередно да звучи, моментите прекарани тогава бяха супер романтични, сякаш пак бяхме гаджета(тогава и спахем заедно няколко пъти). Не знам какво се случи, все още не мога да си обясня някои неща, не мога да разбера поведението му, нито пък моето. Истината е, че всико ми харесваше безкрайно много, нямаше и един път, който да сме се скарали, нямаше изневери, обидни думи... но ми липсваха и милите. Е, сега съм сама, малко объркана. От десет дена не ми се е обаждал да се видим или да се чуем. Аз му звънна веднъж, пратих му и смс, но не ми отговори. Истината е, че не съжелявам. Той не е длъжен и не трябва да се чувства задължен да прави каквото и да е свързано с мене. Нещата понякога не се получават. За да обичаш и да имаш пълно доверие на някого трябва и да получаваш достатъчно от другия. Не плача, не съм и плакала много, но не защото мисля, че няма смисъл, а защото съм непоправима мечтателка. Той вече не е част от онези прекрасни мигове, в които бях сама с моите сънища и копнежи, а е част от всички онези поучителни и красиви спомени. Мисля, че за всичко си има причина, мисля, че всичко което ни се случва има смисъл, нищо не случайно.
В живота ние трябва да сме подготвени за лошите моменти, защото с хубавите лесно се свиква и лесно се приемат. Усмихвайте се и вие на онези вълшебни мигове, дори и вече неразривна част от миналото не е задължително да им казваме "сбогом".