След раздялата...

[KimBerLy1912]

Сега нямам възможност да пиша много,но прочетох всички нови отговори...Утре ще споделям още,благодаря на всички

[ImmortalForever]

Аз пък мисля, че каквото и да се е случило 2 години 3 месеца не приключват ей така.... просто за мен е необянсимо...

[KimBerLy1912]

Аз пък мисля, че каквото и да се е случило 2 години 3 месеца не приключват ей така.... просто за мен е необянсимо...

Ами историята е сложна,късахме,събирахме се....Много тежки думи съм чувала от него,но се опитах да ги забравя....Просто прекалено много грешки имаме един спрямо друг...Аз също имам вина,разбира се...
На 10-ти тоя месец скъсахме,защото нямало смисъл само да се караме и т.н.т.. Тва бяха неговите думи...на 11 се видяхме и се събрахме....Защото щом сме се обичали,сме можели всичко...
Миналия четвъртък пак скъсахме,защото нямал чувства...Много гадни неща ми каза просто бях разбита.... Събота бях на рожден ден и той се обади,взе да ме псува и обижда и някви драми общо взето,защото докато съм с него някак си ми е неудобно да кажа на наще "може ли да спя у тях" а при приятелите ми ме пускали...Което е факт де...но му казах,че ми трябва време и ще поговоря с наще по-често на тая тема....и пак се събрахме...
И вторника пак се скарахме..пак глупости,той взе да ми крещи,да ме обижда..имаше разправии,побоища (нищо сериозно...в смисъл не ме е пребил,да не останете с тва впечатление..) И след цяла вечер рев и скандали просто му казах "Всичко хубаво.." и си тръгнах...
От тогава сме се чували няколко пъти по телефона,той не иска да се виждаме...държи се грубо и така...
Просто ми е тежко от тая раздяла...
Аз го обичам,но не искам да го гледам нещастен с мен...Ние си бяхме първата сериозна връзка един за друг,аз съм на почти 18,а той на почти 23...и вече в очите му се четеше как иска да си поживее...Като гледа приятелите му как излизат всяка вечер с различни...И така...Не искам да го превръщам в такъв човек-нервен,истеричен,груб,да удря и да псува....Не аз,а нашата връзка по-скоро го направи такъв...
Ужасно ми е тежко дори сега едва се сдърждам да му се обадя...Но от думите които ми е казвал си вадя извода,че без мен е по-щастлив...Няколко пъти като е бил пиян или бесен ми е казвал някои неща...и затова така си мисля...Яд ме е,че той и по принцип ги мисли,но не му стискаше да ми каже...
И ето ти причина да свърши тая връзка...

[kuklichkata05]

i na men mi se e slu4valo adski trudno e da prodyljish napred bez da si tyjna i bez da 4uvstvash praznota logichno e da te e strah moje bi trqbva da pogovorish s nqkogo na kogoto vqrvash dori i da ne ti sy4uvstva vajnoto e da te izlisha i da ne taish vsi4ko tova vytre v sebe sii ... uspeh ot men

[GUESS]

И аз ще се включа в темата, защото се намирам в почти същото положение..

Е вярно връзката ни беше кратка, но пак аз минах през много нови неща с него, почуствах чуства, които не бях чуствала преди, направих грешки за които съжалявах. И явно тези мои грешки убиха врзуката ни още в самото начало. Но продължихме с идеята, че нещата ще се оправят. През това време той също направи мнoгoбройни грешки и издънки, за които аз си затварях очите всеки ден само и само да не навредя на връзката ни. Разбрах ама късно, че трябва да има разговори, комуницация между двама човека, за да се оправят нещата, а c не мълчание както беше при нас.
Накрая вече видях, че просто на този човек не му пука за мен. Беше студен, безразличен....не ме докосваше, не ме целуваше както преди. Това негово безразличие ме довършваше тотално! И сякаш с всеки мой опит да бъда по-близо до него го отблъскваше още по-далеч от мен!
Мнoгoто силни, обидни думи, гадно държание съпроводено с грубост и студенина ми показаха, че е време да приключа с този човек колкото и болезнено да е. Но нещото, което ме дразнеше е, че той никога не намери смелост и решителност да ми каже в очите "Не те обичам, нямам чуства към теб". А аз освен, че го знаех това нещо, го разбрах и от други хора (наши общи приятели).

Скъсахме по много гаден начин. Просто той спря да ми вдига телефона, да отговаря на saobstheniqta ми...човека не ме искаше, това беше ясно.
Та...мина една седмица вече, а все едно са минали години. Преживявам го много тежко..лягам и ставам с мисли за него. Надявам се телефона да звънне и да изпише "слънцето", но и телефона не ебава да звънни. Кофти, кофти..много кофти се чуствам. Нямам очи да погледна друго момче, но пак не мога да накарам някой да ме обича на сила..

[KimBerLy1912]

GUESS, моето положение беше почти същото...
Убедена бях,че ме обича,затова нещата,които е казвал като се напие или ядоса,не ги приемах насериозно...
Но той започна да ги изрича доста често,пак в същото състояние...
И аз се замислих,че той може би наистина ги мисли...но не му стиска да ги каже...Това ме убиваше...
За разлика от теб аз се опитах да поговоря с моя човек милион пъти,ревах му и се тръшках,спокойно му говорех,молех го,крещях му..Пробвах по всички методи-от най-обикновените до най-абсурдните...
Но той си мълчеше или направо си ме лъжеше в очите...
Тъй че ако твоя е като моя,дори и да бяхтъе поговорили,пак нямаше да има шанс връзката ви....

[vesito13]

Не можеш да си представиш колко добре те разбирам . Вярно , връзката ми е по-кратка 1 година и 4 месеца , но мога да те разб ере . За този период животът ти се променя , свикваш с него , той става част от ежедневието ти . А когато се разделите всичко е толкова празно , не ти звъни , няма да излезеш с него ... Част от теб сякаш я няма . Трудно е знам , но с времето всичко ще мине . А колкото до мен изтърпях много обиди , прощавах много грешки , но вече ми става все по-трудно . Дори не смее да се раздели с мен . Нищо , че от 2 месеца ние живеем в някакви постоянни караници , един ден сме заедно щастливи , след това цяла седмица скарани . Караме се за най-малкото нещо , чудим се за какво да се заядем . Виждам , че края на тази връзка дойде , колкото и да го отлагаме това ще стане . Когато за пореден път скъсахме , аз дори не плаках , просто вече живея с мисълта , че не сме щастливи , че така е по-добре . Но после пак се събираме и всичко почва от начало . И той не е щастлив и си личи , изкарва си всичко на мен , просто каквото и да става аз търпя крясъците му , обидите му ... Но се е заинатил и не ми дава да се разделим , просто за него нямало смисъл да живее без мен . След всичко това се чудя , защо продължава да ме мъчи ?

[KimBerLy1912]

Пробвай да поговориш с него като със зрял човек...
Опитай се да му обясниш какво вижаш в него,питай го дали още държи на теб и т.н.т...
И ако не се получи,знаеш че все някога ще трябва да сложиш края-колкото по-късно,толкова повече ще те боли...

[vesito13]

И мислиш , че не съм говорила ли , опитала съм всичко викала съм , крещяла съм , говорила съм спокойно , нормално , обяснявала съм си , но не и не , и не , той си знае неговото и нищо друго не признава . Науми ли си нещо и край няма , каквото и да говоря , той и само той е прав . Винаги ще извърти така нещата И нещо , което забравих да спомена обичах го , много го обичах , значеше адски много за мен , но сега почвам да си мисля , че от любовта ми е останало само съжаление и може би един навик , гадно е , но така го чувствам

[KimBerLy1912]

В такъв случай знаеш какво трябва да направиш....