Здравей и от мене!
Тъй като и аз нямам смелостта да напиша подобна тема, ще разкажа част от моята историйка. Много наивна, детска, но и очарователна Усмихвам се всеки път като се сетя на колко неща се научих, колко неща видях и с колко хора се запознах. Това беше последното момче, с което съм очаквала, че ще тръгна и с когото ще имам толкова дълга връзка. Появи се неочаквано в живота ми, сякаш в най-подходящия момент, нито секунда по-късно нито секунда по-рано, но и също толкова неочаквано си отиде. Всъщност аз го скъсах, но защото виждах, че той нямаше смелостт да го направи. Деня, в който всичко свърши казах за първи път през живота ми "Обичам те". Виждахме се около месец след това, но колкото и нередно да звучи, моментите прекарани тогава бяха супер романтични, сякаш пак бяхме гаджета(тогава и спахем заедно няколко пъти). Не знам какво се случи, все още не мога да си обясня някои неща, не мога да разбера поведението му, нито пък моето. Истината е, че всико ми харесваше безкрайно много, нямаше и един път, който да сме се скарали, нямаше изневери, обидни думи... но ми липсваха и милите. Е, сега съм сама, малко объркана. От десет дена не ми се е обаждал да се видим или да се чуем. Аз му звънна веднъж, пратих му и смс, но не ми отговори. Истината е, че не съжелявам. Той не е длъжен и не трябва да се чувства задължен да прави каквото и да е свързано с мене. Нещата понякога не се получават. За да обичаш и да имаш пълно доверие на някого трябва и да получаваш достатъчно от другия. Не плача, не съм и плакала много, но не защото мисля, че няма смисъл, а защото съм непоправима мечтателка. Той вече не е част от онези прекрасни мигове, в които бях сама с моите сънища и копнежи, а е част от всички онези поучителни и красиви спомени. Мисля, че за всичко си има причина, мисля, че всичко което ни се случва има смисъл, нищо не случайно.
В живота ние трябва да сме подготвени за лошите моменти, защото с хубавите лесно се свиква и лесно се приемат. Усмихвайте се и вие на онези вълшебни мигове, дори и вече неразривна част от миналото не е задължително да им казваме "сбогом".