Значи хлътнала съм уникално яко. Постоянно за него мисля от 2 месеца, не мога да си го избия от главата. Миналата сряда събрах кураж и се запознах с него ... по скайп. Добре си пишем няколко пъти. Забавно, леко намеци ... От училището ми е. Една година по-голям, но му се носи мълвата на женкар, знам за поне три момичета, с които е ходил тая година. Последната го заряза (или забавиха нещата) за да учила за изпита ... мн глупаво. Но той иска пак да се събират ваканцията... "изключително много" я харесвал... Не знам,просто, само да го видя и получавам сърцебиене, постоянно за него мисля за него, търся го навсякъде ... кво да правя ... да се отказвам ли. Само като си го помисля и ми става супер гадно. Бях решила да не се занимавам, ама само да го видя и забравям всякакви такива планове. Казват ми, че съм направо влюбена ...