Пари една стотинка не сме дали, защото сме по учебен проект който осигурява всичко. Храната е доста странна за българският ни вкус - имат сандвичи които са смесица между сладко и солено, срещат се и безфкусни. "Семействата" ни приготвиха и английска закуска - бекон, препечени филиики, сок или минерална вода по избор, бекон, пържени яйца, корфлекс, правиха ни барбекю (бе то най-ни хареса ), водиха ни на вечеря в местният стадион, разгледахме го отвсякъде, возихме се с градски двуетажен автобус, запознахме се със системата на обучение...да си кажа честно те наблягат повече на практиката и не използват тетрадки, училището осигурява обяд, за съжаление бяхме в Junior School (по нашата система училище до 4-ти или 5-ти клас, защото такъв е проекта) и видяхме малките с няколко години разлика от нас, в техният час по английски език четът откъси от различни книги, домашни почти не пишат, часовете им са разпределени като се започне:
И така продължават до 15.00 часа когато приключват. Учудващ е факта колко напред са на тема техника - последни модели iPod-и, GSM-и, конзоли, пълни шкафове с игри за тях...французите горките бяха от някакво малко село /градче/ така че изобщо не се разбрахме...в края на краищата бях и преводач, тъй като този малкият с мене дето беше бъкел не разбираше от английски, хората го питат нещо, той "Какво, Какво, Моля, Лъчо, Лъчо... "...същата смешка на безмитният магазин на летището в Манчестър . Момчето си купува две кутиики кола а там като вземеш две, получаваш три и т.н. и жената му подава още едно, казва му One p. please ! И той се развика в магазина да ме търси да му обясня какво става... ох, много интересни неща се видяха и случиха. Определено ще се помни.