Ходя с едно момче-М почти година.Не беше най-добрата всъщност.Като за начало нашите са против дори собствената ми майка,която,уж,ме подкрепяше се отметна от мен.
Тези проблеми идват от далечното минало преди 4-5години.Моят брат е имал пререкания с брата на приятеля ми,доколкото знам.Зли езици,които не познавам,говореха какви ли не неща за копанията му,но впоследствие нито един от родителите ми не можа да изтъкне разумна причина,защо не трябва да съм с приятеля ми.Единственото,което получих е
"Няма да ми забременяваш сега"
"Ако продължиш да се занимаваш с него,аз ще го накарам той сам да реши да не се занимава с теб"
"Няма някакъв ,като него да дойде тук и да ти вземе и къщата и всичко".
Против са и всичко,говорила съм с тях,момчето е говорило с майка ми и резултатът е нулев.
Но ,тъй като сърцето за мен е по-важно,реших да продължа връзката тайно.Харесвах момчето,държи се добре с мен,не сме се карали,винаги сме стояли заедно и момчето никога не испуска възможност да ми се наслади.
Пропусках рожденни дни,празници,Св.Валентин даже,вс емоменти,които са били важни за него и мен.Не можем да се виждаме спокойно,да преспа в тях и разни от сорта.Хубаво,докато бяхме на училище нещата бяха добре,защото се иждахме всеки ден,но пак сърцето ми изгаряще,като се сещах как не може връзката ни да е идеална.
С всеки ден боли повече и честно ми идва в повече цялата тази тайност,аз се мъча адски много,не искам да прекарвам нощите си сама,да изпускам важни празници.Говорех с приятеля ми и му казах как се чувствам,че всичко е против нас,по-лесно ще е да се разделим още в началото,защото се мъчим така,да си намери някое момиче,с което няма да има такива проблеми,но той отказа.
Сега пак сме в такава ситуация, аз се мъча много и ще ми е по-лесно да се разделим,защото каквото и да правим,нещата няма да се променят.Няма смисъл да градим връзка,като се крием,а за една година време се предполага,че доста държим един на друг.Не ми се правят глупави постъпки да бягам от нас.
Аз бих преодоляла една такава раздяла,държа на него,ДА,но ще трябва да го приема,но той няма да може.
Сега се вълнува как ще прекараме годишнината си,какво ще ми подари и как ще ме държи в прегръдките си цял ден.Ако скъсам с него сега,при това вълнение,ще му разбия сърцето,но нямам друг избор.
Въпроса е как да се разделим,просто няма за какво да се хвана,че да се разделим.Ще е тъпо да му кажа,че има друг,а всъщност няма,също и ,че ми е омръзнал.
Варианта да не си дигам телефона също не е добре дошъл,още по-мъчително е.

Той ми казва да се боря и да преодолявам трудностите и вече не мога да го направя.




и не ми хрумва умно заглавие на темата.