Днес 1 мой фр ходил до центъра да си купи там нещо, незнам какво..И после дойде до нас, и приказвахме си, тва онова.. и ми каза:Абе вие със Вили защо сте скасали?! Аз в първия момент изгледах мн тъпо.. и му викам е как сме скъсали бе батка, не сме.. и тоя вика еми къв беше оня олигофрен къде се целуваше с нея на центъра.. АЗ като станах от дивана и като побеснех, направо откачих..
Обадих и се да видя къде е.. питах я, и тя рече, че си е в къщи.. аз викам да не си ходила до центъра.. тя вика не.. аз викам хм, чудно.. и викам ми искаш ли да се ведем някъде, идем на кафенце.. тя вика е немога сега, че имам работа, и аз викам хубаво, след като свършиш тая важна работа ми се обади, и тя ми каза, нещо да не си сърдит, аз и викам не, не съм, като свършиш работа там, ково правиш, ела до нас..
След 1 час, часи половина идва и преказвахме тва онова.. аз уж до 1 момент се правех, че нищо незнам.. после изведнъж и казах за тва където ми го каза Данчо.. тя каза, че не е върно ама той няма ме излъже.. усетих, че има нещо такова.. личеше как се страхува(нещо такова).. Тя там ми каза някакви измислици, аз си зех телефона и тръгнах да излизам навин.. тя каза стой де, вратата кой ще заключи, аз и казах да я заключи, и да остави ключа под стъпката..
Ся и се сърдя и не е без причина.. тя осещам, че съжелява ама..
Вие какво мислите ?
