Според мен тъгата не идва толкова от това, че е умрял самият Майкъл Джексън... Едва ли всички, които са съпричастни, слушат всеки ден песните му, мислят за него и т.н...

По-скоро ние, всички деца на края на 80те и началото на 90те, израстнали с неговите песни си пропомняме, че...детството не е безкрайно, и май е време да порастнем. Че живота не е вечен...