Боклук, лайнар, шибаняк, нещастник, страхливец, идиот... Това е малка част от епитетите, които се въртят непрестанно в главата ми. Адски много компромиси със себе си за да (му) духам накрая аз. ОмръзнА ми вече! Аз искам да давам, да давам, да давам... а в замяна искам само да спре да ме кара да се чувствам като евтино забавление и толкова. Без да съм като лепка, без да му се меся в живота. И изглежда това е тоооолкова много. Браво! Едно голямо БРАВО!!! за мен. Не се дадох, не се молиих, не плаках и сега не плача. Обаче яде, мамка му. Много мразя да затръшвам врати след себе си. Пожелавам си този път да имам себеуважението да не го потърся за да се извинявам за неговите грешки. Надявам се...