Сама (малко черен хумор)

[ladyTo94]

Тя седна на стола, загледана в изгряващото слънце и се замисли... Изведнъж скочи и се затича по стълбите на голямата й къща. Тя не я харесваше - чувстваше се още по-самотна, отколкото беше. Не я спасяваха парите й... липсваше й нещо по-голямо и по-важно... Когато слезе на долния етаж отвори със замах една врата в дъното на коридора и се засмя... Може би жсе пак не беше сама... Никои не е казвал, че трябват хора, с които да си общуваш, че да не си самотна... Тя обичаше лудо, и завинаги... В малката стаичка беше тъмно, но тя знаеше какво има. Бързо го взе, даже без да пали лампата и излезе... Вече не беше сама, имаше компания. Стъкления буркан с главата на бившия й също вършеше работа...

[Cherryy]

като изключим грешките, става

[oasis]

Всяко следващо нещо което чета е все по-добро!
Нямам думи!


ПП: Хахахахахахахахаха!

[jghgh]

Тая идея си я взела знам от къде.. ;]
От оная простотия "Всички казват че съм лошо момиче, но аз имам сърце на едно малко и невинно момиче ...в буркан на бюрото ми"

Не ме кефи изобщо.
Не обичам такъв стил, от рода на "Тя не знам си какво... Изведнъж направи това... После направи това..."
Някъв декларативен ли, не знам какъв се води, но не ми харесва, по някакви необясними причини ме раздразва подобен начин на писане и направо не ми се дочита.
А и ми е дървена цялата история като няма увод - изведнъж някой си (автора в случая) ми заявява че няк'ва зяпала изгряващото слънце...
Кх. Мне.

[Re5peC7]

аууу, че си брутална