Когато той беше в тежък период неотлъчно бях при него,когато дори и собстветата му майка го упрекваше аз не го правех и ето че този период мина и всичко е по старо му.И въпрки това мисля,че ако проблемите траят в продължение на месеци,ако човека до теб става все по-вглъбен,ако връзката помежду ви малко по малко се руши и романтиката бива погълната от тревогите и проблемите,а малките жестове ги няма или нече не значат нищо,то просто не бих издържала.Просто не съм от хората,които се правят на мъченици и потъпкват собственото си щастиеза една несигурна кауза(защото в такива моменти просто любовта си отива и не се знае дали ще се върне).Бих изтърпяла такова положение,но търпението ми никак не е безгранично.