Знам че не ви е приятно,съфорумници,някакв и олигофрени да ви се оплакват,че не им се живее и да си мислят,че е дошъл края на света след като момчето/момичето,което харесват няма дори и минимални чувства към него ..
Аз явно съм поредния човек, който ще ви надува главата с простотиите си ,но просто много ме боли, а той не се интересува от мен.
Нямам намерение да ви разказвам цялата история, но ще ви кажа накратко, че момчето което отчаяно харесвам днес тръгна с момиче, което аз мразя.Няма думи, с които да опиша състоянието си вмомента.Болката е убийствена, а най лошото, е че го виждам всеки Божи ден и се побърквам, че не мога да го имам, а толкова много го искам.Той е едно от малкото момчета, които са наистина достойни да бъдат нарекани момчета.Не е някое фешънче..гъзарче..абее не е вманиачен в стремежа си да бъде като другите т.нар. момчета.Много е хубав.Мечтата на всяко обикновено момиче.Харесват го дори тъпите лигли и курви, но за такива той е недостъпен и си мислех, че никога няма да падне на това ниво,да тръгне с момиче, което не го заслужава, и която няма никакви чувства към него. Искам го повече от всичко на тоя свят, но повече желая той да бъде щастлив, а когато той е щастлив и аз съм щастлива.Когато видя прелестната му усмивка..Когато отново пусне някой бъзик..Дори когато се уригва ..това ме прави щастлива. Във всеки един момент той е в мислите ми. Сигурно ще ме помислите за отчаяна.Аз сама ще си призная, че съм такава.Отчаяна.Дори надеждата в мен умря.Колкото и да мразя това момиче,ако той е щастлив с нея се радвам за него.И единственото, което мога да направя е да се моля тя да не го нарани, защото той не заслужава да бъде наранен.Дано тя да го обича поне наполовина колкото аз го обичам!
Целта на тази тема - няма цел
Не направих темата, за да се оплаквам или още по-малко, за да бъда съжалена.Надявах се, че ще ми олекне но майй не се получи.