Всеки някога е имал или ще има голяма любов в живота си. Трудно можеш да повярваш на някого, но когато повярваш започваш да разбираш, че не си сгрешил. Всеки човек допуска грешки в живота си, но трябва да се дава шанс да се поправят, въпреки многократните шансове. Ще дам пример за мен и моята бивша половинка. Тя значеше всичко за мен, давах моето щастие за нейното, исках да бъде тя щастлива. Поставях я пред мен, за да разбере, че наистина значи всичко за мен. Всичко беше перфектно до момента, в който започнаха караниците за най дребни неща. Четох, че когато човек дълго време е бил щастлив и започне да има малки проблеми, то го ядосват до такава степен, че прави неща, които не иска съзнателно, а подсъзнателно. Едва ли някога тея неща ще ги разбере тя от мен, но искам на вас да ви ги кажа. Красиво беше да знаеш, че имаш някого до теб, че имаш половинка до себе си, с който да споделяш моменти на радост и тъга. Едва ли скоро време ще имам желание за приятелка, защото след тази раздяла съм съкрушен. Нямам доверие на никого, нито на приятели, нито на познати, нито на който и да е било. След раздялата то не бяха интриги, то не бе чудо. Бях замесван в какви ли не "хорски" приказки. Останах разочарован от това, което стана. Разбрах, че повече едва ли ще ми се даде шанс да й докажа нещата, така както трябва да бъдат. Защото не малко грешки допуснах като бях с нея. Всеки път обещавах, че повече няма да се повтори, но в напрегнато напрежение се повтаряха нещата.
На този етап разбрах, че когато се довериш на някого на 100%, оставаш разочарован. Самозалъгваш се за неща, които не са така. Иска ти се да не са вярни, но те са и просто трябва да ги приемеш. Трябват много сили за да успееш да преодолееш всичко, но човек се измаря от цялото това нещо и просто си казва ' Край '.

Бъдете търпеливи към половинките си, когато имате проблем споделяйте с него за това и не остаяйте хората да приказват. Каквото има го кажете директно на него..