Мим

Порцеланово лице, ярко червило
Изящен грим...
част от визията на самотния мим
По цял ден смирено подобна на статуя стои
Стотици очи среща, а после на раздяла крачките брои
За няколко цента поза покорна заема
Свободата на движението доброволно отнема.

Очите дълбоки, с болка пропити
Устните измъчено навътре присвити
Някога бил е богат,
От погледа личи аристократизма,
а вехтият и евтин плат,
показваха силата на житейският преврат.
От върха той бе принизен
До просешка тояга опрял
И все пак озлоблението в душата възпрял.

Не търси внимание, но го получава
Не иска съжаление,
И все пак обект на такова става
Самотният мим непоклатимо стои
Сам, без храна, без подслон
и само звъна на монетите
бе повод за поклон...

Всъщност това е второто стихотворение, което пиша и първото, което показвам пред аудиторията.Знам, че на места се губи ритъма, но не знам защо точно го поствам.Ениуей, благодаря на тези, които ще го прочетат.