Безгласен

Колко беше нужно?
Колко скършени меча
и знамена пропити във кал
за да приема загубата
и да потопя ръцете във жал?

И колко тела броих
за да намеря себе си там.
Колко „Аз” поредни избих
и застанах в телена ос
на глътки поел моя си срам?

Кор дарей, копие нощно
Сейа дуун, черни очи.
Едур и Емурлан свирепи
в кърви – камъкът стои.

За мен вече няма име
от днес друг се зова.
Вълната на Сянка изми ме
океан ще ми мие трупа.

И хладка, стоманата грее
ковач нов меч стои и кове.
В пещта плам мрачен тлее
Сянка гори с нова душа
А отвъд нея бушува мръсно море.

*използвани са наименования от поредиците "Малазанска книга на мъртвите" на С. Ериксън и "Колелото на времето" на Р. Джордън.