Правлоно си постъпил...
И все пак дай и някъкъв шанс може да се е променила.Човек онценява нещата чак след като ги изгуби.Може да е разбрала кво изпуска
Дъждът се смее с глас като хлапак, намислил новата си дяволия - помита шапки, шлифери и прах, преструвките гримирани измива. Прегръща дръзко пъстрите поли, по устните задъхано се стича... Хвърли чадъра - нека да вали! Ще можеш ли в дъжда да ме обичаш?