уфф хора, за пореден път постъпих като праснато от хормони девойче
начи....наскоро едно момче (с което ходих преди година и го скъсах заради друг) ми предложи да опитаме отново...и ааз приех
сега като се замисля, приех, само защото напоследък съм се разлигавила (не ми се стои повече от месец без някой до мен.. ) пък и защото знам, че той ме обича и държи на мен, и с него мога да имам сериозна връзка, каквато съм нямала
и първите 3 излизания сичко приказка...ноо нататък the fairytale gone bad
аз не мога да повярвам, че той отново ми омръзна
проблема е, че той е твърде мил (възхищава се дори на ноктите ми ) а мен това сякаш ме изнервя..
или си падам по грубичка, или просто нямам никакви чувства към него, което 98% си е така...
и сега почвам да го избягвам..то не е работа да го скъсам за втори път с обяснение ''няма тръпка е чуек, нищо в мен не подскача като те видя...''
той е влюбен..а аз хич не мога да кажа същото
аз съм на 16 и искам нещо леко и приятно за връзка, момчето да ме кара да се чувствам само негова....а при тоя сякаш съм с гей
имаше една песен Damn, this boy makes me smile и се замислям, че аз не изпитвам нищо...няма я сладката болка като ме базика, че ми изневерява и т.н. (дразня се дори, че момичетата не го заглеждат особено, а аз държа на това)
да добавя, че иска да се виждаме секи ден, чувствам се без въздух
някакви идеи