Разкажете своята история(за обвързани)

[KimBerLy1912]

KimBerLy1912, благодаря. Историята е повече от тривиална, но хубавите неща стават случайно. За мен беше просто късмет от милиони мъже в мрежата да налетя на него и то, когато се бях отчаяла, че ще остана завинаги сама.
Желая ти и ти да намериш голямата любов. Няма значение по кой начин ще дойде. Важното е никога да не си отива

Благодаря за пожеланието
Ама сме спамери...

[mariqqqqq]

охоо и моята история е предълга..ние се запознахме на 15 септември 2008 годинa и оттогава доо декември се бяхем засичали точно 2-3 пъти.и така до 10 декември когато е празника на града.понеже имахме общи познати и отидохме на кафе.и оттам почхахме на ебавки защо не ми пише любовна поезия ии така цяла вечер.и така отново след леко затишие доиде нова година и аз го поканих на мястото където щяхме да се събираме..и там се целувахем обаче на следващите дни се правехме че нищо не е станало..и така започхаме да си пишем около 1 месец и накрая нещата се случиха..и такапродължават вече 6ти месец..какво повече мога да искам

[anito0]

ами аз тренирах лека атлетика,а пак тоѝ си ходеше на стадиона да си бяга иии се засичахме, ''здравеѝ'' ''здрасти'' и до там бяхме,но се познавахме де,щото тоѝ беше приятел на брат ми.иии така се засякохме няколко пъти,след това почнахме да си пишем в аха.бг и от там в скаѝп.аз бях много срамежлива и хем исках да се видим хем не,и в краѝна сметка си уговорихме среща....19 маѝ 2008...бях неземно притеснена,много ме беше срам него също(въпреки че не си го признава ) иии така заведе ме в едно кафе ''Панорамата" коѝто е идвал в Казанлък знае за какво говоря.И аз тогава много мълчах,тоѝ горкия се чудеше с какво да ме заговори(по-голям е от мен с 2 години и няколко месеца)и си дъвчеше лъжичката от кафето,говорихме си ала бала тоѝ се поля с кола без да иска(едвамс е сдържах от смях),и така де от всичко това искам да кажа че си пасваме супер,имаме за какво да си говорим,змаем как да се разсмеем един друг или как да се утешим иии така вече една година и близо 2 месеца.карали сме се разбира се,но аз лично отстъпвам иии гледам да ен задълбавам,това е от мен,мишленце Обичам те!

[Na7a6a]

Нашата история не е толкова дълга, а и не е нищо невиждано. Той беше познат на момчето с което ходех, познаваме се от началото на август 2006, не бяхме приятели, по-скоро добри познати. Иии през пролетта на 2007 (8 месеца след като се запознахме), на 8 април нещо стана..не знам и аз какво. Няколко дни погледи, плахи усмивки и..просто се прегърнахме..и от тогава 2 години и 3 месеца почти сме заедно. Карали сме се доста пъти и то в повечето-за дребни неща. Имахме много пречки-голяма разлика в годините, аз в София, той във Велико Търново..родителите ми не знаеха..но постепенно всичко си идва на мястото и от тази есен може би вече няма да имаме връзка от разстояние Щастлива съм с него!

[iliqn4eto0o]

М.. и така запознахме се миналата година август месец на плажа .. [романтика нали ].. както и да е започнахме да си пишем по скайп защото той е на 150 км от мен .. ии така декември се видяхме и от там пламна всичко и на плажа си прехвърчаха искри де .. имам в предвид, че през цялото това време в скайп и после срещата нии .. се задълбочиха много нещата .. после имахме драми колкото искаш не бяхме заедно 3 месеца .. и от 4ти април пак сме заедноо .. и се надявам това да продължи дългоо
.. Общо взето това е : )) ..

п.п Най-хубавата ми връзка с най-точното момче .. мисля се за късметлийка

[gerilovedani]

С моето момче се запознахме от сайт за запознанство...аз се колебаех дали да му отг.на съобщението-и отговарям му после си писахме по skupe.След 1 мес.се видяхме и -харесахме се и се получиха нещата,но лошото, е че сме от различни градове,и се виждаме през сед.
Заедно сме от 10 мес.В началото много го ревнувах,той се дразнеше адски много...вече не го ревнувам,защото няма смисъл.
Но имаме много хубави моментии заедно.
Когато се караме,винаги е заради някакви недоразумения..

Дании Винаги в моето сърце!

[wasch0]

Водя се обвързана.. Преди два дена тръгнахме просто.. той ме хвана за ръцете,погледна ме в очите и ме попита дали искам да съм му гадже.. не знаех какво да кажа.. сърцето ми принадлежеше на друг,с окйто никога не можех да съм и просто реших да продължа напред и казах да.. Сега живея в някакъв сапунен сериал

[Sa4kiSabiram]

Водя се обвързана.. Преди два дена тръгнахме просто.. той ме хвана за ръцете,погледна ме в очите и ме попита дали искам да съм му гадже.. не знаех какво да кажа.. сърцето ми принадлежеше на друг,с окйто никога не можех да съм и просто реших да продължа напред и казах да.. Сега живея в някакъв сапунен сериал

охх..тва звучи доста кофти на фона на останалите романтични историики..наистина се надявам всичко да се оправи при теб

[wasch0]

Водя се обвързана.. Преди два дена тръгнахме просто.. той ме хвана за ръцете,погледна ме в очите и ме попита дали искам да съм му гадже.. не знаех какво да кажа.. сърцето ми принадлежеше на друг,с окйто никога не можех да съм и просто реших да продължа напред и казах да.. Сега живея в някакъв сапунен сериал

охх..тва звучи доста кофти на фона на останалите романтични историики..наистина се надявам всичко да се оправи при теб

и аз се надявам.. благодаря

[SunShinePearl]

Ами бях на един рожден ден и там той дойде аз вече бях бая почерпена и някои моменти ми се губят как точно стана но приятелка ми го разказа спомням си че се лигавехме там,после се натискахме и така.Мислех че всичко си е било за вечерта ама той взе да ме търси и се видяхме веднъж.После на един др рожден ден след няма и една седмица и там се видяхме и отидохме у тях и така от там започна всичко.Спорим но много рядко и за глупости(до сега 2-3 пъти) и бързо ни минава.А когато погледна в очите му оставам без дъх,просто нищо друго няма значение в тези мигове а сме от 2-3 мес. заедно и съм страшно щастлива.Обичам го
П.С забравих да напиша на 18.08.2010 се запознахме а на 23.08.2010 тръгнахме
П.Ц 2-ри и най-якото е че сме на една дата и двамата 5 март (Рибки)

[s0nn3]

Моята история започна доста отдавна...седя си аз един ден и си разглеждам импулса и по едно време - я съобщение. Реших да отговоя на момчето, понеже ми се стори доста симпатично пък и не беше използвал някоя клиширана фраза за да ме "впечатли".Така се запознахме и известно време си писахме в импулс, но незнайно защо спряхме да си пишем.Това лято (около година по късно след съобщенията в импулс) той ми писа отново в друг сайт за запознанства.Веднага го познах и му отговорих...започнахме да си пишем и по скайп.След около месец писаници най-сетне се навихме да излезем.Никога няма да забравя първата ни среща...когато го видях изгубих ума и дума.Почти през цялото време мълчах и само се усмихвах чаровно и кимах...сигурно съм изглеждала супер идиотски. Същата вечер по скайп имаше признания от моя и от негова страна за това колко приятна е била срещата, и колко мн сме се харесали всътщност...тогава и тръгнахме - на 14.09.2010.Заедно сме от месец и половина, но се обичаме адски мн и просто усещам че това е точния човек за мен.А когато погледна в очите му забравям всичко останало и сякаш политам на някъде.За сега сме се карали 2 пъти и не сериозно...заради неговата ревност и моите глупави постъпки, но и двамата се обичаме прекалено мн за да си позволим да се загубим един друг.

[OldSchoolRebel]

Има няколко интересни историйки тука

[IAmJustAKid]

Ми миналото лятото една вечер бях на стадиона с приятели ии ритахме една топка , смяхме се , пиехме .. По едно време покрай нас минава една кифла и на мен ми стана много смешно , не можах да се здържа и почнах да се смея като луда
Оная като почна да ми се зъбии и се опита да ми удари шамар , при което аз полудях и "без да искам " я полях от главата до петите с кола *sun* .. и тогава дойде брат й и започна да ми се кара , че съм я закачала и т.н , при 2-рата минута аз се обърнах на другата страна а той продължаваше да ми вика .. loser!!
На следващия ден една приятелка имаше рожден ден и отидохме на дискотека ;]] и тоя кадето ми се караше беше там . Като го видях ми се развали настроението , но той изненадващо ми се усмихна ((: след което дойде при мен и се запознахме .. и така си разменихме скайповете .. и след около два месеца ми предложи и така ..

[Ssummerjam]

Има няколко интересни историйки тука

Ъхъ. На sexita най ми хареса.

[scanadal]

Ъъъм,значи запознахме се официално в края на юни тази година.Беше една събота,аз си спях сладко и телефона ми звънна.Беше той,беше в града-по принцип той живее в едно градче близо до моят град,искаше да се срещнем.Бях ядосана,че ме събужда и да си призная отидох с нежелание на срещата.Но,когато се запознахме и той ми подаде ръката си само седях и го гледах така Беше невероятно красив,сините му очи светеха на слънцето.И от 17-ти юли сме си двойка
Забравих да спомена,че се срещнахме в един сайт за запознанства.Когато го погледна ме свива коремът,омекват ми колената и единственото за което си мисля е "Обичам го,прекрасен е!!!".
Сега планираме да заживеем заедно

[anonymous708973]

Има няколко интересни историйки тука

Ъхъ. На sexita най ми хареса.

И на мен. Особено името Анастасиос. Шегувам се.
Ох, моята история... ще стане голям чаршаф.

Почвам от Адам и Ева.
В моето училище (езикова гимназия е) сме от 8 до 12 клас, като 8-ми учат в отделна сграда. Та, 9 клас се преместихме в голямата сграда и бяхме в една смяна с 11-ти клас. Той ми направи впечатление още първите дни, щото е хубаво момче, а класът му е ебаси дивия и щъка навсякъде, та лесно успявах да се ориентирам в кой кабинет са.
На 8-ми януари ми писа във Фейсбуук: "Хей, ти си от английската, нали?", което е супер смешно, щото беше очеизвадно, че съм от там! Заговорихме се за фехтовката (бил е републикански шампион), за кучето ми, за това как мрази химията... Засичахме се в даскало, "здравей, здрасти" и прочее... Писахме си малко по скайп и още тогава ми направи впечатление, че е страшно умен, ама направо потискащо умен!

На 21 януари излязохме. Изобщо не бях нервна и не се замислях за прословутата "първа среща". Не млъкнахме, разказвахме си най-различни неща, занесох му снимки като малка (егати идиотът съм била ) и нещата се случиха супер мило и естествено. Още като отидохме в кафенето, се чудих дали да седна до или срещу него, седнах до него на разстояние от около метър. Докато си говорихме, той се приближаваше до мен постепенно и си мислеше, че не усещам, само дето аз го разконспирирах бързо и по едно време просто млъкнахме и се целунахме. Беше супер мило и нежно, оттогава е и моята любов към афтършейфа му, асоцирам го с него. И като излязохме от кафенето 20 минути след това, сякаш беше супер естествено да го държа за ръка и да го целувам.

Заедно сме от 9 месеца вече. Каза ми, че ме обича на 2 април, когато празнувахме рождения ден на най-добрия му приятел, докато аз бях мъртво пияна и го молех да спи с мен! (Той отказа и на следващия ден имахме сконфузен разговор от типа на: "Внимавай къде и пред кого пиеш, много се разгонваш и нали знаеш, че ако бях изпил още едно, нямаше да ти откажа и сега щеше да се чувстваш като парцал." След тази случка откри, че ... о, чудо! - няма да пищя истерично, ако ме пипне по дупето примерно! )

Та, той ми каза, че ме обича, а аз му казах, че е пиян и да ми го каже на следващия ден. Е, каза ми го, а аз му отговорих месец по-късно. Искам да съм сигурна, че е любов, а не просто силна привързаност.
Сега съм убедена, че го обичам и мога да изреждам причини до утре. Основното е, че всеки път, когато го погледна, си казвам "Ебаси късметлийката, дето съм", трепва ми нещо, когато си мисля за него... Страшно умен е и ми действа положително. Той е уравновесен, а аз съм нервна и подскачаща за всяко нещо, така че се допълваме идеално. Имали сме си проблеми и караници като всяка двойка. Август месец направо се ядяхме живи с парцалите по скайп (имаше случай да се скараме дали един човек е травестит или не!), а в момента, в който се видехме, ни трябваха точно 10 минути да си признаем, че сме сгрешили.
Прекрасно същество е, а аз, както винаги имам УНИКАЛЕН късмет с него!

[BlindedAngel]

Моята история май най - дълга и объркана

С моята приятелка всичко започна преди 2 години лятото.Първите 6 месеца бяхме само приятели, но какви приятели при положение че ни личеше че има нещо от километри ? Обаче аз тогава бях друг - бях безгрижен, въобще не ми пукаше за момичетата и ги правех каквото си искам..Използвах ги всички - освен НЕЯ.По онова време си имах приятелка, но колко съм й бил верен няма да ви казвам.Тя ( моето специално момиче ) ме знаеше какъв съм, знаеше за всички неща които правя - бяхме пълните противоположности.Тя - кротка, добра, мила и т.н. а аз буен, лошо момче ( като цяло ), груб and so on...Малко преди края на 2008 година зарязах приятелката си и познайте какво ? Тръгнахме с моето момиче.Бяхме повече от щастливи.Малко по малко се променях като човек.Изпитах чувства каквито не бях изпитвал досега.Говорехме да се изнесем заедно на квартира.Това не беше проблем, защото и аз и тя работиме и сме достатъчно големи и независими от родителите си.Обаче точно по онова време майка й имаше здравословни проблеми и тя се дърпаше.И от тогава почнаха батаците.Аз се почувствах предаден, и въпреки всичко излязах сам на квартира, аз я натиснах да се изнесем, а това мое поведение я отблъсна, но не сме спирали да се обичаме дори за момент.Имаше един кофти период от няколко месеца ( от нейна страна ), в които тя все едно беше друг човек, и въпреки всичко беше до мене, а и аз не спирах да я обичам.Първия път тя сложи края - не беше наясно с чувствата си, мислеше си че не ме обича вече.Тогава, в него ден все едно всичко се срина.Както и да е, продължих напред.Старото "аз" почна да се връща малко по малко.За кратко време си намерих приятелка, колкото да не съм сам.Мина се време ТЯ ме потърси...Виждахме се.Оставаше да спи вкъщи.Явно беше осъзнала че още ме обича.Искаше от мене да зарежа приятелката си и да се съберем.Аз обаче се дърпах.Сигурно защото още ми беше обидно от това как постъпи с мене.В крайна сметка я зарязах и се събрахме отново.Но този път беше различно - тя даваше всичко за мене, а аз се държах като боклук.За най - малкото нещо се изнервях и аз не знаех защо.Този път аз сложих края по много кофти начин.Спряхме всякакви контакти.Аз пак се върнах при предишното момиче, но не се мина и месец и почнах да усещам че нещо ми има.Бях унил, нямах настроение, нещо ми липсваше когато си лягам и когато ставам.И така в продължение на няколко седмици, докато накрая почнах да се усещам че все повече мисля за НЕЯ.Че до такава степен ми липсва че неосъзнателно вечер като лягам гушкам втора възглавница и си представям че е ТЯ.Трябваше да предприема нещо.Не можех да продължавам повече така.Написах и писмо на e-maila.Колкото и тъпо да звучи си излях душата там, защото не можех да я погледна в очите и да й кажа всичко което имах да й казвам.Сърце не ми даваше след всичко, което й причиних.В последствие се сетих че може да няма нет, пък и доколкото се сещах не си проверяваше много често пощата.Събрах сили и отидох до работата й.Още докато влязах очите ми се насълзиха а тя ме гледаше с усмивка.После се видяхме на кафе и й обясних всичко.Зарязах си приятелката ( отново ) и пак се събрахме за трети път.Този път си обещахме че ще бъде или всичко или нищо.И така сме отново заедно, отново щастливи както в самото начало.Единственото момиче което не съм лъгал.Единственото момиче което съм обичал истински.Момичето което превърна лошото момче в нещо по - добро.Единствената за мене

[SisinkaS]

И нека потънем в спомени ...
Разкажете как се запознахте с вашата/вашия любим/а и как потръгна всичко ,от колко време сте заедно ,за какво спорите най-много и като се погледнете очи в очи за какво се сещате първо ..

Ами познаваме се от около 3год. когато взех да го забелязвам и да ми се набива все повече и повече в очите и главата ходеше с треньорката ми иии затова си казах "НЕ, не се бъркай там!" Но нещеш ли изведнъж след няколко месеца разбирам, че вече не са заедно И естествено действай.. взех да се мъча да се запозная с него.. намерих общи приятелиии.. Докато е на работа (DJ е) се навъртах все покрай него.. гледах да му направя впечатление.. и явно съм успяла.. В един момент ми взе номера, започнахме да си пишем и т.н. .. и след една годинка някаде (може и по-малко да беше), през която имаше доооста недоразумения и интриги се вкарваха и какво ли не беше... и аз си губех сигурността.. мислех че ме иска, само за да легне с мен, понеже е с 10г. по-голям иии още куп други работи .. благополучно на една вила се взехме :P Забъркан беше общ познат (негов бивш колега), който много си го обичам и ми е много голям приятел и съм му много много благодарна защото е направил сумати неща за мен И от тогава 04.10.2009 до сега благополучно сме заедно с 1 раздяла, защото се беше уплашил, че много хлътвал, а не искал да ми отнема годините, в който трябва да се находя и да живея (ама мен не ме пита нали дали го искам това нещо или искам да съм с него).. и така до сега и..
Относно другия въпрос най-често се караме заради това, че когато е ядосан си го искарва на който му падне и доста често това съм аз (даже наскоро имаше такъв случай и ми наговори много неща, който супер много ме отблъснаха от него ии ясно му казах, че при следващ такъв случай няма да има възможността да ми се извинява ) ии другото е заради тъпите му бъзици, който знае, че много ме изнервят, но си продължава.Отговора "Добре,спирам" е само докато ми мине и минат няколко дена да позабравя.Бъзиците са от рода на това, че освен него съм си имала и някой друг...STUPID .. Това си е мойто говедо Обичам си го такъв колкото и да ме ядосва.. като го погледна и се сещам за моментите, които бяха преди да тръгнем.. колко съм се мъчила да го накарам да ме забележи, колко несигурна и отчаяна бях... колко глупости се случиха.. и в един момент се събуждам и се осещам, че това е било преди и сега той е с мен и се обичаме

[Shushu11]

Познаваме се от почти 2 години. Бях излезнала с едни приятели,той случайно мина покрай нас и започна да си говори с тях.Само аз не го познавах и веднага отидох да се запознаем(да не остана по назад).След това съм го виждала 1-2 пъти. И така до януари месец,когато той ми се обади по телефона да излезем. Аз отказах,но той продължи да ми се обажда всеки ден. Накрая след месец усилия от негова страна се съгласих.Беше много забавно с него,изкарахме си супер.И още накрая на вечерта бяхме вече заедно.

[mynichka]

Запознахме се университетаk, от един курс сме. Доста бързо се сближихме- но като приятели, той си имаше приятелка.. аз също. И така беше целия 1 курс. И един ден лятото миех чинии из нас и бях с една приятелка, той ми се обади да ме пита как съм и имам ли време да се видим за по една бира. На другия ден излязохме, от думи на думи се разбра, че и двамата сме свободни и така и потръгна всичко. Вече сме заедно 3 месеца и половина- ужасно много съм привързана към него, щастливи сме и се обичаме достатъчно А междодругото ТОЙ днес има рожден ден (парти)

[bebchoOoOoOo]

Ами аз съм я разказвала нашата история много пъти, ама айде сега ще я разкажа по-подробно На 20.06.2009, бях с най-добрата ми приятелка и ни беше адски скучно, пък тя имаше някакви безплатни минути към Мтел и решихме да звъним на произволно набрани номера да се бъзикаме. И така, вдигна някво момче, бъзици а-у, но само приятелката ми говори с него. После му писахме смс да си даде скайпа. И така се случи, че приятелката ми тогава нямаше интернет и започнах аз да си пиша с него. Оказа се, че телефона не е бил неговия, а на някъв негов приятел, който го накарал да вдигне И така, писахме си няколко дена.. аз тогава още бях с бившия ми, но нещата вървяха към края си. А той беше от типа момчета, на които не им пука за момичетата, а се интересуват само от едно... Мина един месец, с бившия ми се разделихме, а с моето момче започнахме да си говорим всяка вечер по телефона с часове. Аз още страдах за бившия ми, говорехме за него, плачех.. Общо взето бяме само приятели, но с течение на времето започнахме много да искаме да се видим. И така на 20.11.2009 хванах автобусчето и айде към Айтос Харесахме се веднага, беше много хубаво, като се сетя за тези първи дни ми става много мило.. Бях три дни у тях, а на четвъртия като се прибрах и двамата се разплакахме по телефона. Каза ми, че никой до сега не го е разплаквал и не е усещал липсата на някой .. И решихме, че сме заедно. На следващата седмица дойде той. Всичко беше много хубаво, докато не се появи бившия ми, да ми каже, че иска да се съберем. Тогава си мислех, че още го обичам и започнах да се колебая.. С мойто момче се разделихме на теория, но на практика и двамата не правехме нищо, за да приключат нещата. Той го преживя много зле, а аз не бях с никой от двамата, защото не можех да взема решение. Постоянно му казвах, че обичам бившия си, че нещата клонят към него, а той продължаваше да ме иска и да ми прощава .. През това време се виждахме, но аз продължавах да му казвам, че мисля да се върна при бившия ми.. И така минаха четири месеца, докато ми дойде акъла в главата и осъзная къде е истинската ми любов и човека който наистина ме обича и разбира. Разбрах, че с бившия всичко е било носталгия и това, че съм свикнала с него. Останах с моето момче и съм адски щастлива и благодарна, че избрах правилния път. А сега като се сетя какво съм му причинявала тогава, ми се свива сърчицето.. Никога няма да си го простя, че го наранявах така.. Обичаме се страшно много, имаме и караници разбира се, предимно за глупости. След 19 дни правим 1 годинка, а сме преживели толкова трудности заедно, което ни сближи още повече.. Когато го погледна в очите, знам, че той е единствения и съм такава късметлийка, че точно аз го промених и го накарах да изпитва чувства, каквито не си е и представял.. Лошото момче стана добро..
P.S. Малко дълго стана, дано да сте разбрали нещо

[naBkaTa91]

Ами лятото работих в един бийч бар по морето и една вечер дойдоха група момичета. Имаше една от тях, която ми хвана окото доста (висока руса с черна рокля беше ) Цяла нощ си разменяхме погледи и по едно време тя доиде при мен (аз си мислих че иска да си поръча нещо) и ме попита "в колко свършваш работа?" Аз и обясних че като се изпразни бара съм свободен.. и тя стоя 2 часа да ме чака като свърших заминахме на разходка по плажа,, след около 30 мин. се оказахме на водните колела отгоре и така .. и я поканих същата вечер да дойде да спи в моята квартира и тя прие и така започна всичко, вече 5 месеца сме заедно.

[bebchoOoOoOo]

Up, темата е яка

[ceballos1990]

Беше месец май Отдавна се бях разделил с приятелката си и бях много наранен. И внезапно се появи тя!!! СИСИ Любовта на живота ми!
Запознахме се по скайп-чрез обща приятелка ,никога преди това не се бяхме срещали. Отначало си пишехме редовно и се разбрахме да се видим,въпреки 1-но часовото разминаване на срещата ни успяхме И така на 3-тия ден след първата ни среща на 17 май 2008 се тръгнахме. Щом я видях се влюбих безумно много. Никога не съм мислил, че любовта от пръв поглед съществува, но съм се лъгал. Толкова много я обичах, а нямах думи да й го опиша. Това момиче ми показа какво означава някой да те обича с цялото си сърце. Тя ми показа какво е любов, какво е щастие, колко е красив света. Бях толкова заслепен от факта, че е с мен и ме обича, че не всеки път показвах колко много държа на нея и че тя е всичко, което имам и което ми трябва -повече не ми бе нужно! Тогава разбрах какво е имал в предвид Балзак: „Един човек ми липсва и всичко е безлюдно, един човек, а всъщност всичко.” В случая не е важно дали аз съм добре, важното е тя да е щастлива, това искам аз.Свикнах винаги да я виждам всеки ден жизнерадостна и щастлива.

ЗАЕДНО СМЕ ОТ 2 ГОДИНИ