Размислих се върху една тема за живота който живеем ... Нима не ни се иска да живеем като по филмите , в голяма къща , хубаво училище и всичко да завършва добре. Живота ни да е спокоен , а не един голям проблем , какъвто е сега . Или поне за мен ... Когато изляза на улицата , не виждам един човек , кайто е усмихнат . Всичко е черно и осеяно с мъка и страдание .
И на мен ми се иска сутрен да ми хвърлат вестника на окосената морава пред нас и да ходя на даскало с колело , Не че сега не мога , но не се знае дали ще се върна в нас здрава . Кога излизам сутрен , се надявам днес някой да не убие баба ми за 5те и лева в джоба . Защо живота е така гаден ? Защо не мога да видя едно хубаво нещо за което си струва да се боря ?
Може би бъдещето което сама ще си изградя е целта ми ? А колко честни и образовани хора има , които едва свързват двата края , защото онези нахалните и безочливите , които навремето са преписвали от тях в училище , сега им казват как да живеят ? Нима това , че сага си скъсвам задника от учене за да се приближа с едно стапало до мечтата ми за малко от малко по-поносим живот е гаранция , че един ден няма чистя кенефите на въпросните личности ?
Едва на 14години съм , а вече мога да видя чашата наполовина пълна . Тежко ми е да гледам родителите си как се трепят с честен труд , за да има какво да сложим вечер на масата . И тогава си казвам - за това ще уча и един ден живота ми ще е дгуг ! Заради безсънните нощи които съм прекала в учене за да се доближа до мечтата ми и родителите ми да се гордеят с мен ! .... Но дали ? .....