Загубени мечти в малка книжка.
Страници прогнили
разядени от теб ,
Забраво
Докосваш ме тъй нежно ,
с канелени ресни .
Кожата ми замирисва на забрава….
Малки хапки нафталин ,
опияняват ме като молец .
Забравям пак деня в които се родих…
Обувките ми вече не ти стават ,
о малка моя .
Образа ти някак изтрил се е
от канелените ресни
Ръцете ти вече ръце на голяма

Искам да прекарам пак пръсти
по корицата запечатана с ключа
на спомените.


Колко лошо е да загубиш спомен