Късна нощ е, полунощ вече мина.
Страхът не ми позволява да заспя...
Излизам на двора, там нейде се крие
моята болка, страх и съдба...

Дървото на двора в лъчи е обляно,
луната грее високо в небето...
Кукувица изкука, нещо голямо
усетих... приближава към мене.

Дали да извикам? Оставам безмълвна.
Това е страхът ми, моя съдба.
Страх, който не ще да си тръгва.
Остава при мен, не съм сама.

Тъмната нощ пак ме погълва.
В мене има само страх и тъма.
Семена на страха в душата покълват.
Това е моята болка, моя съдба.