Първо ще започна с това,ч е с моя приятел сме заедно от 10 месеца... нО преди около 1 месец дойде неприятна новина,че трябва да замине да работи в чужбина...Имахме само 1 седмица за да бъдем заедно постоянно... За чувставата няма да говоря.. ОБичаме се спор няма..държа на него ..Той ми е първата любов,първото момче на което се отдадах..През тази седмица имаше куп разговори за това дали трябва да сме заедно... Страха в мен надделя и поисках да скъсаме без да се замисля колко ще го нараня.... но след продължителен разговор и от неговите думи разбрах,че не е трябвало да го правя...Исках да се разделим не защото не го обичам а ме беше страх дали няма да ми изневери... Замина..сега всеки ден се чуваме имам камери и по скайп говорим с часове... Сега разбрах,че няма как да е с друга просто работата не му позволява,аи той каза че никога няма да го направи... Аз му обещах същото и съм сиг в себе си...Боли ме това,че не знам колко време ще е там... Тези дни без него.. а всичките ми приятелки с апо двойки ..просто нзз.... Това време без него.... тези чувства. А като се сетя последните ни дни заедно.. денят в, който го изпратих на летището Искам да попитам някой имал ли е таква връзка? дали след това са продължили да сте заедно?

ПС Не съм се затворила в нас и в себе си.. излизам забавлявам се,но някак си празно ми е без нег0...Гледам да се прибера в норлани часове за да не с епретеснява,защото знам какво му е на нег0.. И тез тъпи намеци от момчетата като видят,че едно момиче е само толкова го изнервят... Тези тяхни базици към него за мене