- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Разкази на бивши тийн-ки
От доста време чета темите и коментарите из разни форуми за по-улегнали хора. Понякога има доста общи неща, но има и съществени разлики.
Разликите в общи линии са следните:
- латиницата е по-скоро изклочение
- постовете в по-голямата си част са написани много по-грамотно и са много по-дълги
- всяка проява на агресия и заплахи с думи се наказва с БАН без никакви уговорки и увещания
- в този форум момичетата основно се притесняват, че са бременни - в другите жените се оплакват, че не могат да забременеят.
- тук основно момчетата се оплакват, че момичетата не искат да правят секс - в другите форуми жените се оплакват, че мъжете им вече не искат да правят секс с тях
- тук ако момчето търси момичето за всичко но не и за секс - значи е сериозен - в другите форуми ако мъжът търси жената за всичко друго освен за секс - значи е несериозен
(в тази връзка започвам да вярвам на по-възрастните мъже, че след време нещата се променят, което ме радва)
- тук момичетата се оплакват, че се задушават от това, че гаджетата им са много добри - в другите форуми жените се вайкат, че мъжете им са много лоши
Има и много други разлики, но причината да пусна тази тема е основно последната. Няма да пускам отделна тема всеки път. Ако модераторите разрешат - всички постове ще са тук.
Копирам директно текста без никакви корекции. Уверих се, че във форума има и доста по-големи юзъри. Ако желаят - могат да взимат отношение по темите. Аз няма да ги коментирам. Не искам да изпадам в неудобни ситуации ...
П.п. Знам, че сега всичко ви изглежда по друг начин. Да си кажа право и на мен много неща не са ми ясни, но даже и да не ни се иска ще станем възрастни. Няма да е лошо да видим как мислят по-големите от нас.
Добър ден! Проблемът ми е следният:
С мъжа ми вече повече от година сексът не е същият,какъвто беше. Това,че спряхме да го правим редовно и по-продължително в началото не ме притесни. Просто започнах да го прелъстявам повече,да го закачам повечко и да се интересувам от нови неща,за да задържа интереса му. Всичко си вървеше нормално..Купувах си книги за тантра-секс и Кама Сутра,гледахме заедно порно... Той все не инициираше секса,дори и по 1-2 седмици да не го правехме,пак не започваше пръв,затова все се налагаше аз да почна да го съблазнявам. В началото даже ми беше приятно да се ровя из интернет за нови секс-пози, да му правя стрийптиз и да си купувам еротично бельо. С времето малко взе да ми поомръзва все аз да го съблазнявам,все аз да го гоня... Нещата стигнаха до там,че като искам да правим секс,просто започвах да го закачам с ръка/уста и той бързо беше готов,освен ако не твърдеше,че е много уморен. Накрая вече съвсем се уморих и даже и орална любов за прелюдия не исках да му правя,а той много добре си беше свикнал вече да му се угажда. Казах му,че искам и аз да се почувствам сваляната и гонената жена,той да е по-активен. Той ме разбра и го прие,въпреки че си призна,че много хубаво му е било,когато аз постоянно съм внасяла нови и нови неща в леглото ни.Явно наистина е по-лесно другия да прави нещата... Оставих нещата в неговите ръце и какво да ви кажа.. Той се сеща за секс един път на 8-10 дена,а на мен ми се иска по-често. Обаче вече просто ми е безинтересно да го съблазнява даже. Уморих се. Когато той дойде при мен с желание за секс,сценария винаги е един и същ...Позакачи ме малко,поцелува ме,погали ме и айййде.. За 10 минути мисли,че съм готова и да почваме... И си знае все едно и също,не експериментира,не се интересува от секс литература и т.н Аз даже от време на време му свалям образователни филмчета,а той ги гледа чак месец-два след като му ги дам,някой даже не ги и поглежда. Твърди,че секса и така си му харесва,не му трябвали нови неща. Да,аз преди повече съм го разнообразявала,ама на него такава рутина не му пречила. "ами сега не се сещам какво ново да измисля" е отговорът на моя въпрос дали има някоя нова идея.
Та проблемът ми е в това,че аз харесвам разнообразният секс. Не изпитвам желание да го заменям за друг,но наистина ми писва все аз да съм "жрицата на любовта". Стигна се дотам,че като правим секс вече и не свършвам винаги.. Става ми скучно и еднотипно все в 2-3 пози.. Оставя ли го той да ръководи играта,нещата се случват веднъж седмично ,еднотипно,обикновено,все в леглото.. Аа.. единственото ,за което той е склонен да опитва без аз да го карам,е анален секс. "Хайде,така ще експериментираме..." Е,не ,благодаря!
Искам да ви попитам за съвет какво мога да направя,за да го накарам малко да започне да разнообразява,да ми направи поне някой стрийптиз (има чудесно тяло) или нещо друго.да прочете нещо ново и да го направим.. Казвам му,той "ДОбре мило" ,ама после нищо Smile Направо като легне до мене и почне да ме пипа и вече знам всичко кое как ще стане и ми умира желанието. Осъзнавам,че явно моята сексуалност е по-силна от неговата,но пък изпадането в секс-рутина ме убива,а все да съм жената -ловец в един момент изморява.
Обичам си го и няма друг,добре се разбираме,поделяме си къщните задължения,заедно спортуваме.. Въобще във всичко чудесно си партнираме по равно,но явно не и в секса.
Но забелязвам,че така като не правим секс по 1-2 седмици ,освен ако аз не започна ,се заглеждам по други мъже и ми се иска... И това съм му казвала,дразни се,ама ми обяснява "ДОбре де,какво да направя като нямам постоянно настроение за секс като теб,на мен и 1-2 пъти в седмицата ми е достатъчно. " ....
Ако някой го интересува - аз съм на 25,той на 28.
Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!
get a life.
Не искам да ги обсъждате, а да четете - ако ви се четеПървоначално написано от AFT
![]()
Не мога да разбера смисъла на тази тема !?
A.D.I.D.A.S.
Един от начините да не правиш грешки е да се учиш от грешките на другите !
п.п. Фразата не е моя но е много вярна![]()
кво пак мрънкате, бе, на мен ми е интересна темата.
NeZaPoznat, може ли линкове за тези форуми, аз лично не съм срещала такива за възрастни досега, или пък не съм обръщала внимание.
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
На мен темата ми харесва. Има какво да се научи.![]()
Because everytime when I close my eyes... I'm with you - Only with you!
Първоначално написано от NeZaPoznat
Както се казваше и "Глупавите се учат от грешките си,а умните от грешките на другите"
За темата-Що пък не?Вярно,че форумът е за тийн-овете ама пък няма да е лошо да видим нещата и от гледната точка на по възрастните..![]()
Трябва да се учим от грешките на възрастните за да може да избегнем такива,а да правим собствени,така печелим а не губим.Непознат +1 респектирам ти.
![]()
Mi ricordo montagne verdi
e le corse di una bambina
con l'amico mio piu sincero
un coniglio dal muso nero.
Ама аз не разбирам от какви грешки да се учим,като автора сам посочи основните разлики в проблемите на различните поколения.Това което си постнал,NeZaPoznat,е интересна извадка от друг форум,обаче е толкова далече от нас и проблемите на възрастта,че не мисля че има какво да се научи.Мое мнение.
Diamonds,Mexico,Tequila
Момиче съм,по кое не ми личи?
http://www.facebook.com/pages/Rainy-...205109?sk=wall
Само че тинейджърите не слушат възрастните и правят какво те смятат за правилно, така че не вярвам много хора да се поучат от грешките на по-големите. Дори не мисля,че и 10% от отворили темата са прочели цитатите от други форуми. ;д
ох да интересна е темата,оба4е все пак този форум е за тинейджъри,а не за възрастни![]()
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
да, и затова тук не пишат възрастни. но на мен поне ми е интересно да видя какво вълнува хората и от другите възрастови групи и не виждам нищо лошо тук да обсъждаме какво ни е направило впечатление от техните разкази, проблеми и т.н.Първоначално написано от soul1199
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
Добре де,нали нямаше да коментираме,а ще четем...![]()
Както се е казало "Живота е низ от грешки от които се учим" .Разбирам смисъла на темата ,но знаете ли аз бих предпочела сама да направя моите грешки, и от моите постъпки да се уча.Немога да се уча от чуждото нещастие.скам да усетя тръпката като сгреша за да мога после да си кажа "Добре сгреши-сега това ти е като обица на ухото " .Темата е интересна ,хубаво е да се информираш и да знаеш какво те чака можеби и теб.Представям си темата като криво огледало в което виждаш своето /нашето/ бъдеще.Така че тук всеки може да намери нещо за себе си.А ако не има и други теми![]()
Тази история ми звучи много познато. Явно някои момичета растат само на години:
....Зачудих се какво заглавие да поставя на тази тема, за да привлека възможно най - голям интерес. Истината е, че нямам много приятелки и понякога ми липсва обективно женско мнение по някой въпрос.
За сметка на това имам доста приятели мъже, с които редовно дискутирам интимните взаимоотношения между половете
Ето и историята ми накратко.
От доста време си пиша с един мъж (на 25), самата аз съм с 2-3 години по - голяма, но от 4 месеца отношенията ни се задълбочиха, в смисъл, виждаме се по - често, чуваме се по - често и най - важното правим страхотен секс!
Стремя се да се удържам да не хлътна, което при мен става адски лесно, но и тук не ми е много трудно, тъй като той поддържа интереса ми точно на границата. Виждаме се веднъж седмично, като не всеки път правим секс. Страхотно го желая, доста силно ме привлича, но сами разбирате, че с толкова редки контакти не мога да си правя някакви илюзии.
Въпросът е, че съм ориентирана към връзките, по принцип. Момента не ми е подходящ точно за сериозна връзка, но бих искала да се виждам с този човек поне 2-3 пъти седмично. Дайте ми някакви съвети или поне мнение как биха се развили нещата между нас занапред, по - скоро как вие виждате положението отстрани.
Мнението ми за момчето е малко противоречиво, виждам го като несериозник, пуши трева, обича да се "разбива", както сам се изразява, в същото време по някои въпроси виждам желязна воля и принципи, което ме кара да си мисля, че не е някакъв въздухар, а точно напротив, прекрасно го виждам в ролята на сериозен и отговорен мъж.
И на края това силно сексуално привличане... Какво да правя с него? Имам нужда от повече внимание от негова страна, но как да го привлека без да му се натрапвам и да го задушавам, чувствителен е на тема свобода.
Публикувам и няколко отговора:
.........
Супер е пича, просто е още много млад. Не се отказвай от него, само един съвет: показвай се по хладна откъм чувства пред него, не се лигави, прави се, че държиш на връзката ви точно толкова, колкото и той. Не му показвай, че си му сигурна. Но поне като се виждате веднъж седмично, гледай да не пропускате секса. Оставяй приказването за през другото време когато си пишете или говорите по телефона.
......
Двечките ми напомнихте един стар виц за дъщерята на капитана и взвода, ама да не размиваме темата. Малко се изказвате неподготвени!! Има един лаф - една жена може да направи всеки мъж на луда калинка, но жална и майка ако хлътне! Те там е истината. Авторката дори си го признава че лесно и се отдава, а и с това тъпо правило, че жените си падат по лоши момчета плюс в случая по-малък - тва си е ебати и стимула! Маце, бегай докато не си глътнала цялата чаша!
....
АМА КЪДЕ НА 25 ГОДИНИ И СТРАХОТЕН СЕКС ТА ТОЙ ОЩЕ НЕ Е УЗРЯЛ ЗА ТАКЪВ
СПОРЕД МЕНЕ ТОВА СИ Е ЧИСТО ХЛЪТВАНЕ САМОЗАБРАВЯНЕ , МАЛЪК Е ОЩЕ КЪДЕ ТИ
ПЪК И МОМИЧЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМО СПОРЕД МЕНЕ СЛЕД ОЩЕ ПЕТ ШЕСТ ГОДИНИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ОЦЕНИТЕ СЕКСА И ДА СЕ ЧУСТВАТЕ НАИСТИНА УДОВОЛЕТВОРЕНИ ОТ ТОВА КОЕТО ПРАВИТЕ СЕГА ОЩЕ МОЗЪЦИТЕ ВИ ХВЪРЧАТ
ЗРЕЛОСТТА Е ВЪВ ВСИЧКО
Един разказ на тийн-ка намерила богат мъж, който я скъсва от секс.... и пак е недоволна.... :
Здравейте,
аз съм едно 18 годишно момиче от едно мъничко село близо до Варна. Тази година бях абитуриентка и завърших едно от елитните училища във Варна с отличен успех. Предстои ми да кандидатствам и въобще живота е пред мен. Но докато съучениците ми се готвят с трепет за студентството, готвят се да заминат в София или чужбина, аз се намирам в мой си душевен ад. Имам голям проблем, за който не мога да разговарям с никого, затова си позволявам да се обърна за съвет към Вас български майки и жени.
Преди всичко искам да ви кажа, че семейството ми е средностатистическо – даже бих казала доста бедно. Майка ми е медицинска сестра, но е безработна, а баща ми е пенсионер. Имам сестра с 10 години по голяма от мен със семейство и 2 деца. Те също живеят в селото ни и също имат затрудненията на хората от малките населени места – ниски заплати, липса на работа. Когато ме приеха да уча във Варна бе като малко чудо, защото влязох в едно от най-елитните училища във Варна без уроци и курсове. Семейството ми нямаше възможност и живеех в общежитие, докато съучениците ми разполагаха с много пари. Една част от съучениците ми ме игнорираха и ми се надсмиваха, но с други станахме истински приятели. Живота в училище ми беше много интересен, научих много неща и прекарах наистина страхотни години. Всичко се обърна на 180 градуса, когато през лятото на 2007 година дойдох на рожден ден на една съученичка. С нея не сме много близки защото тя е от много заможно семейство и аз не знам защо ме покани. Чувствах се не на място в луксозното заведение, мислех си че изглеждам жалко в белия си панталон и бяла блузка купени от магазин за втора употреба. Съученичката ми говореше с млад мъж и двамата ме гледаха и тръгнаха към мен, а аз мислех само къде да се скрия от срам. Мъжът бе нейния първия братовчед – момче на 26 години, току що завършил елитен Американски университет и върнал се да поеме бизнеса на семейството. Той беше точно с 10 години по-голям от мен, на светлинни години от моя мъничък свят. Няма да навлизам в детайли защото и аз не знам как точно се получи, но след 1 седмица вече бяхме гаджета. Той идваше до селото ми почти всеки ден с някаква скъпа кола, седяхме в колата с часове, говорехме си. Запознах го с родителите ми по негово желание. Не мога да кажа дали са се харесали, по-скоро семейството ми видя в негово лице възможност аз да съм “добре”. Майка ми ми наговори куп неща за това, че това е моя шанс и трябва да го използвам. Той започна да ми купува всякакви неща – дрехи, обувки. Чувствах се купувана, но родителите ми бяха твърдо ЗА и насърчаваха това. Януари 2008 година спахме заедно за първи път. Благодарна съм му, че ми даде почти 5 месеца преди да го поиска от мен, благодарна съм му че винаги беше загрижен за мен. Февруари 2008 се преместих да живея при него – в огромната къща на неговото семейство. Не мога да кажа дали родителите му ме харесват или не, по-скоро си мисля, че са инструктирани от единственото си дете да не ми създават неудобства за нищо. Живота ми беше като програмиран от мъжът с когото живеех – 1 събота в месеца можех да ходя при родителите ми, през седмицата училище, почивните дни трябваше да сме задължително заедно. В началото не усещах, че това му желание да контролира всичко се дължи на ужасна ревност. Шофьор от фирмата му ме водеше и вземаше от училище, пазарувах с братовчедка му, не можех да излизам на раходка или кино с никой освен с него. От 1 година и 5 месеца съм гадже-затворник-сексуална играчка. Дори на гинеколог ходихме заедно и то задължително в негово присъствие и задължително жена. Опитвам се да говоря с него да променим ситуацията, но той винаги излиза с изявлението, че прекалено много ме обича. Обзело ме е едно чувство за безизходност, което се засилва от факта, че той изпитва почти постоянно сексуално желание. Правим секс почти всеки ден, по негово желание сме опитали почти всичко. Ако преди заспиване му откажа, то задължително ме буди или през ноща или сутринта. След командировка е някакъв кошмар за мен – правим секс цяла нощ, а на другия ден съм на училище и се чувствам ужасно. Почивните дни е същото даже по-зле. Чувствам се като проститутка, плащат ми се дрехите, образованието, храната. Другите момичета ми завиждат. А аз искам промяна. Мисля си, че обичам този мъж, но също така искам и малко свобода – да избера къде и какво да уча, да изляза на разходка сама. Искам една вечер да ме гушне и да говорим, без секс. Искам родителите ми да ги е грижа поне малко за мен. През март напълнях нарочно, тъпчех се с храна и станах 65 килограма с надеждата да го отвратя и да ме зареже. Да ама не, постоянно ми казва, че съм прекрасна. Сега съм 48 килограма и пак е същото.
Моля Ви, дайте ми съвет, имам нужда от помощ. Само на 18 години съм, а се чувствам като на 30. Искам да избягам, но къде като нямам семейство, приятели.
Извинете, че стана дълго, ама имам нужда да пиша и да говоря.
И една история в която последното изречение обезмисля всичко казано от авторката. Авторката казва: Знам решението, но не ми изнася ....
Лично аз не знам какво да мисля .... Защо се е омъжила за такъв мъж ?!? Едва ли е бил по-различен преди. Или просто е носила розови очила ... много познато .![]()
....
Как бихте нарекли семеен мъж с дете, който:
- пие много и редовно, главно вечер, вследствие на което е агресивен;
- оплаква се от жена си /т.е. от мен/ на приятелите си и на родителите си, как той страда и колко е нещастен,че така го тормозя, че му броя пиенето, много съм зла, карам го да работи и му натяквам, че трябват пари.. Приятелите му ме гледат кофти вече ;
- от 4 месеца няма доход, аз работя и плащам всичко /наем, сметки, разходи за детето и др., няма пари дори за хляб, защото той е учил за да работи определена професия, не можел друго, а и нямало какво ...;
- ходи му се някъде - например за риба- взема си багажа и заминава, аз и детето да си гледаме работата.
На Коледа и Нова година например ме остави сама. По-късно каза, че ми направил "напук"
- много пъти съм правила опити да говоря с него- казва ми да съм благодарна, че не ме бие.
Говорих с негови роднини, с молба да му помогнат - той е на 43 години е.
Майка му ми каза, че е трябвало да си тръгна още преди да се роди детето- то е на 3 години. Сега какво можела да направи.
И точка.
Майка ми е в друг град /доста далече/ и сега тя гледа детето, много ми помага, за което съм й винаги благодарна;
Аз съм добронамерена, миролюбива, интелигентна и симпатична жена. Не съм го предавала, лъгала и т.н
А също и много откровена и директна. Обаче не мога да си сдържам нервите, като видя че е пиян. И се "вързвам" на неговите обиди.
Стават скандали, слава Богу не пред детето. Това също е част от проблема. Разстройвам се много, обвинявам го че заради него са ни такива отношенията,че не мога повече да живея така, че се чувствам ужасно и искам нещата да се променят.
За да запазим семейството.
Детето много го обича.
Знам, че трябва да си мълча в моментите, които е пиян, но всяка вечер да мълчиш - това живот ли е?
Много пъти сме говорили, че е по-добре да се разделим. През януари каза, че няма да пие. На следващата вечер беше мъртво пиян.
После ме обвини, че аз съм била виновна, заради мене пиел
Какво да направя още?
Непрекъснато съм в стрес, че ще ме обиди, че ще стане скандал, със страх и ужас се прибирам у дома.
Знам какъв е изходът, но не мога да се примиря.
Мисля,че няколко човека от форума трябва сериозно да погледнат последните два поста.![]()
кои ли са тези момичетаПървоначално написано от NeZaPoznat
то има връзка,когато си била момиче и все такива задушаваще момчета са ти висели на врата,вече като пораснеш малко и толкова ти е писнало,че преминаваш в другата крайност
![]()
във връзка с последния цитат, напоследък съм в компания на 30г.+ мъже, кой женен с децА, кой неженен с деца, кой с жена, деца, без работа.
Всеки БОЖИ ден те са пияни от сутринта до сутринта на другия ден, а понякога не изтрезняват.
Изобщо не ги интересува семейството им. Искат единствено да се забавляват. Тежко и болно ми е като ги гледам, защото след време не искам да имам такива мъже като тях до себе си.
Не искам да ви споделям как се почувствах когато един мъж с две деца ме сваляше, като се има предвид, че се познавах с жена му.
От три седмици и аз не мога да изтрезнея покрай тях. Не знам какво им доставя удоволствие всеки ден да се давят в алкохол.
Жените им са красиви, мили, добри, грижовни.
Може и тъпо да е това, което си мисля, че в момента гребат с пълни шепи от живота, тъй като по-млади са им били забранявани разни неща.
Макар,че по техните приказки като са били тийнейджъри, са се крили в мазята по блоковете да пият домашната ракийчица на дядо и яко карти.
вече при мъжете над 40години (не говоря за всички, не си мислите така, а за тези, с които съм имала контакт), една част от тях вече са изгубили сили за живот, защото работят за без пари, а вкъщи ги чакат огромни сметки.
Може би при възрастните един проблем в някоя от сферите на живота се отразява и върху другите.
Докато ние ако имаме проблем в семейството, училището и любовта ще ни вървят, примерно. И продължаваме да си повтаряме, че живота е пред нас и след време всичко ще се оправи, което не е така, защото няма гаранция какво ни очаква след 10+години!
Общото между всички е, че искат да се забавляват и да теглят майни на отговорностите си.