Отговор в тема
За всичко в този живот си има време и всеки един етап от него крие положителни и отрицателни черти.
Първо е безгрижното детство, после идва периода на съзряването, тийн годините, обичайните проблеми, купоните, любовта, образованието.Човек открива себе си, интересите си, има възможност да опознае света, да открие хубавото и лошото, да осъзнае ползите от дадено нещо, да си вземе поука, когато сгреши.
След гимназията е момента за навлизането в по-дълбоки води, повече отговорности, повече самостоятелност.Партита, сесии, изпити, добри резултати, по-сериозни връзки.
Хъх, пак почнах да философствам.
Иначе на мен темичката ми харесва, има смисъл в нея.Всъщност смисъл не е най-точна думичка в случая, може би послание звучи по-добре.
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Тази история беше на латиница - само я транслирах. Според мен не става дума за България но все пак ... :
Съжалявам че пиша на латиница, но това е единствената възможност да пиша. Пиша от една библиотека която затваря след 45 мин и не знам кога ще имам достъп до компютър но имам нужда от съвет. Накратко живея с мъжа си от 12 години до преди една година всичко привидно беше наред, докато не го хванах с една приятелка с която се оказаха любовници. Последва сериозен разговор и поне привидно нещата вървяха, докато в един момент не започна да ме бие. «Поводите бяха къде малки, къде големи, най големия бой изядох вчера, защото го попитах защо е пазарувал от един скъп магазин (явно е купил подарък на любовницата, ама е безработен и нямаме ама никакви пари, аз работя ама не изкарвам много), така не само че ме наби ами извика и полиция, аз бях цялата в кръв, даже имам съмнение че ми е счупено ребро, но бях на работа и нямах време да ида да видя какво мие, не знам полицията какво е говорила с него и какво той им е казал, бяхме по отделно, на мен ми казаха че ще излезне и по касно вечерта ще се прибере и да сме говорили спокойно. Както и стана дойде си човека и си легна да спи, нито дума не смятали да се изнася. Аз не знам какво да правя много боли предателството, боя и няма от кои да поискам съвет, съвсем сама съм с малко дете на ръце. Та това е, ако някои ми отговори до половин час и ми даде съвет ще съм много благодарана. Не мислете че е пързалка и извинете още веднаж че пиша на маймуница, но това ми е единствената възможност да пиша. Отчаяна съм.
Мислех си, че само тийн-ове поркат и живеят на гърба на родителите си, но съм сбъркал:
Ето историята:
.....Здравейте, пиша анонимно въпреки,че отдавна съм регистрирана ще разберете защо по - надолу в темата.
Малко предистория - аз съм от втори брак на майка ми имам полубрат от първият, който е на 40 год. Никога не е работил или да сее гледал сам, все майка ми. Та счита,че той има психично заболяване и никой не може да я убеди в обратното. Много лекари отхвърлят всякакви такива последно бяха казали психопатия. Обясниха го като просто лош човек.Аз смятам,че има вече отклонения поради деградиралият му начин на живот. За преди това не мога да твърдя, доста факти са крити от мен и нямам пълна информация.
Ситуацията е следната идва и проси непрекъснато пари от майка ми за да пие, напива се и буйства доста зверски. Това е години тормоз. Не отбира от нямам и свършиха до като не му се дадат не мирясва и налита дори на бой. Многократно е лежал по клиники и за алкохолизъм и в психодиспансери за изследвания и прочее. Положението обаче излиза от контрол, тъй като родителите ми са вече възрастни, а той не престава, те го издържат изцяло нищо,че не живее при тях и за храна, и за цигари абе за всичко.
Преди няколко дни става инцидент поредният заплашва майка ми ако не му даде пари,че незнам какво си и посяга на баща ми и той е с посинено око и буза. В следствие почва да го заплашва със секира, че ще го убие и той не може нищо да направи, доста едър мъж е но е в години вече и реакциите са му забавени.Преди успяваше да го сложи на мястото му. Майка ми и дума не дава да се издума да се прибере някъде и да се грижат за него. Същевремено и тя е болна вече и баща ми се притеснява и за нейното здраве (доста е крехко)и не смее да вземе нещата в свои ръце както навремето. Страхувам се за тях и незнам какво да направя. Цял живот ги е тормозил и ми се иска поне старините им да са достойни. Мислех да се намеся аз,но пък знам реакцията на майка ми и това ме плаши. Доста пъти им е разбивал и жилищата и ги е обирал и какво ли не от този род. Говорихме си с баща ми, че ако бил негов син е щял да вземе мерки да е настанен някъде и че щом не може да се социализира няма да се чувства гузен от факта,че е някъде вместо у дома. Аз не мога да съдя никого, защото и аз съм майка и също незнам как бих постъпила в такава ситуация. Вие какво бихте направили при такова чудо в къщи, моля споделете ?
Те не ми казват за случките все ги разбирам от други присъствали на сцените,но пак близки де. Иска ми се да направя нещо да живеят спокойно,но незнам кое е правилно. Един ден това чудо ще остане мое наследство това също адски ме плаши, защото тогава щее застрашено моето семейство и оцеляването му.
Извинавам се,за дългият пост и предпоследното изречение дано не ви звучи грубо,но всичко това много ме плаши.
Един от отговорите:
......Свидетел на насилие е длъжен да съобщи за него в полицията. Те са органът, който адекватно ще оцени щетите, ще прибере насилника на топло за 24 часа, и така няколко пъти. Докато не му уври главата. Ако му харесва там, може и някой иск да заведеш.
Длъжна си да защитиш родителите си.
И продължението:
Без коментар ....Оо това се разиграва 25 години,че и повече.Главата не му увря.След полицията става още по озлобен. Иск майка ми не разрешава да се заведе за да има дело примерно. Такова чудо просто ако не се види не може и с думи да се опише.По - скоро дали мога и имам право да се намеся с риск да не си говорим с майка ми. Аз обаче като нямаща щети незнам дали ще ме чуе някой. На прокурор е даван нееднократно за принудително лечение, в момента в който го изпишат като,че ли от злоба се напива и прави това. Сега точно излезе от поредното лечение, буквално същият ден направи мизерията. Майка ми го съжалява,обича си го и много пъти го е и изкарвала от там ако реши,че са го "упоили " и не бил човек. Гонен е от вкъщи половин година живееше сам и това също не е еднократен акт, не помогна. После си го прибира обаче
....
Ние сме от различни бащи, той си има своето наследство, а аз моето нито аз мояга да взема негово нито той мое поради факта,че не сме от един баща. В смисъл да поясня неговият ще му остави къща, а пък моят си има и той какво да ми остави. Притеснява ме фактът,че ще съсипе моите родители, в това число баща ми дето винаги се е грижел за него, а не му е никакъв. Майка е със лошо заболяване всяко такова нещо може да я докара до болница страхувам се. И плаши ме точно това, което Биляна е описала унаследяването му един ден като още един член на моето семейство, с който обаче аз няма да мога да се справя. Ниго ще мога финансово да го издържам с неговите разходи,но това е най-малкото зло, по-голямото ще е това, че ще тормози моето семейство и деца ще лишавам тях заради него. Ох не мога и да се изкажа явно правилно, тъй като не ме разбра. Той е страшно агресивен, представи си прибирам го у нас,защото ще остане на улицата (това у нас не е наследство и не е негово)той ще изнесе абсолютно всичко, както направи с бащината си къща и ще го продаде за да пие. Като няма какво да изнася почва да налита с ножове за да му дадеш пари и хора при него нямам неважи
Първоначално написано от Take_That
На мен темата ми харесва. Има какво да се научи.
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
мерси. наистина там хората се оплакват от проблеми, за които не ми е и хрумвало, че може да съществуват при уж зрели хора. много интересно.
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
О тук:
http://story.rozali.com/intimno/p4750.html
Историята:
Ако още се ядосвате, че момичетата не ви пускат .... да не ви пука .... един ден ще ни се молят на коленеВече 10 месеца без секс- побърквам се!!!
Здравейте , зная че има много по големи проблеми от този но просто ми се искаше да споделя.
Млада майка съм на две сладки дечица но нещо напоследък отношенията с баща им в секса се влошиха.Но не е по моя вина- той се дърпа.Това никога не е било , винаги аз съм се дърпала.
Мислех си че проблема е в това че наскоро родих .Докато бях бременна не го правихме макар с първото дете не се притеснявахме и всичко беше нормално.Минаха няколко месеца след раждането секс още нямаше.
Взех да се притеснявам , често пътува командировки и всеки път си казвах сега като си дойде ще го направим.После мислех че причината е в това че кърмя -но не и след кърменето така.А той по цели нощи пред компютъра гледа порно.
Подложих се на диета макар да не съм качила много, казва ми че съм дебела и прави гадни физиономии.Много ме дразни, а аз вече копнея за ласки.Напоследък се замислям дали да не го направя с друг, абе хора откачам.
Не съм си представяла че мога толкова много да мисля за секс, а си мислех че само мъжете са така.Ох не знам дали ще ме разберете какво точно искам да кажа , може би искам да сподели някой ако е имал същия проблем.
Ако продължава няма да издържа !!!!!!!!
Знам какво ще пишете-сложи си секси бельо, нещо по еротично, идете някъде....
Не става пробвала съм!!!
Малко по-различна тема:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?...26#msg11763426
Аз бях от тия,които пушеха на 14 години, за да се правят на отворени пред съучениците, а после си стана чисто и просто навик. Не пушех по много, но редовно и ми правеше удоволствие. Обаче ги отказах преди 3 години и съм много доволна. Стана на майтап- приятелят ми не пуши, и аз обмислях да го направя заради него, защото не исках да се чувства все едно целува пепелник. Една вечер излязох с приятелки- и двете непушачки, и нямах цигари, не си и купих и вечерта мина много добре. Не ми се пушеше. Продължих така в следващите дни и не ми се пушеше. Мисълта, че не пушех, ми харесваше, не се чувствах нервна, напротив- миризмата започна бавно да ме отвращава. Не напълнях нито грам, защото не съм изпитвала нужда да заместя цигарата с вафла например. Следващата си цигара изпуших 6 месеца след като ги бях спряла и не ми хареса. Сега от време на време- много рядко, мога да запаля една, максимум две, на вечер, някой път ми е приятно, друг път я загасявам изпушена до половината, защото ми става неприятно. Много ми харесва, че тук в Италия не се пуши в никакви затворени пространства и след това няма нужда да си проветрявам дрехите след всяко излизане. Нямам търпение да стане това и в България, но ще почакаме още година.
просто момчето според мен е малко по- голямо от някои от потребителите в тоя форум /които в по-голямата си част са някви 12-13 годишни, да не звучи пренебрежително/ и се е замислило над по-сериозни проблеми от истинския живот и просто прави паралел между тукашните оплаквания, някои от които- без да искам да засягам някого- са направо нелепи и жалки, и тези проблеми, които интересуват по- възрасните; не мисля, че има нещо лошо в това, а и такива разсъждения понякога са нужни, а относно въпроса дали това е най- подходящото място... не знам, на мен лично не ми пречи
Момчето е на 21 г. И да си кажа право и на мен не преди не ми се вярваше,че ще стана голям.
Тази история е за тези които казват "той/тя разбра, че греши и вече ще обича само мен" ...
Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .
.....
Благодаря на всички, които се отзоваха и изказват мнението си. Аз самата мн добре знам, че това не е нормалния семеен живот. Тези няколко дни след като побликувах статията бях като дрогирана. Нищо не ми се правеше, не ми се говореше. На 3-ти март му поисках развод, казах му , че той знае защо го правя и , че няма дълго да му се оплаквам. Да поясня , че когато се опитвам да говоря с него за проблемите ни , той винаги казва "стига си се оплаквала". Момичета, той щеше да повърне от притеснение, каза, че не иска да се развежда...бла бла. През целия ден беше плътно в къщи с отлично настроение. Аз -пълен пас. Днес към 3,30ч дъщеря ми започна да му звъни, за да я води на логопед- той беше блокирал телефона си.Причерня ми. Оставих ги двете в къщи , запалих колата и тръгнах да обикалям хотелите от неговия телефон. Пред третия хотел го видях, беше сам, колата му я нямаше. Попитах го какво прави тук измрънка, че имал някаква бизнес среща.Казах му сега ще влезем в хотела и ще попитаме бил ли си тук преди малко. Хотелчето е малко , квартално с малък вход и той още от вратата се развика_ според мен нарочно_ "добре питай момичето дали съм бил тук". Аз нищо не казах, седнах на един фотьол и реших, че ще пия кафе. Рецепционистката ми каза, че товаа не било място за реш на проблеми. Аз "не правя скандали ще пия кафе" . Тя "кафето е само за гостите на хотела" Аз и казах, че ако трябва ще си наема стая, но кафе ще пия. Моят любовник и каза да даде две кафенца и тя веднага ги стъкми. Къде му е колата и защо не е с нея така и не каза . Мисля , че ако бях дошла малко по-рано щях да видя кого изпраща, маже би е чакал такси. Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.
Възхищавам се на тази жена, заради това, че, както тя каза е "мъжа и жената в къщата". Заради силата и волята и, да направи така, че децата и да са добре. Но е трябвало да предприеме развод много преди всичко това, което и се случва в момента.
Because everytime when I close my eyes... I'm with you - Only with you!
Днес попаднах на една тема във форума Бг-мама. Ето първия пост:
Прочетете цялата тема - не е голяма и има доста интересни мнения:Провокиран съм да пусна тази тема от няколко теми, които прочетох тук а също така и от лични наблюдения. Смятам, че хората не се променят и даже с времето лошите им качества обикновено стават по-лоши. Та питането ми е защо жените се обвързват с алкохолици, комарджии, насилници, женкари и т.н. Толкова ли не можете да прецените един мъж какъв е преди брака? Оставам с впечатление, че жените виждат лошите качества на даден мъж, но пък заради други негови качества се обвързват с него с идеята по-късно да го променят. В повечето случаи това не се получава и резултата е самотна майка и деца без бащи или кошмарно съжителство.
Защо се получава така?
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=400439.0
Ето едно мнение, което ми хареса:
Защото няма идеални хора.
Алкохоликът е пийвал с приятели, насилникът е бил просто силен, който в представите и може да я защити, комарджията - любител на риска, женкарят - вървежен сред нежния пол.
Надценяване силата на любовта ... и донякъде любов към драматичното.
Жени, кво да ни правиш.
Поствам това защото в отговорите си бг-мамите пращат авторката в нашия форум.
Накратко:
Представете си, че баща ви си хваща гадже на 18-19 години и ви зарязва. Гадничко! Случват се и такива неща и винаги ми е било интересно как мислят подобни момичета.
Ами ето как:
Забележете 'мотивите' на авторката за да тръгне с този мъж:
И част от отговорите:Здравейте, искам да споделя с вас един проблем. На 18 години съм, приятелят ми е на 35. Излизаме от няколко месеца. Въпреки голямата разлика в годините се разбираме чудесно. Той изглежда много добре за възрастта си, финансовото му положение е отлично, има страхотна кола, точно мои тип е. Преди седмица на шега го попитах дали е женен.. и той каза "да".. ама какво значение имало... За деца не исках и да питам.
Прав е. Този факт мен не ме приятеснява. Щом ми е обърнал внимание, значи нещо с жена му куца... Не ме интересува каква е, на колко години е, как изглежда... Нищо не искам да знам за нея, не искам да я споменаваме никога повече. Споделих с няколко приятелки и всички бяха на едно мнение.. "ПОМИСЛИ ЗА ЖЕНА МУ..." От къде на къде?! Аз ли съм тази, която трябва да мисли за жена му? Не. Това е негова работа. Той не е мислил за нея, когато е трябвало. Сега, когато е късно и аз няма да го направя?! Не ме притеснява, че има семейство, но ми омръзна всички да ми го натякват...
Не бързайте да ме упреквате. Не искам да развалям ничие семейство. Не искам да задълбочавам връзката си с този човек. Знам, че съм все още малка за сериозни отношения, а и живея на принципа "Не отнемай на човек това, което не можеш да му дадеш".
Не ме карайте да се поставям на мястото на жена му.. Бях в подобно положение, когато преди 5 години прочетох един смс в телефона на баща му от неговата любовница... Тогава той си събра багажа и отиде да живее с нея.
....
В последното изречение ставаше въпрос за моя баща, извинете за грешката.
А относно това, че съм с него, заради парите - не е точно така.. Моите приятелки също излизат с мъже 35+ , 40+, женени, не женени, с деца или без... все тая. За тях парите са важни. Наблюдавах ги и си повтарях, че те са това, в което не исках да се превръщам.. Но така се случи, че в един хубав ден се запознах с по-по-бившия ми приятел (той беше като тях) и свикнах с определен начин на живот. От тогава светогледа ми се промени. Не мога да излизам с разни 20 годишни хайванчета.. те не могат да ми осигурят това, на което съм свикнала.
.....
По-полекичка с обидите де... Просто ви попитах нещо...
И за уточнение - изобщо не съм глупава/тъпа/ проста..
Сега се сещам какво беше казала Ивайла Бакалова веднъж.. :
"Не е лесно да си купиш сама автомобил, но не е лесно и да намериш някой да ти купи"
Вече разбрах, че в тоя живот трябва да си кучка. Гадна долна кучка. Иначе... си никоя. Или кучка, или никоя. По-добре кучка. И най-важното - хитра кучка. (:
И така в същия дух направо я попиляват от подигравки !....
А защо не пусна тема в TeenProblem. Там може и да те разберат.
.....
Мдаааа, мъжете на 35 г. вече наближават пенсия и се очаква повечето да не изглеждат особено добре.
Какво ли да говорим пък за мъже на 45...
Иначе, разбира се - материалното е най-важното в случая (финансовото положение и колата определят типа човек - кристално), както и клишето, че тя не иска да задълбочава връзката, а в неговото семейство нещо куцо.
А смс-а предполагам е бил за нейния баща, не за "баща му"...
Темата е буквално изсмукана от пръстите. Ако е истина, както се казва, девойчето ще стане на около30-35 г. и ще мисли различно (има точно 2 варианта за промяна на мисленето, вкл. моето е "тип 2"), ама тези тези са дълго и широко дискутирани...
Още повече, че и жена му няма да седне да мисли за теб. Споко...
.....
Ако темата не е пързалка е много лошо....
Мила не е нужно да мислиш за жена му, той мисли за нея вместо теб. Ако си мислиш че имаш шанс да развалиш семейство то самочуствието ти е в повечко. Струва ми се че ти си използваната, като най-вероятно ти се купуват парцалки срещу опр. неща........като държанка. Най-вероятно ако повдигнеш темата за брака му и създаваш проблеми ще те отсвири..и ще си намери друга като тебе а такива бооолллллллл, дето описват подобни "хубави качества" у мъжа.
П.П Жена си няма да смени, но теб може би да. Наслаждавй се колкото можеш без да се ВЛЮБВАШ..и не мисли за жена му..
.....
Да те чукат за пари не е светоглед, а к*рвалък.
Да отговоря на въпроса. Не, от теб не се очакава да мислиш за жена му, след като те затруднява да осмислиш доста елементарни положения.
Дай да ти гледам, понеже съм форумска ясновидка. Не след дълго ще ти се прииска да пуснеш тема "Използват ме като парцал."
.....
Моля те, не се натоварвай да мислиш и за жена му. Ще настане пълна каша в главата ти, пък и може да достигнеш до такива изводи, че съвсем да се объркаш и да прогониш 35-годишния дъртак с хубавата кола...
Най-вероятно жената е помислила за себе си, преценила е че ще го вземе такъв - осигурен, добре изглеждащ и по всяка вероятност мил в семейството си и ще живее спокойно и доволно. Пък за останалите му нужди ще се грижат девойчета като теб.
Това го написах, за да ти е спокойна съвестта и да не си гузна, че не мислиш за нея.
Иначе, съветът ми е - забавлявай се, сега ти е паднало! Ако можеш, омъжи се, до година- две, не по-късно, защото с всеки изминал ден на пазара излиза нова реколта и цената ти пада. След няколко години няма да има много мераклии да ти осигуряват стандарта, с който си свикнала - не че ще си престаряла и грозна, просто няма да си им в таргета. Повярвай, в тази среда в която си, възраст, започваща с 2.. не е интересна
Така че - недей да мислиш за жена му, по-скоро мисли как ти да станеш жена на някой, че да ти е спокойно и все така широко около врата
Ако ви се чете :
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=411147.0
Темата е голяма но е забавно ....
Ето едно постче за едно щастливо момиче ... т.е. жена на 25 г.
Прочетете го внимателно. Само аз ли не виждам нищо написано за скъпи дрънкулки и парцалки ?! Това са нещата, които правят повечето тийнки щастливи !! А де ??!!
http://www.limpa.bg/blogs.php?entry=2637
ЩАСТЛИВА СЪМ!
Да аз мога да кажа че съм щастлива!Да щастлива съм,защото имам едно прекрасно семейство имам и прекрасни приятели до себе си,които ме обичат и ме приемат такава каквато съм,щастлива съм и когато правя другите щастливи около мен и когато им помагам!Да аз съм готова винаги на всичко за моите близки и приятели,когато ги видя че имат проблеми и страдат!Да мога да кажа че съм щастлива,щастлива съм,защото днес намерих още един приятел който ме прави такава!Щастлива!Аз съм една голяма щастливка!Трябваше много неща да се случат днес за да разбера това но вече гго знам!Щастлива съм!Бъдете щастливи и вие мои приятели!Обичам ви!
За мен щастието е това прекрасно състояние, което ми помага да осъзная факта, че съм жива, че съществувам, а също така и огромната отговорност, която нося за неговото постигане.
Щастлива съм, когато мога да се усмихна на изгряващото слънце и да благодаря на Бог новия ден, който ми дарява.
Щастлива съм, когато имам сили да се засмея дори, когато голяма болка ме изгаря и и сълзите са готови всеки момент да потекат от очите ми.
Щастлива съм, когато мога да обичам, да прощавам, да проявявам внимание и загриженост към хората около мен, без да очаквам каквото и да било в замяна.
Щастлива съм ,когато виждам радост в очите на детето си.
Щастлива съм, когато виждам повече щастливи хора около мен.
Щастлива съм, когато успея да се справя с трудностите, изпречили се на пътя ми.
Щастлива съм, когато има с кой да споделя щастието си, когато проявявам и срещам разбиране в хората около мен.
Щастлива съм, когато и в най-сивия и мрачен ден мога да открия нещо красиво, на което да се зарадвам.
ЕТО ЗАТОВА СЪМ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА!АЗ СЪМ НАЙ_ЩАСТЛИВИЯ ЧОВЕК НА СВЕТА!А ТОВА Е МОЯ ЛЮБИМ КЛИП КОЙТО ВИНАГИ СИ ГЛЕДАМ,КОГАТО УСЕТЯ ЧЕ ГУБЯ ВЯРА ВЪВ ВСИЧКО!ТОЙ МИ ВДЪХВА ВЯРА И НАДЕЖДА
Аз съм ти набор и макар,че за някой от хората в този форум тази тема е далечна и непонятна, аз те поздравявам. Прочетох постовете от другите форуми с интерес и бих прочела още.Момчето е на 21 г. И да си кажа право и на мен не преди не ми се вярваше,че ще стана голям.
Продължавам.И по пътя дори наранявам.Не преставам да се боря.Страховете си аз побеждавам.И когато силно страдам враговете си даже не мразя.Може да се уморявам,но намиран сили да кажа:"Продължавам."
Това , което основно ме озадачи в разсъжденията на тази уж пораснала тийн-ка е, че се чуди защо мъжът е кръшнал след като открито признава, че го е отблъсквала:
Вижте и коментарите.Здравейте,
след като напиша темата си предполагам ,че повечето от вас ще ме наракат мръсница, курва и т.н.
Сега съм на 25. Преди 5 години се запознах с мъж, който беше 10 години по-голям от мен. Влюбих се силно и беше така около 2 години.
Междувременно се отказах от следване в чужбина, започнах работа и се преместих при него. Кархме се много, обичах го но винаги усещах , че някак не сме един за друг. Работех много, а той все в къщи или при майка си....или с приятели на кръчма...Никога не съм се чувствала сигурна и спокойна с него. Винаги на тръни. За пари да не говорим...винаги аз съм си купувала всичко. ...
Въпреки всичките ни проблеми, скандалите за дребни и големи неща, секса , който с времето стана досаден ( в началото беше хубаво )
останахме заедно 6 години. От които последната в раздели...Конккретния повод за раздялата ни беше негова изневяра на 14 февруари.
За тази изневяра съм много виновна аз, тък като рядко показвах някакво желание, не го чувствах близък и някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна...
И един ден се появи... Вече не можех да търпя всички отрицателни страни на моя приятел, вече чувствах някаква сила че мога и без него....Единствения проблем на идеалния мъж е че е женен..и въпреки цялата ми любов не можем да създадем нищо заедно...
И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил...и от момента в който го срещнах знам в сърцето си че е за мен....
Днес окончателно се разделихме с предишния ми приятело , който въпреки грешката си искаше да бъдем пак заедно.
И сега се чувствам толкова сама и толкова самотна, защото няма нито един човек, на който да искам да се обадя освен на женения, и няма нито един приятел, на който бих искала да разкажа всичко. И няма нито един човек, който да поканя, с който да пия кафе, с който да излезна....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...
Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....
Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....
И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....
Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=412656.0
Темата е много смислена...
Няма да постигнеш нищо и ще ти кажа защо.
Тийнейджърското съсловие в развитите страни и в развиващите се такива от по-високо ниво, е най-агресивното и жестоко съсловие. Погледни България. Не казвам, че между възрастните няма интриги, търкания и т.н. Но те имат по-развит светоглед от младите. Тийнейджърите го изграждат и затова всеки се прави на интересен, всеки е страшно комплексиран от какво ли не (дори тези, които си мислят, че нямат комплекси имат неща за себе си, за които се притесняват и крият). Тийнейджърите са способни да тормозят някого на технтие години, само защото не е тип "побойник". Способни са да тормозят някого само защото е различен от тях. Само защото се отличава. По кварталните училища в 5ти, 6ти и 7ми клас знаеш ли какво е? Побоища всеки ден, едни се правят на тежкари и тартори, а други трябва да им лижат подметките, защото са по-затворени и не могат да се защитят. И отлъчват някое момиче от така наречения колектив само защото носи очила има неприятна пъпка до лявото ухо и не се облича според последния писък на модата, не ходи с 5 тона парфюм и дамска чантичка, не се прави, че си говори по телефона постоянно (демек, че е търсена), кефи се като изкара 6, а не се стеснява и опитва да го скрие (не дай Боже другите я помислят за зубър).
Ето затова тук е така. Тийновете са такива. Всеки се интересува от мнението на останалите, на които чисто и просто не им пука за тях. Или казано по-иначе... Не ти пука за човека пред тебе, но ти пука за мнението му за теб... И това е схващане, което създава оказва сериозно отражение в по-нататъшния живот. Това нон-стоп да се итнересуваш другите за какъв ще те помислят и да се доказваш с материалните неща.... Какво очакваш?!
Защо в 10ти/11ти и 12ти клас няма да видиш подобно отношение един към друг? Защото каквито и да са, вече имат по-разумно мислене, което се основава на това всеки да просперира и да постигне повече, а не да се докаже пред останалите и да скрие комплексите си.
Темата е за хора, които искат да се учат от грешките на другите. Последното нещо което искам е да променям начина на мислене на тийновете.
Това е от нашия форум. Поствам я тук за да си извлечете поука.... поне тези които четат темата :
Аз не съм много тинейджър, обаче такива съм ги надробила и вече съвсем незнам какво да правя та накрая реших,че имам нужда от свежа перспектива върху ситуацията, в която се забърках и се сетих за този сайт, който посещавах често като бях по-малка.
Така историята започна точно преди 2 години, когато се разделих с приятеля ми,с койото бяхме заедно 8 години и срещнах едно момче,което меко казано ми завъртя главата. За историята да го наречем Иван. Значи аз бях луда по Иван, беше най-страхотното момче,което съм срещала някога. Излизахме около месец и всяка вечер прекарана заедно беше супер забавна,имаше някакво невероятно привличане между нас. Иван обаче заминаваше за 1 година да пътува по чужбина и още от началото ми каза, че не иска да има връзка с никой в момента, защото няма смисъл. Аз го разбирах и бях ок със ситуацията стига да продължим да се виждаме. Един ден обаче той спря да ми се обажда,да ми пище и тн. Повече от месец не чух нищо от него. Бях съкрушена от постъпката му, най-малкото защото нямаше доблестта да ми даде някакво обяснение все пак до този момент прекарвахме почти всяка вечер заедно и никога сме имали спорове и тн. Така или иначе почнах да разбирам как стоят нещата и трябваше да се примиря,че той не изпитва нищо към мен и да продължа.
И така излизайки с приятелки срещнах Васил. Той беше пълна противоположност на Иван, срамежлив, с дълга до раменете коса, доста гръндж и изглевдаше самотен тип. Работеше в бара,в който с мойте приятелки ходехме и скоро се запознахме и почнахме да излизаме. Аз обаче още обичах Иван и постоянно мислех за него. Плюс това да започна нова връзка ми се виждаше абсурдно. Въпреки, че казах на Васил, че не искам да съм с него, той настояваше да сме приятели и да продължим да се виждаме,като и се случи два пъти да спим заедно.
Около това време някъде Иван се върна в живота ми и настояваше да се видим. Аз все още бях луда по него и се съгласих. Може да звучи глупаво, но оставаха два месеца преди да замине и замисляйки се, че никога повече може да не се видим,аз реших че трябва да се възползваме от оставащото време. И така започнахме пак да се виждаме. Междувременно аз виждах, че Васил много ме харесва и иска да е с мен, но се получи,че аз го наранявах като не исках да съм с него и накрая реших, че най-добре ще е да спрем да се виждаме за известно време.
Точно преди Коледа, Иван замина,последната ни среща не беше много приятна, беше неловка и за двама ни.Аз си тръгнах със сълзи на очите осъзнавайки,че може би никога няма да видя този човек, към който имам толкова силни чувства. Аз също заминах на другия ден прибрах се вкъщи за Коледа. Бях страшно тъжна от тази раздяла,но след месец някъде реших,че трябва да продължа напред. Една вечер с приятелки отидохме до бара на Васил и той беше много мил с мен, накара ме да се смея и тн. и скоро започнахме да се виждаме по често. Въпреки, че постоянно мислех за Иван започнах бавно да се влюбвам в Васил. Скоро бяхме неразделни и дори започнахме да живеем заедно.
Това е историята! Проблемът сега е, че с Васил се разделихме след година заедно и напълно неразделни. Той започна да се съмнява в чувствата си към мен (също имаше и мн. други проблеми), но като цяло аз исках да работим над връзката си и да останем заедно. Това беше докато разбрах,че е целунал някакво момиче,с което работи. Междувременно Иван се е завърнал от пътешествието си, и от месеци се опитва да се видим, но аз го избягвам,за да не създавам проблеми с Васил,който е доста ревнив. Когато разбрах за целувката аз се ядосах супер много и се свързах с Иван и уредих среща. Бях решила, да му натрия носа на Васил.
С Иван се видяхме уж за по питие и да си разкажем кой какво е правил през изминалата 1.5 година и ноща приключи отивайки утях в 6 сутринта. Искрата беше още там. Започнахме да се виждаме пак. А Васил май се виждаше с онова момиче. Васил обаче от няколко месеца работеше в нов бар точно срещу сградата,в която сега живея аз(преди живяхме заедно,но той се изнесе,ако следите историята ) и тъй като се засичаме често,почти всеки ден, решихме да се опитаме да сме приятели, тъй като въпреки всичко държим много един на друг, но някакси всичките ни раговори свършваха в леглото, въпреки че и двамата сме на мнение,че не трябва да сме заендо в момента. А с Иван нещата вървят доста бавно,което е ок, но аз не му вярвам много пък и незнам каква връзка иска да имаме. Аз никога не обясних за Иван,но той е доста играч така да се каже, страшно привлекателен и самоуверен тип. Каза ми,че не търси любов и че предпочита да сме приятели. Въпреки всичко си прекарваме супер заендо и спяхме заедно (без секс).
Ситуацията обаче ескалира в последните дни, сега и Васил и Иван знаят един за друг, а аз не мога да спра да виждам нито един от тях,а и двамата искат да са с мен...Много държа и на двамата, и двамата ме привличат страшно много и общо взето ги искам и двамата, но осъзнавайки колко е нередно, и че не е честно за никой от тях,аз трябва да вземе решение. И тук вече съм изгубена,незнам какво да правя, защото не само не искам да загубя никой от тях ,а и не искам да нараня никой от тях
Благодаря, че отделихте време да прочетете тази история!! Знам, че е дълга но все пак са 2 години това. Естествено има още хилчди подробности,които спестявам,но надявам се това да е достатъчно инфо за съвет.
П.С. Историята не се развива в България, аз живея в чужбина и имената са измислени. Но точно затова се нуждая от свежи мнения.
....
Такаа, първо благодаря за съветите,много ми е интересно да чуя различни мнения.
Тази история е толкова заплетена както споменах доста неща спестявам, и честно казано ми е много интересно,че 90% ми препоръчвате Иван. Така ми казват и моите приятелки де, но нещо все ме влече обратно към Васил. Знам,че трябва да си изясня моите чувства,това е най-трудното в момента,защото както споменах и двамата ме привличат супер много не само физически,а и като хора. Пълни противоположности са. Нямат едничко общо нещо. С единия имах краткотрйна авантюра, която ще помня цял живот,като най-хубавото лято. С другия имах едногодишна връзка,деляхме жилище и правехме планове за бъдещето.
Трудно е да се каже какво търся дали секс,любов и тн. Идеалния вариант и двете,но да намериш човека,който иска същото в точно същият момент и то с теб е трудната работа. А те какви връзки искат незнам. Малко са трудни да ги хвана за сериозен разговор.Васил все гледа да избяга от този разговор макар че ми е казвал,че още ме обича и иска да е с мен,но не сега. Иван мисля,че просто се наслаждава и каквото стане.
Наделина харесва ми твойта гледна точка. Може би най-доброто за сега е да им кажа и на двамата, че в момента не искам сериозна връзка,но бих искала да продължим да се виждаме. Интересно, ще го обмисля.
Ето ‘мъката’ на една бивша тийн-ка зажадняла за секс !
Не мога да разбера какво става с тези момичета ...
Когато ние ги искаме - те не искат, а когато те искат - няма вече кой да ги поиска ...
Ето темата:
Знам какво си мислят тукашните юзърки: “ на мен това никога няма да ми се случи”С мъжа ми почти не правим секс. И все по-рядко се случва.
Веднъж на два месеца я се случи я не.
Сигурна съм, че няма любовница, но това не решава проблема.
И съм се видяла в чудо и не знам какво да правя.
Вече съм на път да му предложа отворена връзка щото не се издържа.
Не че ми отказва секс ако поискам, но не мога само да искам. Няма я играта.
Какво да правя... вече издивях Хормоните ми ме побъркват
.....
Заедно сме едва от 3 години, а от 2 години е това положение
Нямаме деца. Стрес има ама при кой няма?
По-голям е от мен, но чак пък толкова секса да не го влече...
Говорили сме. Той каза, че иска аз да поемам инициативата. Аз съм се запънала за обратното и мамата си трака Досега винаги аз подавам сигналите. Мечтая си да направи нещо по импулсивно, но не се е случвало от какво бяхме гаджета.
Не мисля, че съм занемарена и че съм се сляла с интериора. Точно обратното. Държа на външния си вид.
....
Предполагам същото си е мислила и авторката на темата когато е била тийн-ка.
Живота има странно чувство за хумор.
Някои мнения:
Разбира се това не са всички мнения......
Позната история.След 20 г брак и седем годишна разлика във възрастта при мен секса е мираж веднъж на месец и то за да се отчетем .Аз се чувствам във вихъра си - хормоните наистина ме подлудяват ,унизително ми е да моля при положение че щом се прибере веднага заспива или отива да гледа тв.За мен това е признак че не иска.Искам да правя секс , няма да стана по- млада и хубава но като на половинката не му се иска?
...
Преди време се опитах да попитам в една подобна тема защо жените смятат, че на мъжете ВИНАГИ са готови и им се иска, но както се очакваше ме оплюха.
Сега да ви попитам мили жени в тази тема - приятно ли е да си от искащата страна ? А ?!!
....
Защото нормалните мъже са.
Може да не искат жена си, но поне ще искат някоя друга. Да не искат секс изобщо е много много притеснително. Направо си е за лекар.
Иде ми да питам какво става с тези мъже?
Добре, че моя е от по предното поколение, за които секса е най важното мъжко развлечение.
......
не съм сама, не съм сама, не съм сама.............. ма и не ми се иска де. обаче пък е обидно да не ти искат. уронва се егото.............
пък с тези дет си искат на мен не ми се иска.........
омагьосан кръг. разведи се, или тръгни на фитнес. или го удари на ядене на сладко.........открий лекарство против косопад. абе, занимавай се с нещо друго.
.....
Не бих се съгласил, че отклоняваме темата. Просто добавяме и друга гледна точка.
Защо когато жените отказват секс и побъркват мъжете това се смята за нормално, а когато мъжете отказват секс вдигаме врява до бога и пускаме слъзливи темички в преобладаващо женски форуми ?
Ние нямаме ли право на избор
Ако не ни харесва или ни е омръзнала някоя жена защо сме длъжни да правим секс с нея
Или така ви е по-удобно
.....
Да си дойдем на думата, че повечето хора не им стиска да си кажат направо не те желая вече. Дори и да си го признаят пред себе си е трудно. Защото може всичко друго да е наред.
Може и да не можеш, когато искаш, но веднъж преминало желанието ми към някого като сексуален обект, до сега не ми се е връщало. Това не ме плаши.
Нито ме плаши да кажа точната причина, ако отказвам, която е или умора или някакво скарване,което ми държи влага все още. Други причини за отказ до сега не са ми се появявали, но пък съм случила в това отношение на мъж, който не ми е отказвал. Не за друго, ами рядко се налага аз да си искам.
.....
Цялата тема е много по интересна:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=380458.0
Днес проверих какво са написали юзърите по една стара тема, а именно:
Към момичетата - за оргазма или поне удоволствието от секса
Ето я тук:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=263536
Влизам при БГ-мамите и какво да видя - почти същата тема:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=403386.0
Ето първия пост:
И ето мнението на една мноого бивша тийн-ка заради което пускам линка :Да сте се престрували,че изпитвате оргазъм? Имам предвид,когато сте правили секс да сте лъгали,че сте получили оргазъм или няколко, а всъщност да не е имало нито един ?
Не ми вярвате ?! Ето :Абе, бърди търсила съм, вкарвали сме езици, ръце, въртели сме се - усетила съм ЧУДОТО, за което си говорим, просто ми се губи често и завиждам на ТЕЗИ, които ВИНАГИ стигат до ТАМ, а не като мен 1-2 пъти в месеца. На 68 г съм
Много се радвам на тези, които от 1-2 целувки са готови
http://forum.bg-mamma.com/index.php?...35#msg11519035
Има какво да научат още тукашните тийнки
Отдавна не съм пускал пост тук, но просто темите са почти еднакви с вече постнатите. Днес обаче при БГ-мамите намерих една много интересна тема в която бивши тийнки споделят за своите стари любови или както е заглавието на темата :
Хваща ли ръжда старата любов?
Първия пост:
…Здравейте!
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...
И някои отговори които ми харесаха:
Цялата тема е много интересна ... поне за менЕх, скуката, скуката... за какво ти е било да го търсиш, че и да му споделяш за чувствата си? Нали уж си щастливо омъжена. Търсиш си белята.
Нямам стари любови, а и да имах, не бих ги търсила.
…
Ееееех, и аз имам такава любов.
Пиша анонимно за да не прочете съпругът ми.
Точно от гимназията ми е моята стара любов. Обичахме се безумно, всички знаеха за това, но от срам ли, от страх ли така и нищо не се получи. Имаше само няколко целувки. Много пъти съм се оптвала да говоря с него, но все не се престрашавах. Времето си мина и завършихме. И ето ме вече 12 години след това още мисля за него почти всеки ден. Понякога плача, мразя се, обвинявам се. Тъгувам за него и за това което не изживяхме. Опитвам се да го намеря, но не успявам. Сякаш потъна в дън земя. Нито съучиниците ни, нито познати от неговият град знаят нещо за него. Разбира се аз питам така между другото за да не заподозре някой нещо, защото съм щастливо омъжена. Наистина е така. Срещнах съпругът си още докато учехме. Обичам го и съм щастлива с него. Но, другият е постоянно в мислите ми и винаги е бил от моментът в който го обикнах. Моля ви не ме мислете за луда и за незнаеща какво иска. Аз това нещо не съм способна да го контролирам. Мисля си, ако поне можех да го видя и да поговорим малко, всичко ще ми мине. Защото и аз понякога се обвинявам че идеализирам тази неусъществена любов. Но къде подяволите изчезна това момче? Моля се само да не го срещна някъде случайно, защото сигурно ще ми проличи много.
Благодаря на всеки който ме изчете, имам нужда да споделя с някого, а няма с кого. Съпругът ми е най-добрият ми приятел и най- близък човек, а с него разбирате няма как да споделя. най - малкото ще стана смешна.
Та така...страрата любов ако е била силна и истинска, според мен ръжда не хваща.
…
Тези неизживяните неща затова болят, защото са неизживяни и си живееш в спомени и мисли тип Алиса в страната на чудесата: "Ако беше - би било, но понеже не е - не е"
Онази, другата обаче - изживяна, споделена, но приключила по една или друга причина - не би трябвало да хваща ни ръжда, ни патина - ти си оставил част от душата и сърцето си в тази връзка - какво, да ги забравиш ли?
По темата - имам такава любов - дълга, луда, споделена - приключена по стечение на обстоятелствата и...хубаво ми е, когато го видя, трепти ми в корема, носталгия ме обзема....не се тръшкам после и не се терзая в мисли какво би станало....не искам да сме заедно - но ще го обичам, докато съм жива.
….
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.
….
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=383802.0
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
