Разкази на бивши тийн-ки

[woo]

като чета тази тема и почвам да се плаша .. не искам да пораствам ...
поздравления мн е добра ... има доста неща които можеш да научиш ..

[NeZaPoznat]

като чета тази тема и почвам да се плаша .. не искам да пораствам ...
поздравления мн е добра ... има доста неща които можеш да научиш ..

Аз пък си мечтаех да порасна.. ама имаше една поговорка - внимавай какво си пожелаваш защото може и да ти се случи
Има обаче и хубави работи порасналите мацки правят по-хубав секс
Давай го по-смело

[NeZaPoznat]

Днес видях, че по една тема “Кога разбираме че сме влюбени”:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=260516
още се пише.

Няма лошо. Още вчера намерих подобна тема в БГ-мама но не ми остана време да я изчета. Казва се “Усещане за любов”. Тъй като вече много пъти тук се задава въпроса дали я има или я няма тази любов ето вижте какво мислят бившите тийнки по въпроса.
Аз лично намерих отговори на много от моите въпроси тук.
Стига съм писал глупости. Ето първия пост:

Може да ви се стори леко странна темата, но сега покрай празниците ме налегнаха едни такива мисли...
Много се е изписало за любовта във форума, но повече покрай дълбаене в конкретна история.
Често срещам мнения (а и самата аз съм писала, не отричам) ти не си го обичала или той не те е обичал. Запитах се кога решаваме, че това е любов. По какво разбираме, че сме обичали или че обичаме още. Не искам да пишем конкретни случки в тази тема и да спорим кое от преживяванията на останалите е любов и кое не. А да опишем за нас какво е любовта, такава каквато сме я изпитали . До колко е важна тя за всеки един от нас, поставяме ли и граници или я оставяме да бъде над всичко. Обикновено казваме, че любовта е най голяма, но също и че само тя не е достатъчна за една връзка. От какво се нуждае вашата любов , за да живее и какво би я убило?
Това да обичам винаги е било голям процент от щастието ми. Дори отчитам донякъде като грешка това, че вероятно не съм дооценяла моменти на показана към мен обич, такива в които съм считала че не обичам достатъчно и може би съм изгубила много.
Ще ми се това да е тема за реалната любов, такава каквато е, не идеална - като нас самите.
Пишете за тази любов, която има най голямо значение за вас , без да споменаваме тази към децата, защото за всички е ясно, че тя е най. Любов към човека до нас, към този, който е далеч, но може би бихме искали да бъде близо, любов към работата, към живота (каквото и да включва това), към себе си дори... Не искам да поставям ограничения. Пишете за това, което чувствате.
Какво ви дава любовта и какво правите вие за нея? Кога приятното усещане и топлота преминават границата и вие си казвате „да, това е любов”? Трябва ли да бъдете достатъчно близки с някого, за да можете да кажете, че го обичате или не е задължително. Сама по себе си близостта любов ли е? Този въпрос много ме затруднява, защото понякога уж си мислим, че не е, а сме готови да направим доста трудни, да не кажа непосилни неща за някого, когото чувстваме близък.
Дано не съм ви досадила, но наистина би ми било интересно да науча вашето усещане за любовта.

И както винаги някои отговори:

….

За много любови искам да пиша.Всичките толкова различни.Странно е усещането ми за любовта към живота.Радостно.Кога съм го оценяла най-много-него,живота? Когато с треперещи ръце и почти без дъх лекичко ме е стискал за ръката човек,знаейки,че си отива-"Благодаря".Медицинска сестра съм в спешен център. В такива моменти съм изпитвала най-силната любов и благодарност,че съм тук.Че имам шанс да обичам,и може би,да бъда обичана.

Често мечтая за поетични разговори,разходка под звездите и песни на ухо.А до мен е едно мълчаливо момче,което ме обича откакто се помни и заради тази любов е направило един кош глупости.Именно с него имах възможността да усетя границата-от приятел един човек да се превърне в Любов.Не можах да разбера кога точно,но вече беше много по-дълбоко,страстно ,усещането от преди. Имало е много моменти,в които съм го и мразила,и много ме е боляло от действията му,и съм искала да спра да го обичам...Да се радвам,когато го виждам,да се радвам,когато усещам сърцето му равномерно да тупти,да усещам присъствието му и мириса му наоколо,да се сджавквам с него,когато ми е криво...Всичко това за мен е любов.Но не само това е Любовта.
Много тръпнещо ми става когато видя старци по улиците да се държат влюбено за ръцете.А колко и какъв път са изминали,за да стигнат до там...? И дали не са с срещнали вчера в кварталната градинка?Ей такива въпроси ми се въртят в главата.

А има и хора,които обичам от първия момент,в който ги видя.Познавам си ги.Не наричам това Любов,а обич,защото го изпитвам към няколко приятели.И да,няма значение дали са близо или далече,самата мисъл,че ги има,ме кара да ги обичам.По какво разбирам-при мен важен е контактът с очите.Там става магията,едно такова разбиране с другия.

И няколко потулени назад в съзнанието ми стари любови,на които и днес се радвам,че ги е имало.Как разбирам дали съм ги обичала-ами по това,че и сега ги обичам,топло ми е когато мисля за тях и се радвам,че са добре.

А имам и една друга,странна любов ,към приятел, който се опитвам да се убедя,че вече не обичам.И въпреки болката,която ми е причинил ,и яростта,и гнева,и обидата,и яда,и разочарованието,и сълзите...Пак ме дърпа нещо натам. Странно е човешкото сърце.

А да,и обичта към мама. Да и нарисувам ръцете си на бял лист хартия и да и го подаря.Като малко момиченце.Защото колкото и да раста и да се уча на Живот,мама знае какво малко ,залутано момиченце съм всъщност.

….
Познавам любовта добре..виждала съм я и съм я имала във множество варианти..
Споделена, несподелена, далечна, грешна, луда, страстна, благодарна и възторжена, тъжна и болезнена..всичките до една съм ги изживяла и изстрадала..

Но едва тази, последната..ми даде това, за което пишеш..
Усещането за любов..

Няма по-хубаво чувство..заспиваш и се събуждаш с усмивка..независимо, че си сам..
Усещаш я с всеки жест или поглед..с всяка секунда, прекарана заедно..
Очите греят..не можеш да се/ да го познаеш..все едно си друг човек..
Красиво е..

Кога се появи ли? Неочаквано..от едно силно привличане и няколко луди нощи..
Когато една нощ се събудих, а него го нямаше до мен..седеше в креслото и ме гледаше как спя..
От човек, за който винаги съм смятала, че "не е рисков" (да се влюбя де)..

Но любовта дойде със споделянето..когато осъзнах, че редовно посрещаме изгрева в разговори.. че му казах всичко, дори и това от което съм се срамувала..че дори и той, силния и невъзможния, е крехък и раним като всеки..Тогава разбрах, че имам шанса да познавам само 10 % от него, но истинските, най-искрените и отчаяно крити от него..Другите 90 % не ме интересуват - те са за останалия свят..

…..
Загубих Любовта преди 6 години, т.е. аз си мислех, че е Любов споделена, а не е било. За мен беше безрезервна, всепоглъщаща, обичах го повече от себе си, а той не чак толкова явно. Впоследствие разбрах, че никак даже не ме е обичал. Нарани ме толкова много че душата ми беше опожарена. Така години наред близах рани, докато съвсем случайно срещнах може би нова Любов. Та за мен усещането за Любов е отново да усещам Любовта и отново да повярвам, че я има. Да усещам допира на кожата му, да виждам блясъка в очите му, да ме гали нежно по лицето и да мълчим прегърнати и всичко да е казано без думи.
....
Винаги съм търсила любовта като хляб. Нещо, без което не мога, всеки ден. Влюбвала съм се, в подходящи, неподходящи. Поглеждам се в миналото и се виждам отстрани, с блеснал поглед, разтоврени устни, очакваща. Любовта за мен винаги е била очакване. Поглъщане. Оглеждала съм се в човек, като в огледало. Блъскала съм се в стени, била съм нахална, неразумна, досадна. Също така и възхитителна, страстна, изгубена, красива. Това е любовта за мен, такава каквато ме прави.

После, срещнах тази, която се превърна в обич. Нещо, което всъщност не съм знаела, че търся. Любовта дойде в дна тиха пролетна вечер, с чаша бира в ръка и поглед с цвят на кафе. След дни се гледахме така, сякаш всичко е спряло. В един автобус, той пред мен, чувах само дъжд и думи, които не казваше. Една целувка, която изпива дъха и след нея трябва да поемеш дълбоко, да погълнеш живот. Обичта дойде, когато реших да обърна гръб на любовта и да бъда силна. А станах закриляна. Обичта ми донесе безрезервно доверие, тя е една любов, която не очаква безнадеждно. Тя е споделеното мълчание, еднаквите мисли през далечни разстояния, загърбването на самия теб. Тя е и любов, и приятелство, и надежда, и вяра, и подкрепа, и съдник, и тази, която прощава. Всичко, събрано в две ръце, събрано в едни кафеви очи, в него.
....

Ето и цялата тема:


http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=359085.0

[NeZaPoznat]

Малко пъти съм се чувствал така както когато прочетох тази история. Тя е от един малък форум за взаимопомощ, който чета от няколко седмици. Тамо пишат има няма 10-тина души. Има от всичко - култови лафове, майтапи, разкази, покъртителни драми и още по-покъртителни коментари. Умишлено не давам линк за да не го напълните с тъпи теми или пък ако го намерите да не е по моя вина.
Историята е нещо като изповед на една бивша тийн-ка станала вече баба. Имайте в предвид, че това не е сценарий на лигав сериал, нито пък напудрено реалити където някой си се прави на влик заобиколен от снимачен екип. Това са реални хора, реални проблеми, реални съдби и реален живот.
Ето я:

Дълго се чудих къде да публикувам моята история, защото в един или друг аспект тя засяга много от публикуваните тук истории. За това реших да я публикувам тук в началото. Много млади момичета поставят въпроса за изневярата и последствията. Аз бях и от едната и от другата страна. Живота ми се стече така, че първо да почувствувам това върху себе си, а после да изневеря и аз. Историята ми не е оплакване или зов за помощ. Искам само да предам доколкото мога опита си на жена видяла от всичко. В началото трябва да спомена, че изневярата за мен е физическа и душевна. Физическата изневяра не е страшна. Душевната изневяра може и да няма физически изражения, но е непреодолима. Аз преживях физическа изневяра и това донякъде ме спаси. Ако беше душевна сигурно не бих могла да я преживея. След като родих третото си дете имах усложнения, които не ми позволяваха да съм пълноценна жена. Това ми състояние продължи доста време. Мъжът ми го приемаше тежко, макар че покрай грижите за двете ни по-големи деца и за бебето не ни оставаше много време. Започна много да работи и да закъснява вечер. Един ден случайно срещнах моя съученичка, която ми каза, че съпруга ми често посещавал една нейна комшийка, на която се носело име на лека жена. Не искала да ми казва, но не издържала повече. Разбрахме се следващия път като го види да ми се обади. Обади се след няколко дни. Същия ден по-рано съпруга ми се обади, че ще се забави в службата по работа. Всичко ми се изясни и се почувствах много излъгана и унизена. Не намерих сили да отида там. Премълчавах си като се успокоявах с мисълта, че все пак не ни лишаваше нито от помощ, нито от грижи,а и той не беше единствения мъж с който съм била през живота си, което не ми даваше основание да искам от него да съм единствената. Нещата продължиха. Съпруга ми се обаждаше, че има работа и час след това се обаждаше съученичката ми за да ми каже, че е там. Тежко го приемах, но не можеше да не забележа, че вечерта след като е бил там се връщаше в добро настроение. Не навикваше децата за щяло и нещяло и когато всички заспяха идваше да ме целуне за лека нощ, което иначе не правеше. Тогава реших, че след като аз не мога да съм пълноценна поне да не лишавам мъжа си от нещо от което сега разбирам, че е имал нужда. Мъж на 33 в разцвета на силите си не може да запълни живота си само с работа, а в къщи да го чака недоволна жена , непослушни деца и сушилник с пелени. В една къща с 3 деца един нервен мъж е последното, което ми трябваше. Пък и като помислих малко - какво бих спечелила ако го бях упрекнала че ходи при нея? Един скандал за изневяра за дълго би разбил разбирателството в което живеехме. Нямах нужда от това, а и ако останех сама жена с 3 деца. Тогава на разведените не се гледаше с добро око. Сега напълно разбирам, че онази ми е направила услуга за която не бях я молила. Другото за което може би трябва да и благодаря е, че след като аз преминах през онзи период мъжът ми започна да иска от мен неща, които преди не беше искал. В началото ги правех за да му докажа, че не съм по-долу от нея, но после започнах да проумявам, че интимния живот е доста по-приятен ако има разнообразие. Сигурна съм, че не е ходил повече там защото съученичката ми би ми казала ако имаше нещо. Веднъж тя ме попита как съм го преживяла, но аз просто си замълчах. След време колелото на живота ме постави от другата страна. Срещнах един млад мъж на работното си място. Всичко започна заради мен и въпреки угризенията които имах, защото никак не се виждах като нечия любовница. Много пъти бях отказвала близост с други мъже. В един момент обаче тялото ми реагира точно противоположно на ума ми и аз реших да го послушам, давайки си сметка, че това може да ми е последния шанс да се почувствам желана. Почти всичко между нас стана по моя инициатива и изцяло аз съм виновна за това, че той се поддаде на изкушението. Два дни след като бяхме за първи път заедно не можех да повярвам, че съм го направила, но бях и щастлива, че съм все още желана. Той беше доста по-млад, но явно за него това не беше проблем. Връзката ни продължи доста дълго. Края дойде след като ме съкратиха от предприятието в което работех. Нямах угризения защото все пак аз се поддадох на изкушението след съпруга ми, а и сега вече знам, че това наистина е бил последния ми шанс. Много пъти се замислям колко много бих загубила ако тогава не бях посмяла да го направя. Замислям се и за многото случаи, когато съм отклонявала предложения на мъже за които сега само мога да си мечтая. Ако не бях толкова предана на неписаните закони сигурно сега щях да имам много повече спомени, които да ме правят щастлива. Не мога да си отговоря на въпроса защо не приемах предложенията им чисто физически както стана с този мъж. Ако в обществото битува мнение, че жените сме по-умните то аз сигурно съм изключение защото господ ме беше надарил с външност, която се харесва на мъжете, а аз проиграх почти всички шансове, които съдбата ми предостави. Физическото общуване с мъж е нещото, което ме е карало да се чувствам млада колкото и смешно да изглежда това казано от една жена вече баба. Прочетох мислите на някои момичета, че с фитнес и диета ще запазят младостта си. Не е точно така. Структурата ми е такава, че цял живот съм в норма без никакъв фитнес и диети. Три пъти съм била бременна и няколко месеца след раждането си бях като преди. Колкото и да си в норма с годините все повече започваш да не харесваш това, което виждаш в огледалото. Не крия, че и аз не съм имала представа какво е да остарееш. Ако трябва да потърся някаква метафора то старостта е като да скочиш в реката. Психически си готов за дълбока и студена вода, но разбираш колко е дълбоко и студено чак когато паднеш във водата. Връщане назад няма. Това, което съм разбрала от моите преживявания е, че живота на човек е доста по странен от всички книги, които са написани за живота. Изневярата на съпруга ми от сегашната ми гледна точка за мен е напълно оправдана. Това го направи по-добър мъж, а и след като и аз нагазих в забранения вир разбрах, че наистина е добър. Не ми е неудобно да кажа, че той не беше първия и последния мъж в живота ми, но сравнен с другите мъже наистина е най-добрия. Не храня добри чувства към онази жена. Веднъж се видяхме случайно на един празник на града. Ние вървяхме петимата и се смеехме за нещо, а тя гледаше отдалече. Съпруга ми даже и не я забеляза. Доколкото знам тя още си ходи пет за четири. Няма да ви давам съвети защото от опит знам, че най-добрите съвети дава живота. Разказвам това за пръв и последен път. Ще остана читател на форума защото тук наистина се разискват теми, за които никога не е късно да се говори.

..

Ето и първия коментар:

Работа на модераторите е да блогадарят за такова споделяне, но вслучая аз се включвам преди тях и съответн не мога да се възвържа. Благодаря, Елена, за това което споделяте!! Мисля, че е много ценно. Вие имате перспективата на годините и можете и да оцените случилото се от разтоянието на времето, без обвинения и самообвинения. Във вашата история аз разчитам, че независимо от коя страна попада човек, той трябва да си дава отговор на въпроса "защо" и "как". Приела сте поведението на съпруга си, защото сте оценила причината за него и ползите, които то има. Приела сте за себе си, че имате право на някои желания и емоции и не сте съжалявали за това. "Изневеря" може да бъде доста широко понятие и всеки си го разбира от своята камбанария. Всеки сам за себе си преценява кога и защо може да прости, кога и защо той самият "има право" на стъпка в страни. Важното е наистина да преценява добре и разумно нещата сам за себе си. По-тъжък съд от този, който човек сам си прави, наистина няма!

Може би това е последния ми пост тук. Както казах в една друга тема - утре сменям работното място. Ще се радвам ако някой друг реши да пуска истории в темата. Само избягвайте сайтове като ИЗПОВЕД.КОМ защото там са основно измислици

[Dollystar]

Нещо сериозно най-после

[NeZaPoznat]

Днес напускам това работно място. Вече е 16:00 часа - минаха всички проверки, архивирах базите и по този повод реших да издиря темите които съм пускал до сега. Не знам защо - просто така:

Айдълка ли ?!

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=254982

Да я е... или да не я е....
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=255768

За или порвив родителския контрол
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=266531

Защо някои момичета съзнателно не поддържат форма ?

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=247833

Къде ми е лаптоп-а ?

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=250165

МИДАТА
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=256569

Пари за подигравки:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=263555

Тема за мислене:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=4991549

Убийство от ревност
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=5287855

Какви фрази не искате да чуете от гаджето си:
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=267105

Помага ли ви раздел ‘ЛЮБОВ’
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=5351057

Поне тия изрових .. Имаше май още една но това не е важно
А да !! Да не забравя и още нещо.
Във форума често използувах думата ОНБРЕ, която с аверите ползуваме за обръщение един към друг. Djoniskiora явно доста по-запознат с испанския /и с френския/ език от мен ми направи забележка, че думата която използувам и означава на испански /мъж, пич/ се пише /hombre, ombre/ което значи, че на български по-правилно е да се пише оМбре.
Сорка оМбре - не знаех ама вече ще знам. Тъп съм си - кФо да праа

Аре Чао ! Не знам докога

[NeZaPoznat]

Явно на никой не му се занимава да рови из нета или явно сте решили, че това никога няма да ви се случи. ОК ! Тъй като и аз нямам много време набързо изкопах ето това. Това не е история на бивша тийн-ка. Звучи като измислена но от темата се разбира, че не е. Ето първия пост:

Мъжът ми се държи леко господарски вкъщи. Смятах го за личен проблем, доакто не прочетох статия за домашния тормоз и не открих, че e истински, назован проблем. Излизането без него е забранено. Откак се е родило детето съм излязла 5-6 пъти сама с него, иначе не ми е разрешен ода разхождам детето, ако него го няма. Понякога ни заключва вкъщи без ключ, просто ей така. Твърди, че иначе може да му изневеря. Питам го кога съм му дала основание за съмнение - никога. Но все пак.. Този месец пък сме без пари. След повече от седмица молби ми даде 40лв за мен и детето. Откак свършиха също мина повече от седмица.. Добре че майка му намина преди няколко дни и донесе храна, той иначе не купува. Когато съм без пари и с празен хладилник го чакам да се прибере от работа (5 следобед), за да хапна най-после нещо. При един скандал той не се прибра и кърмата ми спря, а може би и слава Богу, защото и без да кърмя съм вече 40кг и как да ги променя с едно хранене на ден? Вече нямам приятели в града. Имах една, но ми забрани да се виждам с нея, защото изневери на приятеля си. Имах няколко пъти срещи със стари приятелки, да си побъбрим по женски, той каза, че ще дойде "за малко". И така и не останахме и за минутка насаме с момичетата, а започнех ли и аз да говоря женски простотийки ме срязваше да престана. В крайна сметка през повечето време той си говореше с тях, а аз слушах.. За помощта вкъщи толкова пъти съм се оплаквала, че не ми се пише. Дори когато имаше опасност бебето да тръгне по-рано и уж трябваше да лежа непрекъснато той не си помръдна пръста вкъщи. Препоръчват йога за отпускане или психиатри, само че как да отида, като не мога да изляза от къщи дори?

И един отговор:
...

Трещи, тя е не само млада, тя е на 20 години!!!
Сравнително скоро завършила АК (по нейни думи).Ами....извинете, ама ....някакси не ми се връзват нещата. Това би следвало да е човек НАД средното ниво, който ДА СИ ЗНАЕ цената.
Не знам, не знам, няма повече да следя темата, ужасно се натоварих.
Единствено я оправдавам с младостта и.

....

Ето и темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=426894.0

Иначе във форума май нищо ново. Не ви липсвам, което ме радва

[JenataNaShefa]

Иначе във форума май нищо ново. Не ви липсвам, което ме радва

Бе не знам за другите, ама на мен ми липсваш. Аз си следях темата редовно и четях всичко и честно казано наистина си се усещаше, че се губиш по фланга

[NeZaPoznat]

Бе не знам за другите, ама на мен ми липсваш. Аз си следях темата редовно и четях всичко и честно казано наистина си се усещаше, че се губиш по фланга

Съжалявам JenataNaShefa - но имам други проблеми !

Охооо! И ЛС съм имал - сори че чак сега го видях ...

Губя се по ред причини - както и да е.
Ето днес пак седнах на стария си комп за малко. Трудно намерих темата - никой не пише, макар че не би било трудно да се изровят истории и да се постнат. Ако влезна при бг-мамите едва ли ще са ми необходими повече от 10-15 минути за да намеря някоя история. Явно проблемите ви се струват далечни, а бъдещето - розово. Не е съвсем така.
Лично аз също имам проблеми, но не търся решение тук. И аз си мислех че бъдещето ми ще е по мед и масло но не било толкова романтично.
Преди имах навика докато съм в къщи да ис пускам Сити или МТВ - кефеха ме. Наскоро станах свидетел на снимки на един клип. Някаква женица се катереше по едни стълби и си отваряше устата, от някакви прегракнали тонколони гъгнеше някаква песен а един търчеше с един мегафон и повтаряше “ искам чу’ство” “даи ми чус’тво” “покажи повече чус’тво” (чувство предполагам).
Стана ми смешно. Оттогава не ми е интересно да гледам клипчета защото всеки път се сещам за онзи с мегафона и за жалката гледка, а повечето клипове са снимани точно така.
Същото е и в живота ми. Мислех си че е много куул да нямаш уроци, домашни, класни, изпити и да си джиткаш цял ден из града но не било така. Сега да ме върнат в даскалото ще си живея живота.
Като гледам мои съученици как зависват на едно положение и никакво развитие - не ми се иска да става така. Какво развитие - на 15 е лежал на гърба на мама и тате и е гонел мацките , на 23 - същото. Откъде развитие. Имат едни разбирания - да умреш от гъдел. Срещам един съученик с черна лентичка - кой е починал питам - някакъв от Бойзоун беше. И защо го жалиш ?! Бил ноо готин, каква кариера имал и т.н. - ужас някакъв. Кариера ?!! Да умреш друсан удавен в собственото си повръщано - голяма кариера - за пример направо. И не е само той. Някои си накупиха коли на лизинг - един даже вече катастрофира. Жив и здрав е - но от колата останаха само вноските. И за какво са им като само ходят цигари да си купуват с тях ?!!? Друг захвана с доходен бизнес - наркотици. Джитка 5-6 месеца с една Кю-седмица из квартала (която се оказа че не е негова) изч*ка 2-3 к.к. и сега е в затвора. Дали му е гот да духа на накой едър манго ?А! А най-фрапиращата случка е с един уж готин и умен пичага. Взел кредит - стегнал едно заведение уж да печели, но решил да покани аверите да се почерпят по случая. До тук добре, но като се напили онези нещо се сдърпали и потрошили заведението. Да се чудиш да плачеш ли да се смееш ли - уж разумни хора, уж с всичкия си, уж пораснали вече - а в действителност кво ?!?!

Много написах - цял разказ на бивш тийн стана ... ами няма да ровя за друг, няма да пиша по темите ви - решете си проблемите сами и ще пораснете. Ако не ви се иска или разчитате че точно на вас ще ви се размине - ще ви се наложи.
Айде до следващия път !

[VinDiesel]

Темата доста ми допада. Браво на ъпа относно проблемите на българите з,за които незнаем ги е имало винаги,и винаги ще ги има ...

[smiirnoff]

Хаус пак е тук ^^

[DevilWish]

Леле :# Останах потресена от някой постове :# Наистина :# какъв ужас само.Наистина проблемите там са много по-сериозни от тези тук, които много често се развиват даже в скайп :#
Аз не съм се оплаквала (смятам) до сега за глупости и все гледам да съм обективна.
Останала съм с впечатлението, че повечето от форума отговарят в темите с по-едно мнение и поста ми се откроява с един от най-дългите.Всеки път се чудя "А дали някой изобщо ще го прочете след като е повече от 2-3 реда?", но има хора, които го четат.
Не казвам, че винаги постовете ми са 100% смислени, всеки си има по-"малки" дни, но . . старая се Предпочитам през дните, в които нямам желание да пиша, изобщо да не влизам във форума . .
Та така .
Поздравления за темата

[NeZaPoznat]

Днес пак седнах за малко на комп-а. Вън е студ - не ми се излиза в тая киша и какво да видя - тйнка писала при БГ-мамите. Не знам дали е от нашия форум но темата ми се видя смислена. Копвам първия пост:

Здравейте! Защо пиша и аз не знам. Ако сама не си реша проблемите никой няма да ми помогне това е ясно, но просто исках да споделя, да ми кажете какво мислите, защото е хубаво някой просто да знае как се чувстваш. Аз съм наркоманка. Всичко започна преди по-малко от година. В самото начало нямах намерение да започвам, но много хора около мен употребяваха наркотици и аз вече приемах това за нормално. Помня първия път, когато се изкуших. Помня как осъзнах колко ми е харесало, но не се борех с това ново и лошо чувство. Напротив - помислих, че ще бъде забавно, ако продължа, че няма нищо лошо, че няма да се нараня. Не съм и предполагала че животът ми ще се промени толкова много около тази моя нова страст. И така, отначало взимах само веднъж в седмицата. Една приятелка от даскало уреждаше нещата. Помня как дойде зимната ваканция и не се виждахме, тогава започнах да изпитвам липсата на наркотика. Искаше ми се да взема, за да си повиша настроението. Не мислех че е сериозно. Почувствах тази липса няколко пъти и не и обърнах особено внимание. След ваканцията се срещнах отново със съученичката си. Надрусахме се много яко. След това мислех само за усещането, което бях изпитала. Не можех да спра да мисля за това. Следващата седмица тя отново предложи да го направим, но аз и отказах. Тогава започнах да осъзнавам че не е правилно това което върша. Въпреки че не приех предложението, аз не спирах да мисля само и единствено за наркотика. Беше събота, когато се скарах с майка ми и й казах че отивам да спя у своята приятелка. Тогава пак се надрусахме и се чувстах прекрасно. Чувствах се така сякаш съм отмъстила на майка ми, сякаш съм станала вече по-самостоятелна, по-голяма и тя не може да ми се бърка. Усещането беше страхотно. И така, нататък вече започнахме да взимаме все по често и по-често. Помня как имаше един месец, в който всеки ден само друсахме и не ходихме на даскало. Имаше период в който не можех да се вдигна от леглото, просто дните ми нямаха смисъл ако в тях не се включваше и наркотикът. 99 % от времето мислите и съзнанието ми бяха заети от НАРКОТИКА. И така аз възприех наркотика като част от мен, възприех тази зависимост като някаква характерност и не исках да се боря с нея. Аз бях станала роб на усещанията си, и се влюбих в тях. Влюбих се в похитителя си - наркотика. Това е най-страшният момент, повярвайте ми. Ти вече не разбираш кое е добро и зло, не правиш никакви разграничения, толкова си погълнат от мислите си, живееш в един нереален свят, изолираш се от близките си, от тези които държат на теб. Не виждаш от какво имаш нужда. Най-ужасните дни в живота ми. Продължих така известно време, играех роля пред другите.
Един ден обаче, аз проглендах. Не ме питайте как и защо. Аз прогледнах. Всъщност човекът който най-много ми помогна беше приятелят ми. С него сме заедно от година и половина, но когато започнах да се друсам не му казах нищо. Отбягвах го, виждахме се все по-рядко, отношенията ни въобще ги нямаше. Веднъж се бях надрусала много и след това, когато ефектът си отиде, състоянието ми беше отвраттелно. Бях сама вкъщи и тогава реших да си направя равносметка. Мислих дълго и осъзнах, че единственият човек който никога не ме е предавал, който винаги е бил до мен, независимо от настроенията ми това е Той, приятелят ми. Осъзнах че на никого другиго не бих казала за пристрастеността си, а и никой друг не би ме разбрал. И така взех решение да му призная всичко. Това е момент от живота ми в който най-много се нуждаех от подкрепа и Той ми я даде. Казах му всичко, Той каза че ще се преборим заедно, че не трябва да се предавам, че това не съм аз и мога да се справя с трудностите. Следващите 2 месеца бяха мъчителни за мен, предполагам и за него. Липсата на наркотика ми се отразяваше ужасно. Изпадах в какви ли не състояния. Мислела съм и за самоубийство. Той беше човекът който не ме остави. Единствената ми опора. С времето нещата се оправиха, изчистих се. Прекарах страхотно лято, оправих отношенията със семейството си, защото по време на моята пристрастеност се карахме доста жестоко. Приятелят ми замина за малко на морето да работи и накрая на август се върна. Всичко между нас беше прекрасно до края на лятото. Той ме направи по-самоуверена, направи ме по-добър човек. Отвори очите ми за един нов свят, по-цветен, по-хубав. Никога не съм обичала така, никого не съм обичала повече. Благодарение на него аз преоткрих красотата в живота си. Опознах родителите си, направих усилие в отношенията си към тях, те ми казаха че много съм се променила, че съм станала нов човек. Преди наркотиците не бях такава. Тогава пак бях изолирана, винаги обвинявах хората за нещо, което не ми е наред, търсех си оправдания за несполуките. Трябваше да преживея всичко това, за да стана такава каквато вискчи ме харесват - уравновесена, спокойна, упорита, самоуверена, такава каквато аз се харсвам. Преди да ми се случи това с наркотиците, аз не можех да ценя себе си, не обичах себе си. Той ми показа, че съм стойностна, че означавам нещо и не трябва да се погубвам. И така висчко беше прекрасно. Дойде септември и започнахме даскало. Много ме беше страх да отида, защото всички лоши спомени щяха да се върнат. Много ме е срам от това което ще кажа, сигурно всички ще ме осъдите... Вчера пуших трева. Тревата не е силен наркотик, но винаги от там се започва. Припомних си усещането и то започна пак да ми липсва. Не искам пак да се поддавам, много се страхувам от последствията и не знам дали този път ще успея да се преборя. Не знам и дали приятелят ми ще има толкова огромно търпение този път. Не съм му казала за вчера, много ме е срам и ако му кажа, той ще го приеме и като предсателство към самия него. Знам че вие не можете да ми помигнете, аз не трябва да се поддавам на ужасното желание. Всичко зависи от мен. Просто исках да споделя на някого своята история. Сега когато разказах всичко от самото начало и си припомних всички трудни моменти, осъзнах каква огромна слабост ще бъде ако пак започна с наркотиците. Ще загубя всичко което съм постигнала. Благодаря че сте прочели дългия пост. Ще се радвам ако някой все пак напише нещо.

Много актуално според мен още повече че двама от бившия ми клас от келешлък вече са на дъното и буквално просят. А какви пичове бяха. Тия наркотици не прощават. Е*ем ти целия кеф ако ще заприличам на говно след 1 или 2 години.

Ето и линка:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=431636.0

[umri]

Мнението на жената е много добре представено и много поучително. Много ясно, че като секса не й харесва ще се заглежда по други. Трябва да си кръвожаден мръсник, който не спира да мисли за секс и има извратен ум. Като чели голяма част от жените, особено красивите и по-разкрепостени харесват това. Напълно съпричастен съм към тази жена и се радвам, че съм пълната противоположност на този мъж.

Или е анти-сексуален, лишен от тестостерон мъж, или й изневерява. Това е моето мнение.

[NeZaPoznat]

Пак гадно време ... и аз пак на топло пред компа и намирам тема при мамите за един често задаван въпрос тук,а именно - приятели или не с бившите. В смисъл - възможно ли е? Ето какво мислят мамите!

Главния пост:

Зравейте! От доста време си задавам този въпрос,аз за себе си имам отговор ,но като споделя и хората ме гледат учудено.С бившата приятелка на моя съпруг сме приятелки. Аз не съм причината те да се разделят,това се е случило почти половин година преди да се запозная с мъжа ми. Те двамата са се разделили цивилизовано и са останали приятели. Още в началото на връзката ми ,мъжа ми ми разказа за нея,и предложи да се запознаем,след което да преценя дали искам тя да присъства в нашия живот или не (имали са уговорка ако за в бъдеще половинката на някой от тях е против ,да спрат да се срещат). И така аз се запознах с нея ,почти веднага станахме близки.Не че се срещаме всеки ден,но можем да разчитаме една на друга.Съпругът и малко трудно приема "бившия" въпреки че сме имали общ семеен бизнес.Наскоро нейна приятелка стршно се учуди като разбра откъде се познаваме и през цялото време ме гледаше въпросително.Толкова ли е странно това приятелсво?

И един отговор който ми хареса:

Новата приятелка на бившия ми приятел се запозна с мен съвсем случайно, харесахме се и в момента сме приятелки.
Държа да отбележа, че с приятеля ми се разделихме много цивилизовано, нямало е драми и всеки пази хубави чувства към другия.
Момичето е много свястно и ми е приятно, че сме приятелки.
Познавам още много такива случаи, така че не ми е странно.
Тъпото е, ако новата иска да се запознае със старата приятелка, за да се сравнява, да се държи кофти... в такива случаи е по-добре да не се познават.

Цялата тема разбира се е много по-интересна:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=454326.0

[NeZaPoznat]

Hi !
Реших да постна това защото във форума често има теми за раздяла. Все ми се е струвало че момичетата хем ги боли - хем ги сърби. Зарязват те и после ако им дадеш път да си ходят започват да се обиждат че видиш ли не си я обичал. Със същото се сблъсках при последната си раздяла, но дето се вика - минало. Както и да постъпиш - ако те зарязват - все си крив. Мислех че мацките поумняват като пораснат но май не. Ето темата - пусната от жена (каква изненада нали).

Темата е провокирана от моите размисли над това...дали когато дойде краят е наистина край,дали когато дойде краят е нужно,хубаво и значимо хората които приемат края да продължат да се борят за човека,който е сложил края....
Как го обясних само малеее

Ако ви зарежат ще се борите ли? Ще търсите ли начин да върнете човека и поправите нещата? Смятате ли,че мъжът когото зарязвате трябва да го направи за вас и връзката ви или по-скоро това би ви дразнило? Какво мислите за държанието на хората след раздялата? И как вие постъпвате?

За себе си мога да кажа,че не съм била от страната на зарязаните но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...

В същност повече изненадващи са отговорите, които ще прочетете - аз подбрах само 3

.....

ПиПче.....ти хем искаш да зарежеш един човек....хем после да се борел за теб и да търсел причините поради които си го зарязала? И защо, защо това да е нужно и да трябва някой да го прави за теб? Защото се смяташ за нещо повече от човека, който си зарязала....или че някой ти е длъжен с нещо?

Във връзките си до сега, с изключение на една аз съм се разделяла с мъжете. Никога не съм очаквала, или пък изисквала от някого да се "бори" за мен. За да го направя, значи е имало достатъчно основателни причини, поради които не желая да съм с този човек.

Когато мен ме зарязаха, смятах това за неоснователно....и да, започнах една безумна борба, за да върна това, което имах. Получи се в крайна сметка....но се оказа, че и двамата сме направили твърде много грешки по пътя....и сме прецакали всичко.

Мнението ми е, че като късаш....късаш. И няма такива глупости от сорта - "ама той трябва да се бори за мен"...

.....

Да борил съм се, но ако сега се замисля, определено не си е струвало. Бих препоръчал на всеки мъж да си спести унижението да гони жена, която така или иначе вече е решила. Няма да я върне. Просто малко или много ще и почеше самочувствието.

...

За това има една приказка...."сърби, боли, драго ми е...".
Щом не искаш да се разделяш с един човек, не го правиш. А когато има проблеми и неща, които не ти харесват в поведението му спрямо теб....сядаш, провеждате един разговор и се изяснявате.
А не детски работи - казвам ти чао, ама белким се сетиш, че не искам да се разделяме...ама трябва да се бориш за мен, защото ме обичаш.
Това са глупости. Ако обичаш въпросният човек, разговора е нещо много важно и полезно....не да си играеш на "на ти си куклите, дай си ми парцалите".
Подобно поведение винаги е било грозно и глупаво за мен.

Това последното все едно аз съм го писал но авторката е жена

Както винаги линкче към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=462276.0

[NeZaPoznat]

Вън е кучи студ и аз пак се заврях в нета да прочета това онова. Наред с базикчийските и киризчийските теми попаднах на една отпреди коледа където жени разказват за разпадащите се семейства - нещо като продължение на темата ‘раздяла’ от предния пост. Като гледам с какви проблеми се сблъскват възрастните при раздяла все ми се струва че всички ‘драми’ тук са на тема раздяла са просто едни малки ‘комедийки’.

Ето първия пост:
..

Може да не е празнично, но е истина...Опитвам се да не мисля за това, но това си е поредната нощ, и то коледна , в която оставам сама...
Няма да пея стари рими на нова мелодия - обичам го, искам да се получи, да, страх ме е да се разведа, да , надявам се на чудо, но чудото все не идва....
Не сме развеждащи се, а просто разпадащи се....
Има ли и други като нас?

...

И някои отговори, които ми направиха впечатление:
...

Компромиси, извинения, прошки, отстъпки, разбиране, толерантност, съчувствие, себеотрицание и ....още ....и още......Това е бракът! Ако искаме да бъдем независими и несъобразяващи се с никого и с нищо, май е по-добре без брак и деца! Има и такива хора. Всяка свекърва някога е била снаха. Дали и е било лесно? Как бихте се чувствали, ако някой дойде във вашия дом и започне да се разпорежда? Мисля, че свекърът и свекървата са в правото си, щом домът е техен. Разбира се един ден той може да стане ваш, но трябва с достойнство и търпение да извървите този път. Нямам предвид постоянно да търпите унижения, подигравки, заядливи забележки, обиди и какво ли още не. Или пък пиянски скандали. Помнете, че и вие някой ден ще станете свекърви или тъщи. И ще се надявате да ви зачитат и уважават. Ще искате да се радвате на внуците. Дали ще ви бъде приятно, ако не ги допускат до вас? Неслучайно Господ ни е дал баща и майка. Ако едно дете израстне без един родител, то винаги ще усеща липсата му! Не си внушавайте, че му правите добра услуга! Понякога вторият баща също е решение, ако първият не е жив или ако се е оказал съвсем безотговорен. Дори, ако бащата тотално е зачеркнат, идва ден, когато майката търпи жестоки обвинения за това-през пубертета или още по-нататък.

...

Себеотрицание? И какво - ще ти дадат тиквен медал за героизъм?
Най-често след подобно "себеотрицание" и страдание цял живот, я от рак ще се споминеш рано-рано и няма въобще да дочакаш внуци, я мъжът, дето се "себеотрицаваш" зарад него ще те зареже зарад някоя по-млада булка, когато навлезеш в критическата.
И стига сте изкарвали децата без един родител като жертви. Познавам деца дори без двама родители, които прекрасно се справят с живота. Защото са получавали любов.
С обвиненията винаги можеш да се справиш. Първо - можеш да не ги допуснеш с правилно възпитание. Второ - дори и да се появят, кризите са нещо нормално и отминават. Предпочитам да се "себеотрицавам" в разговори с детето си, отколкото да търпя един г...з, ще ме прощавате.
Само жена, която е търпяла дълго нещо подобно и впоследствие е решила да живее сама, може да разбере какво имам предвид. И колко е хубаво да се чувстваш важен, значим, себедостатъчен и щастлив. Няма ли щастие в една връзка, няма ли спокойствие, няма ли подкрепа - пиши я бегала. И въобще не става въпрос за хора, дето "не били за брак". Колкото и да не ни се вярва, има бракове, в които тези неща са налице.

......

аз стигнах дъното на драмите покрай раздялата и за първи път от месец насам спах спокойно и се събудих в чудесна форма. и с 5 кг. по-лека.
може би малко са ми позабавени и флегматични реакциите, но си мисля, че е нормално предвид, че не помня какво и кога съм яла в последно време, както и не помня кога за последно не съм била в стрес.
блажено спокойствие и тишина!
няма мъже, няма ядове.

мисля си - не е ли редно да има регистър с мъже, с които е крайно недобре да си имаме нещо общо. появява ти се някой, проверяваш го в регистъра и тогава се занимаваш с него. би спестило много.

......

Разбира се цялата тема е много по-интересна и лично за мен малко стресираща. А само като си помисля, че сегашните момичета си падат все по ‘лоши момчета’ , които после стават 'лоши мъже' явно ще има кой да попълва темата след време.

Както винаги - линк към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=457028.0

[NeZaPoznat]

Сняг до колене е вънка и аз кво - пак из форумите драпам и ето на какво попаднах - тема за ‘тръпката’. Нямаше да ми стане интерeсно ако автора (който е мъж) не споменава как по време на неговия тийнейдърски живот момичетата (днешните мами на нашите наборки) са се държали по абсолютно идентичен начин както и сега. Направо - спряла работа - подчертал съм го. Темата е доста интересна и поне за мен ми даде отговори на доста въпроси, които съм си задавал още повече че и тук мине се не мине някоя вземе че каже ‘тръпка’ и до там. Има доста препратки към други теми, както и определения за ‘тръпка’ малко по-назад в темата, но ще си ги прочетете сами . Ето първия пост:

Вече няколко пъти се каня да пусна тема за тръпката, но по една или друга причина все отлагах. Макар че въпросната дума е често споменавана във форума не намерих подобна тема - ето пускам. Знам, че мразите дълги постове но този се очертава доста дълъг. Ще се постарая да подкрепям това, което пиша с примери от форума.

Да започна от по-далече. Когато бях тийнейджър ме учудваше следния факт. Влюбен си в някое момиче , готов си на всичко за нея, но тя 'не' - търсела истинската, голямата любов. И докато се чудиш колко по-истинска и по-голяма може да стане любовта ти я виждаш с някой който я ползува за изтривалка, а тя се кефи от този факт. Тогава разбрах че когато жените говорят за любов в една връзка имат в предвид те да са влюбени, а отсреща просто да ги приемат. Като се има в предвид че мъжете рядко отказват на навити мацки - това е лесно постижимо.
Влизайки в този форум и четейки десетки драми на жени събрали се с неподходящи мъже реших да пусна преди много време една тема за нещо като съвети - как да си избираме половинките. Тогава именно се появи думата 'тръпка' и производните и 'пеперудки' и др. Отогава нататък винаги когато няма обяснение за това или онова действие на накоя жена става дума за 'тръпка'. В гугъл излизат близо 46 000 резултата за 'тръпка'та. Същата е дискутирана и в други форуми:

http://forum.uni-sofia.bg/forum/view...hp?f=13&t=4223

Но пак нищо ясно и конкретно за ‘тръпката’. Ооооо тръпката - черната дупка в центъра на вселената - никой не знае какво точно е , но всичко се върти около нея. Тръпката - философския камък, който превръща всичко в злато и прави от всеки недодялан комплексар и изверг - принц на бял кон. И всичко щеше да е на ред ако след време - опознали вече истински половинката си същите жени ‘изтръпват’ и се втургат да се жалват по форумите че видите ли били жертви. И какво излиза - че ‘тръпката’ е някакъв наркотик, който ви лишава от здрав разум и трезва преценка .... май така излиза май ... но да не съм голословен - ето една тема, която набързо изрових:

http://forum.bg-mamma.com/ (премахната по молба на авторката)

Тя влюбена ... ама той неподходящ .... той неподходящ, но тя влюбена .... влюбена влюбена ама той пък неподходящ ...... и така нататък. Да беше само това - с мед да го намажеш.

Други примери - бол:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=466395.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=425862.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=432627.0

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=462276.0



И много още други. Общото между подобни теми в общи линии е че изтрезнели от ‘тръпката’ жени се оказват в незавидно положение - бременни в кухнята или с деца на ръце в къщи - в най-добрия случай сами - докато този по който са изтръпнали си хойка, а като се върне - току я объхта за “добър вечер”, а не рядко въпросния изобщо не се връща и си живее някъде с накоя друга ‘изтръпнала’ от ‘чара’ и от ‘мъжеството’ му женица ... и така нанатък.
В една тема - мисля че в тази в която се брояха разпадащите се семейства

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=457028.0

една юзърка ми каза - не търси здрав разум в чувствата - или нещо подобно, което обяснява донякъде резултатите.
Е как да стане - да правиш нещо без да влагаш разум и после да очакваш положителен резултат. В подобни случаи успеха си е чиста случайност т.е. по случайност да ‘изтръпнете’ от добър мъж - във всички останали случаи провала или безкрайния ужас е гарантиран.
В същата тема прочетох как семейства да се разпадат заради изневери, психически и физически тормоз, така както и заради факта че видите ли мъжът не бил водещ. Ума ми не го побира ??!! Би било добре ако ставаше въпрос за нещо възстановимо, но в общия случай става дума за младостта ви и в по-тежки случаи за живота ви като цяло. С кой акъл се осланяте на въпросната ‘тръпка’ - не знам, и остави другото ами после ви е виновен целия свят, но не и вие .... или поне тези, които си признават са малко. И въпреки че повчето от вас - обикновено тези, които са потърпевши - си дават сметка колко грешно е това - продължават да избират мъже по ‘тръпка’, а не с малко разум и интуиция, която се хвалите че имате в изобилие.
Другото, което не мога да разбера е как някои казват ‘ той е много добър, грижи се за мен и децата но не го обичам “ т.е. пак им е зле. И кръгът се затваря .... и все по-малко съжалявам тези които се оплакват от мъжете си - едно че никой не ги е накарал насила да се омъжат за тях - друго че ако са имали добър мъж до себе си и са го напуснали заради едната тръпка - еми дирили ‘тръпка’ - намерили ‘тръпка’. Друг е въпроса че е доста болезнено понякога да изтръпваш от мисълта че той се прибира пиян .... ама поне има тръпка ..... то иначе какво - мир , любов, спокойствие .. скукаааааа ...
И какво излиза ?? Ако всичко ви е на ред - живота ви се струва рутина и търсите нещо, което не ви е на ред ... и го намирате в липсата на тръпка да речем - и вече сте доволни че имате от какво да се оплаквате и мрънкате. В същото време не виждате и не оценявате това че живеете без особени проблеми. Ако нещо не е на ред и имате проблеми - пак недоволни и пак мрънкащи .... още един порочен кръг от който няма излизане .... и все ние сме ви виновни. С добрите мъже не ви се живее, с лошите не можете т.е. трудно ви е да живеете ..... ама ‘тръпката’ трябва да има - независимо че никоя от вас не знае от какво и идва. Да не говорим, че наскоро имаше тема ... напили се , нае...ли се и тя взела че изтръпнала по него ... Хм !! Ама кой да знае че и така идвала 'тръпката' бреееййй
И да си кажа право вече наистина взе да не ми пука за тези ‘изтръпналите’ ... Ама така е - кво да ми пука ? То на вас жените не ви пука че на мен .....

И както винаги - линк към темата:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=468966.0

[NeZaPoznat]

Така и така никой не поства тук - да постна и още една тема - пак от бг-мамите.
Бях пускал и аз подобна тема за родителските съвети май но не мога да я намеря. Поствам я защото ми стана интересна. Не за друго , просто погледа на вече порасналите тийнове и тийнки към съветите на майките си е доста по-раличен. Трудно е вече да се каже - я си глей работата бе кво разбираш ти - след като сам си се уверил в правотата на някои съвети. Надявам се и вие ще намерите нещо, което все едно вие сте писали - аз намерих, но няма да каже кое . Ето първия пост:

Я, кажете кога разбрахте за първи път - по болезнения начин, че мама е била права?

Толкова са ни(ви) говорили родители, близки и всякакъв поотраснал народ, обитаващ обичайно семейната къща до поне 18 години, а вие(ние) тайно си мислехме, че светът е наш и всичко ще бъде различно от вас(нас) нататък...

Ама, йок! - както би изокал спонтанно Али Ръза, примерно (наглеждам Листопад, модерно бИло, да видя какво пак изпускам...).

Та, по същество: помня първата си служебна кола - хубава, втора ръка от Германия (където нашият Вожд беше тези дни, знаете), но все пак Ауди 80. Моя милост - на 19 и с добра заплата (във фирма, където външната търговия се въртеше от мен, защото.... никой друг не говореше английски!) И така, млада и самоуверена взех да карам като тарикат-момиче, с лакът небрежно облегнат през отворения прозорец...
Боже, що не ме наби някой - за по-малко от един сезон се вдървих от въпросния лакът до центъра на главата... или както се нарича пресечната точка от всички вектори, които могат да се пуснат в празната окръжност там...

Да споделим и да излъчим победител: кой си е причинил по-глупашко страдание, а мама не е като да не предупреди! Да огледаме грешките на младостта, деца гледаме!

И цялата тема :

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=466395.0

[uBuTo]

Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!

Не искам да ги обсъждате, а да четете - ако ви се чете

не ми се чете!!

[boby88pd]

Какъв е смисъла викаш? Да обсъждаме проблемите на възрастните, при положение, че сме в тийн форум? Ааа, логично, как не сме се сетили по-рано!

Не искам да ги обсъждате, а да четете - ако ви се чете

не ми се чете!!

Жалко за теб! Браво на автора за идеята, подкрепям я, а изповедта на момичето-наркоманка ме докосна дълбоко, има какво да се научи от нея.

[NeZaPoznat]

не ми се чете!!

Мързи ли те ?

Като хвърлих един поглед на профила ти - мързи те и да пишеш , а и да мислиш така че не е нещо ненормално

[NeZaPoznat]

Днес пак ми е малко скучно та реших да понамина тук. За арзлика от друг път днес няма да публикувам отегичителни за някои истории а ще постна една инструкция за тези момичета, които са решили да не правят секс или да го правят колкото се може по-малко. Ако бившата адреналинка беше чела тази инструкция сега нямаше да я одумват из целия нет. Лично аз се забавлявах много с въпросната инструкция, както и с коментарите. Ето:

Инструкции и съвети за млади булки

Относно поведението в интимните съпружески отношения за въздигане на духовната святост на благословеното тайнство на брака и заради славата Божия, написано от Рут Смитърс, възлюблена съпруга на преподобния Л. Д. Смитърс, пастор в Аркадската Методистка Църква на Източната Регионална Конференция, в лето Господне 1894-то.

За чувствителната девойка, имала щастието да получи правилно възпитание, денят на сватбата, по ирония на съдбата, е едновременно най-щастливият и най-ужасният ден в живота. Хубавата страна е самата сватба, в която булката е център на внимание в прекрасна и вдъхновяваща церемония, символизираща триумфа й да осигури мъж, който да гарантира обезпечаването на всички нейни нужди до края на живота й.

Лошата страна – това е първата брачна нощ, в която булката, така да се каже, плаща масрафа, като за пръв път трябва да изпита целия ужас на половия живот. В тази връзка, драги читателки, позволете ми да ви разкрия една шокираща истина. Има момичета, които срещат изпитанието на първата брачна нощ с любопитство и удоволствие. Пазете се от такова отношение! Егоистичният и похотлив съпруг лесно би могъл да извлече изгода от такава жена. Никога не забравяйте главното правило в съпружеския живот: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО. Иначе това, което би могло да е истински брак, ще се превърне в една оргия на половия нагон.

От друга страна, терорът, осъществяван от младата съпруга, не бива да е съвсем краен. Доколкото половият живот е в най-добрия случай нещо отвратително, а в лошия – много болезнено, жената е принудена да го търпи от началото на сътворението, което намира отплата посредством моногамния дом и децата, появяващи се чрез нея на света.

В повечето случаи е безполезно булката да вземе надмощие над младоженеца, който да се въздържи от секс. Въпреки че идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство, подобно благородство и безкористност не бива да се очаква от един обикновен мъж. Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! Но мъдрата жена би трябвало да разрешава само две кратки сношения седмично през първия месец от съпружеския живот. С течение на времето тя трябва да прилага всякакви усилия за да намалява тази честота. Най-добре в това начинание могат да й послужат имитациите на неразположение, преструвките че й се спи и главоболието. Споровете, постоянното мърморене и пререканията също може да се окажат много полезни, ако се прибегне към тях късно вечер, горе-долу час преди обичайното време, когато съпругът започва със своите настоявания. Мъдрата жена трябва да е готова постоянно да търси нови начини да отказва на своя съпруг и да го обезкуражава в любовните му претенции. Добрата жена трябва да се стреми към това да се сношава с мъжа си не по-често от веднъж в седмица към края на първата година от брака и до веднъж в месеца към края на петата година.

Към десетата година много жени успяват да завършат с раждането на децата и да постигнат крайната цел – пълно прекратяване на половите контакти със съпруга. По това време тя вече може да разчита на любовта му към децата и социален натиск, които да задържат съпруга у дома.

Точно както ще е винаги нащрек да сведе количеството секс до възможно най-ниското, мъдрата жена ще обръща еднакво внимание на вида и степента на сексуалните контакти. Повечето мъже са много извратени по природа и ако им се предостави дори малка възможност, те я използват по най-различни отвратителни начини. Такива, прочие, са случаите, в които нормалният акт се извършва в ненормални пози, а също когато мъжът целува женското тяло или пък я заставя да целува неговото мерзко тяло. Голотата, разговорите за половия живот, четенето на разкази за него или разглеждането на фотографии и рисунки, изобразяващи и показващи половия живот са занимания, които погубват душата и освен това лесно стават навици у мъжа, ако това му се позволява. Мъдрата жена трябва да има за правило никога да не позволява на мъжа си да вижда нейното голо тяло и никога да не му позволява да и показва своето. Половият акт, ако е непредотвратим, трябва да се извършва само в пълна тъмнина. Много жени намират за полезно да разполагат с плътни памучни нощници за себе си и пижами за мъжете си. Преобличането в тях следва да се прави в различни стаи. Не трябва да се снемат по време на акта. По такъв начин само минимална част от тялото се оказва оголена.

Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако ли пък й вдигне нощницата и се опита да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целува на забранени места.

Ако мъжът и се опитва да я съблазни със сладострастни разговори, мъдрата жена трябва веднага да си спомни някакъв обикновен не сексуален въпрос, който незабавно да му зададе. Постепенно мъжът ще разбере, че ако иска някакъв полов контакт, трябва да прави това без никакви еротични встъпления. След това мъдрата жена ще позволи на съпруга да повдигне нощницата й не по високо от кръста и леко да поотвори цепката на пижамата си, за да може през нея да извърши сношението. Тя ще бъде съвършенно безмълвна или пък ще дърдори нещо за домакинската си работа, докато той пъхти и се сили над нея. Освен това ще лежи без да помръдва и в никакъв случай няма да издава някакви стонове или въздишки по време на акта. Когато мъжът завърши акта, мъдрата жена ще почне да му натяква за някакви дребни пропуски или пък за разни неща, които иска той да свърши на другия ден и които предварително си е намислила. Голяма част от половото си удовлетворение много мъже получават в блаженото отпускане след акта. Затова жената не трябва да му дава възможност за това, иначе той придобива стимул да го повтори. С течение на времето мъжът се убеждава, че не го очаква спокойно отпускане и е невъзможно да му се наслади.

Още един обнадеждаващ фактор в полза на жената, за който тя трябва да е благодарна – това е, ако семейството на мъжа й, училището, църквата и социалната среда в течение на живота му съдействат за изграждане на чувство на дълбока вина по отношение на неговия полов инстинкт, така че той да пристъпва към брачното ложе с чувство на вина и срам, вече наполовина сломен и подчинен. Мъдрата жена се хваща за възможността да се възползва от тази ситуация и неуморно следва своята цел – отначало да ограничи, а след това напълно да унищожи стремежа на мъжа си към каквито и да било прояви на полов живот.


A reprint of an article in The Madison Institute Newsletter, Fall Issue, 1894
Copyright 1894 The Madison Institute.

Ако мислите че си измислям:

http://missby.wordpress.com/2008/05/30/young-bride/

Все пак не забравяйте че е било 1894 година, а тази която го е писала е омъжена за свщеник

[NeZaPoznat]

Ехоооо !!
Доста време ме нямаше – та чак профила ми беше декативиран ! И какво – активирах го и какво да видя Форума същия все едно съм излезнал вчера. Тема за това как се прави по-добре анален , до нея тема как да си направя дупето пак девствено, а до нея разбира се тема колко е голям и дали наистина и кога е голям мъжия полов член. Нищо ново. Е има и нови неща – старото ми аватарче с д-р Хаус сега е на друг юзър но коментарите му ми допадат така че съм доволен от наследника на аватара

И тъй като само в тази тема няма други желаещи да пишат ви подготвих не една а две истории на две уж пораснали тийнки които уж трябва да са умни ама – ще видите.

Тъй като историите са доста дълги ще дам кратко описание и линк да ги четете ако искате още повече че коментарите към тях са доста интересни.

Първата история:

Срещат се двама – любов от пръв поглед – цветя и розови сърчица и така 15 години докато накрая той кара въпросната дама да вземе банков кредит на нейно име и изчезва с парите.

Екс-тийнката надълго и нашироко обяснява колко го обича и колко той я обичал и колко и липсвал но най-нтересното е накрая.

Цитирам:

Хора помогнете.....днес ми казаха познати че са го видели с другата жена.....много ми е тежко

И малко след това:

А колкото до тъпченето на едно място.....не е така....запознах се с човек който страшно ми допада виждаме се но въпреки това мъкъта ми не намалява и ме тегли към приятеля ми........

А сега де !! Вече си има нов приятел ама го ревнува – жени !!!

Ето цялата история - четете:

http://e-therapy.bg/smforum/index.ph...0&topic=2053.0

Другата история започнах да я чета в същия форум.

Ето части от постове в темата на юзърката:


Живея с един скорпион на 37 ( ама мн отровен)...обичам го тва ясно... Жиеем заедно от 4.5 г. от 2ра среща та досега. Няма ли сме фаза на опознаване - т.н гаджелък. Направо главата в торбата. Аз съм зодия Риби ако това въобще има значение де. Та като куче и котка сме пончкога. Проблемът е , че сме двете крайности. Или сме като чвлюбени птички, увити като лиани в леглото или при всеки скандал се разделяме и така до онзи ден.

Малко по-късно в същата тема:

Нашата история е малко нестандартна. Отговорът е ДА. Ние се запознахме в интернет колкото и да ме смятат за луда всички...бях свобона птичка и мнооого обичах да се възползвам от този факт. Та, ставаше дума за 3ка...и той беше 3тият...но тази тройка не се състоя защото той отказа да участва защото заповнал даизпитва чувства към мен..така 1 седмица луд чат, после телефонна любов за която плащах луди пари до момена в който го спряха и така 1 месец..дори първите ни спорове бяха по телефона..той ми звънна от др телефон и ми нарпави скандал защо съм била вдигала на непознати...хаха...

След още 2-3 поста:

Мда, днес за първи път от 4 години ми направи спагети, (добре, че се "разделихме", че да си готвим сами....а не все аз...) танцувайки в кухята, правейки с ена Ути, аз му бях публиката и мн с езабавлявахме. Сложих си блуза с поооооо-дълбоко деколте белким провокирам некчи 4увства..седнахме да вечеряме, ама аз не успях да разбера дали ме наблюдаваше, щото непрекъснато си гледах гърдите далис е виждат добре.....хайде хора...дайте ми съвет как да се държа...щото до един момент се справяш сам с положението, ама идва момент в който некой тереб да те бутне...ако има шанс да се сдобрм де...ясно, че ме мислите за мазохистка, ама ...

Цялата тема:
http://e-therapy.bg/smforum/index.ph...0&topic=2060.0

Въпросната Перетаси има и други теми в същия форум – уж различни но все за същото. Мислех че това изчерпва историята но ми стана интересен ника на юзърката и реших да го пусна през Гуглето и какво излезе ??!!

Форума на Розали:

http://forum.rozali.com/viewtopic.ph...hlight=#801272

Живея в чужбина, студентка, майка, домакиня и почасово поработвам. с две думи много дини под една мишница. С партнъора сме от 4 г. заедно. Живеем от 2рата ни среща. Той се отнася прекасно, но не мога да приема факта, че когато закъсам финансово той ми пише парите в списък като дълг. Не ме пришпорва за тях, но за мен не е нормално. Питам се..това причина ли е д скъсам.

От друг форум:
http://magicaura.com/forum/topic-t3198.html

... Но днес ровейки се в компютъра открих информация в която той е зарибявал мадами в мрежата с цел секс, опитвал се е да си уреди срещи неангажиращи, дори когато е разменял наша обща снимка ме е представял за своя сестра, а не за годеница. Същият този човек ми говори за обич, деца, брак, общ съвместен живот и т.н. държи се смен като с единствена.

И пак:
http://www.kak-da.info/topic521.html

Имам дъщеря на 6 години. От 2 години живея с мъж. Имаме планове дори за брак, но малката не може да свикне с него. Сама реши да го нарича татко от време на време и ми задава въпроса от типа "Ние семейство ли сме?", играе си с него когато е в настроение, но в пове4ето време не го харесва, не иска да е с него и много о4евидно показва това. Много хора ми казват , 4е реално няма от какво да се притеснявам, и 4е това е ревност от страна на детето , която с времето ще отмине.
Важен фактор е, това, 4е от 1 година живеем в друга държава и сега предстои детето да дойде с нас. С две думи детето през последната година го е 4увала пердимно по телефона което усложнава тяхната връзка.
Моят приатял (бъдещ съпруг) е мн добър с детето, мн жедър и се държи прекрасно но е малко резервиран от поведението на малката...

И за капак – профил в снимка.бг където вдях и въпросната мадама и въпросния кавалер.

http://peretasi.snimka.bg/family/england.145177.3209864

Жени !!! Следващия път когато някой ми каже че знаят какво искат – ще му покажа тези истории.

Айде чао за сега - и умната

[ladykeisy]

Много хубава тема, браво.