Малко по-различна тема:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?...26#msg11763426

Аз бях от тия,които пушеха на 14 години, за да се правят на отворени пред съучениците, а после си стана чисто и просто навик. Не пушех по много, но редовно и ми правеше удоволствие. Обаче ги отказах преди 3 години и съм много доволна. Стана на майтап- приятелят ми не пуши, и аз обмислях да го направя заради него, защото не исках да се чувства все едно целува пепелник. Една вечер излязох с приятелки- и двете непушачки, и нямах цигари, не си и купих и вечерта мина много добре. Не ми се пушеше. Продължих така в следващите дни и не ми се пушеше. Мисълта, че не пушех, ми харесваше, не се чувствах нервна, напротив- миризмата започна бавно да ме отвращава. Не напълнях нито грам, защото не съм изпитвала нужда да заместя цигарата с вафла например. Следващата си цигара изпуших 6 месеца след като ги бях спряла и не ми хареса. Сега от време на време- много рядко, мога да запаля една, максимум две, на вечер, някой път ми е приятно, друг път я загасявам изпушена до половината, защото ми става неприятно. Много ми харесва, че тук в Италия не се пуши в никакви затворени пространства и след това няма нужда да си проветрявам дрехите след всяко излизане. Нямам търпение да стане това и в България, но ще почакаме още година.