Тази история е за тези които казват "той/тя разбра, че греши и вече ще обича само мен" ...
Здравейте, имам нужда от съвет. Ще се опитам на кратко да разкажа моята история, дано успея. След кратка, но бурна авантюра се оказах бременна. Поговорихме с таткото и решихме да задържим детето. Неговите думи бяха, че и без това мн ме харесвал и било въпрос на време да ми предложи, а сега като и бебето било готово какво по-хубаво...Тогава бях на 21. Оженихме се. След това започнха големите ми проблеми, родих прекрасно момиченце, което гледах денонощно сама. Таткото 30годишен си живееше като ерген, че и по-добре. Капака беше, когато разбрах, че има любовница на 40г от нашия вход. Връзката им била отдавна и продължаваше. Така и така си живеех сама, реших и се прибрах при нашите в близко малко градче. Тогава започнаха молбите, че всичко ще се оправи само да се съберем. С течение на времето простих, и донякъде заради детето и той заживя при мен. Всичко тръгна добре, но с времето мъжът ми започна да ме моли да се върнем в големия град, където беше неговия апартамент и бизнес. Обеща да направи основен ремонт и аз записах детето в кварталното у-ще. Тя вече беше 3-ти клас. Ремонта така и не беше довършен и аз цяла година водих детето на 40км на училище, чаках я после я прибирах беше кошмар, но итова преглътнах, просто за всичко го оправдавах. Последваха две години щастие. Разбирахме се, излизахме почти винаги заедно, ходихме на почивки. От миналата година започна да ми говори ,че иска второ дете.Въпреки, че бяха минали 12 год от първия кошмар, аз не бях го забравила. Но като всяка жена мечтаех да имам и дуго детенце. Мъжът ми обещаваше, че ще ми помага и ще гледаме заедно бебето, а и каката ми беше подкрепа. И така съгласих се, и след месец бях бременна. Беше декември 2007. Вкрая на втория месец прокървих и доктора ме посъветва да се въздържаме от секс до 4-ти месец. Всичко се размина, но взе да ми прави впечатление , че месеците минават, а мъжът ми не ме докосваше дори. Два три пъти му намеквах, че се чувствам добре, но той или беше уморен или го беше страх, а на края ми каза, че много съм напълняла...Усетих, че става нещо ,защото по принцип той прави секс 7 дни в седмицата но...В края на лятото родих втората ни дъщеря. Добре че предната седмица сама си купих кошарката сама си я занесох до вкъщи, че исама си я зглбих.С никой не можех да споделя болката си, защото не исках да призная, че отново згреших.Помощ така и не видях от него. Чаках го два пъти поне за къпането, но той първия път засъсня много и бебето орева света.Втория път дойде-изкъпахме я и пак излезе.От тогава срях да чакам всякаква помощ.Малката е вече на 6месеца.Аз успях да си възвърна фигурата общо взето не изглеждам зле, но моя човек така и не ме поглежда. Когато му искам сметка къде е бил, се държи арогантно и нагло. Казва ,че не съм била "атрактивна" -моля забележете- и за това не му било интересно да се прбира. Когато някоя нощ се докопам до телефона му виждам номера не само на момичета, но и на хотели, телефони за поръчки на цветя....Искам му обяснение за всичко но той винаги ме изкарва виновна за нещо и не отговаря,забранява да му взимам телефона и така. Реших да му поискам развод, защото усещам, че нервите ми няма да издържат дълго.После си мисля, че можеби трябва да търпя, че сигурно има мн жени като мен и ще трябва да стъпкам егото си. Но каква е гаранцията, че след година няма той да ме зареже,а аз да бъда една развалина .Той винаги е казвал ,че само глупаците се влюбватв любовниците си и си развалят семействата.Колко хладнокръвно, колко удобно-хем весел разнообразен живот, хем чисти чорапки, топла гозба и две дечица. АМИ АЗ как да живея като вдовица или нечия любовница -не. Мисля, че е най-добре да съм сама. И без това в къщи съм и мъжът и жената, не се сещам за какво ще ми липсва.Но понеже съм много наранена незнам дали съм права да искам развод .
.....
Благодаря на всички, които се отзоваха и изказват мнението си. Аз самата мн добре знам, че това не е нормалния семеен живот. Тези няколко дни след като побликувах статията бях като дрогирана. Нищо не ми се правеше, не ми се говореше. На 3-ти март му поисках развод, казах му , че той знае защо го правя и , че няма дълго да му се оплаквам. Да поясня , че когато се опитвам да говоря с него за проблемите ни , той винаги казва "стига си се оплаквала". Момичета, той щеше да повърне от притеснение, каза, че не иска да се развежда...бла бла. През целия ден беше плътно в къщи с отлично настроение. Аз -пълен пас. Днес към 3,30ч дъщеря ми започна да му звъни, за да я води на логопед- той беше блокирал телефона си.Причерня ми. Оставих ги двете в къщи , запалих колата и тръгнах да обикалям хотелите от неговия телефон. Пред третия хотел го видях, беше сам, колата му я нямаше. Попитах го какво прави тук измрънка, че имал някаква бизнес среща.Казах му сега ще влезем в хотела и ще попитаме бил ли си тук преди малко. Хотелчето е малко , квартално с малък вход и той още от вратата се развика_ според мен нарочно_ "добре питай момичето дали съм бил тук". Аз нищо не казах, седнах на един фотьол и реших, че ще пия кафе. Рецепционистката ми каза, че товаа не било място за реш на проблеми. Аз "не правя скандали ще пия кафе" . Тя "кафето е само за гостите на хотела" Аз и казах, че ако трябва ще си наема стая, но кафе ще пия. Моят любовник и каза да даде две кафенца и тя веднага ги стъкми. Къде му е колата и защо не е с нея така и не каза . Мисля , че ако бях дошла малко по-рано щях да видя кого изпраща, маже би е чакал такси. Струваше си излагацията, поне там да го е срам да ходи вече? После в моята кола го накарах да се доближи, целият беше вмирисан на хотелските сапунчета, как ме е яд ,че не отидох до техните тоалетни за да взема едно. Незнам колко доказателства още ми трябват, какво още трябва да си причиня за да осъзная, че този ъпсурт трябва да приключи. Извнявам се и на вас момичета, че ви занимавам, но ако не си го излея ще се побъркам. Сега го чакам да дойде и няма прошка, стискайте палци.