Отдавна не съм пускал пост тук, но просто темите са почти еднакви с вече постнатите. Днес обаче при БГ-мамите намерих една много интересна тема в която бивши тийнки споделят за своите стари любови или както е заглавието на темата :

Хваща ли ръжда старата любов?

Първия пост:

Здравейте!
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...
…
И някои отговори които ми харесаха:

Ех, скуката, скуката... за какво ти е било да го търсиш, че и да му споделяш за чувствата си? Нали уж си щастливо омъжена. Търсиш си белята.
Нямам стари любови, а и да имах, не бих ги търсила.
…
Ееееех, и аз имам такава любов.
Пиша анонимно за да не прочете съпругът ми.
Точно от гимназията ми е моята стара любов. Обичахме се безумно, всички знаеха за това, но от срам ли, от страх ли така и нищо не се получи. Имаше само няколко целувки. Много пъти съм се оптвала да говоря с него, но все не се престрашавах. Времето си мина и завършихме. И ето ме вече 12 години след това още мисля за него почти всеки ден. Понякога плача, мразя се, обвинявам се. Тъгувам за него и за това което не изживяхме. Опитвам се да го намеря, но не успявам. Сякаш потъна в дън земя. Нито съучиниците ни, нито познати от неговият град знаят нещо за него. Разбира се аз питам така между другото за да не заподозре някой нещо, защото съм щастливо омъжена. Наистина е така. Срещнах съпругът си още докато учехме. Обичам го и съм щастлива с него. Но, другият е постоянно в мислите ми и винаги е бил от моментът в който го обикнах. Моля ви не ме мислете за луда и за незнаеща какво иска. Аз това нещо не съм способна да го контролирам. Мисля си, ако поне можех да го видя и да поговорим малко, всичко ще ми мине. Защото и аз понякога се обвинявам че идеализирам тази неусъществена любов. Но къде подяволите изчезна това момче? Моля се само да не го срещна някъде случайно, защото сигурно ще ми проличи много.
Благодаря на всеки който ме изчете, имам нужда да споделя с някого, а няма с кого. Съпругът ми е най-добрият ми приятел и най- близък човек, а с него разбирате няма как да споделя. най - малкото ще стана смешна.
Та така...страрата любов ако е била силна и истинска, според мен ръжда не хваща.
…
Тези неизживяните неща затова болят, защото са неизживяни и си живееш в спомени и мисли тип Алиса в страната на чудесата: "Ако беше - би било, но понеже не е - не е"
Онази, другата обаче - изживяна, споделена, но приключила по една или друга причина - не би трябвало да хваща ни ръжда, ни патина - ти си оставил част от душата и сърцето си в тази връзка - какво, да ги забравиш ли?
По темата - имам такава любов - дълга, луда, споделена - приключена по стечение на обстоятелствата и...хубаво ми е, когато го видя, трепти ми в корема, носталгия ме обзема....не се тръшкам после и не се терзая в мисли какво би станало....не искам да сме заедно - но ще го обичам, докато съм жива.
….
Много ми е неприятно,че влизам като гост,но близките ми също четат тук и се страхувам да не ме разпознаят.При мен старата любов не успя да хване ръжда-напротив като че ли се разгоря още по-силно.Така се случи ,че тогава не успяхме да си кажем всичко или по-точно аз се дърпах.Но 5 год след като се омъжих всичко започна от там до където беше стигнало.Толкова години вече и двамата се чудим какво ли щеше да бъде, ако бяхме продължили заедно.Съпругът ми също ме обича,работим една и съща работа ,грижим се за децата ни,но просто сърцето ми копнее за първата ми любов.По някога се обвинявам,че той(съпругът ми) е толкова добър към мен и всеки път ми показва колко ме обича,а пък аз съм тръгнала , както ще кажат някои да си виря краката,но пък в повечето случаи си мисля,че и аз имам право на щастливи мигове поне,ако не на цял живот с човека,когото наистина обичам.Неръждясалата ми любов също има жена до себе си,но и там не грее огън.Сега вече след като близо 7 години сме заедно не мога да си представя как ще живея,ако се разделим някога и не мога да се сетя как съм живяла без него преди това.Ами това е от мен.Който иска да ме хули ,който иска да ме плюе, но когато наистина е имало любов и 100 години да минат ,тя няма да ръждяса.


….
Цялата тема е много интересна ... поне за мен
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=383802.0