Нямам навика да пиша такива неща, но сега реших да опитам. Скоро се запознах с едно момче, мн добър приятел на моя колежка. Излезнахме 2 пъти. На първата среща отидохме при компанията му, готини хора, но почти не останахме насаме. Като ме изпращаше ми каза, че мн ми се радва, и че иска да тръгнем. Зарадвах се, защото и аз го харесвам. Преди да се разделим тогава, ме пита кога ще се видим пак, въобще беше перфектно! На следващия ден се срещнахме, но беше съвсем различен - имах чуството, че умира от скука ... Колежката ми беше казвала, че е малко по-мълчалив, срамежлив... но предната вечер не беше такъв! Попитах го какво му е, отг че е уморен и добави, че попринцип не е от "ломоталниците". Преди да се разделим каза само, че утре ще се чуем. Незнам, склонна съм да мисля, че наистина е бил уморен (да, работата му е напрегната) и за това се държеше по-дръпнато. Но се опасявам, че не е останал очарован от тази ни среща, въпреки че беше най-обикновена, този път бяхме само двамата, знам ли може и да се е притеснявал... подметнах му, че другия път искам да обсъдим една тема (отношенията ни, ест не супер задълбочено, и кво горе-долу очаква от връзката ни) но не уточних каква. Оставила съм "топката в неговото поле", но се чудя ... да я оставя ли там???